Решение № 7929 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16621/2011 г.

Решение № 7929 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16621/2011 г., III о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалният кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Савка Миланова Кочева, Марко Миланов Кочев, Илия Миланов Кочев, Любчо Миланов Кочев, Боянка Трайкова Миланова, Милан Антонов Миланов и Лиляна Антонова Миланова против решение № 4848 от 3.11.2011 г., постановено по адм. дело № 9434/2010 г. по описа на Административен съд София - град, II отделение, 27 състав. Изложени са съображения, за недопустимост на решението, както и за неправилност, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 от АПК. В с. з. касаторите не се явяват и не се представляват. Ответната страна - кметът на Столична община, район "Надежда" чрез своя процесуален представител в представено по делото становище застъпва неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Въз основа на всички събрани по време на съдебното производство пред първата инстанция доказателства, и извършените от съда процесуални действия, настоящия касационен състав установи следното: Предмет на съдебен контрол е законосъобразността на заповед № РД-09-571 от 11.11.2010 г. издадена от кмета на Столична община, район "Надежда". С тази заповед на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е прекратено действието на настанителна заповед № 514 от 25.11.1977 г. издадена от Коларовски районен народен съвет (КРНС) и възникналото въз основа на нея наемно правоотношение с Милан Кочев Василев, относно жилище, частна общинска собственост, находящо се в гр. София, кв. "Надежда", бл. 302, вх. "Е", ет. 1, ап. 117. Или адресат на тази заповед е само Милан Кочев Василев. Видно от приложената като доказателство настанителна заповед № 514 от 25.11.1997 г. издадена от КРНС, в това жилище, са настанени на самостоятелно основание освен Милан Кочев Василев и Лиляна Миланова Кочева, Савка Миланова Кочева, Марко Миланов Кочев и Сали Миланов Кочев. Процесната по делото заповед е била съобщена на адресата й Милан Кочев Василев на 18.11.2010 г., като за получател е вписано името на Илия Миланов Кочев (син). Видно от назначената и приета по делото съдебно - графологическа експертиза, подписа за "получих екземпляр от настоящата заповед" на дата 18.11.2010 г., на гърба на заповед № РД-09-571 от 11.11.2010 г. е изпълнен от Милан Кочев Василев. Последния е депозирал жалбата си срещу процесната заповед в деловодството на Административен съд София - град на 17.12.2010 г., по повод на която е образувано съдебното производство по адм. дело № 9434/2010 г. по описа на този съд. С протоколно определение, държано в с. з. на 18.01.2011 г., съдът е приел, че съгласно настанителната заповед в имота има настанени и други лица, поради което е конституирал като заинтересовани страни в процеса Лиляна Миланова Кочева, Савка Миланова Кочева, Марко Миланов Кочев и Сали Миланов Кочев. Първоначалният жалбоподател Милан Кочев Василев е починал на 10.02.2011 г., поради което с протоколно определение държано в с. з. на 12.04.2011 г., съдът го е заличил от списъка за призоваване и на негово място е конституирал наследниците му Илия Миланов Кочев, Антон Миланов Кочев, Любчо Миланов Кочев. По отношение на Савка Миланова Кочева и Марко Миланов Кочев (конституирани вече в процеса на позицията на заинтересовани страни), съдът е изменил тяхното процесуална качество, като същите са конституирани на позицията на жалбоподатели. Със същото определение съдът е заличил като заинтересована страна Лиляна Миланова Кочева, тъй като се е установило че същата е починала. С протоколно определение, държано в с. з. на 31.05.2011 г., съдът след изслушване и приемане на заключението на назначената по делото съдебно- графологическа експертиза е приел, че жалбата на титуляра на заповедта Милан Кочев Василев е просрочена. Приел е също, че са постъпили жалби (обективирани в молба от 31.01.2011 г.) от останалите засегнати от заповедта лица - Лиляна Миланова Кочева, Савка Миланова Кочева, Марко Миланов Кочев и Сали Миланов Кочев, на които заповедта не е била надлежно връчена, поради което и на основание чл. 162, ал. 3 от АПК е конституиран също като жалбоподател по делото и Сали Миланов Кочев. Съдебното дирене по делото е приключило на 25.10.2011 г., като съдебният акт е постановен по жалба на Савка Миланова Кочева, Марко Миланов Кочев, Илия Миланов Кочев, Антон Миланов Кочев, Любчо Миланов Кочев и Сали Миланов Кочев. С решението предмет на настоящия касационен съдебен контрол, първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на посочените по-горе лица против заповед № РД-09-571 от 11.11.2010 г., издадена от кмета на Столична община, район "Надежда". Касационната жалба е подадена освен от конституираните като жалбоподатели по делото пред първоинстанционният съд Савка Миланова Кочева, Марко Миланов Кочев, Илия Миланов Кочев и Любчо Миланов Кочев и от Боянка Трайкова Миланова, Милан Антонов Миланов и Лиляна Антонова Миланова. Последните трима касатори са наследници на конституирания като жалбоподател Антон Миланов Кочев, починал на хх.хх.хххх г. - обстоятелство, което не е било известно на съда към датата на постановяване на решението. Удостоверението за наследници на това лице е представено към касационната жалба. При връчване обаче на обявлението за изготвеното решение, лицето връчващо съдебните книжа и призовки е отбелязало, че Антон Миланов Кочев е починал на хх.хх.хххх г. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба на Савка Миланова Кочева, Марко Миланов Кочев, Илия Миланов Кочев, Боянка Трайкова Миланова, Милан Антонов Миланов и Лиляна Антонова Миланова е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. По отношение на Боянка Трайкова Миланова, Милан Антонов Миланов и Лиляна Антонова Миланова съдът приема, че жалбата е депозирана в срок, тъй като по делото липсват доказателства, че решението им е било съобщавано по предвидения в процесуалния закон ред. Касационната жалба, подадена от Любчо Миланов Кочев на 1.12.2011 г. се явява просрочена и като недопустима не подлежи на разглеждане. Видно от обявлението приложено към делото, решението на първоинстанционният съд е било съобщено на Силвия Христова - пълнолетен чл. от семейството му на 14.11.2011 г. При това положение срока по чл. 211 от АПК е изтекъл на 28.11.2011 г. - понеделник, присъствен ден. Поради тези съображения, касационната жалба на Любчо Миланов Кочев е подадена след изтичане на преклузивния за това срок, регламентиран в нормата на чл. 211 от АПК, поради което следва да се остави без разглеждане и делото в тази му част подлежи на прекратяване, като образувано по недопустима жалба. След осъществена служебна проверка по допустимостта на съдебния акт, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи: Решението е недопустимо и подлежи на обезсилване, а производството по делото на прекратяване. Процесната заповед № РД-09-571 от 11.11.2010 г.я издадена от кмета на Столична община, район "Надежда", която е била предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд съдържа всички необходими реквизити съгласно нормата на чл. 59 от АПК. В нея изрично е посочено, че се прекратява действието на настанителна заповед № 514 от 25.11.1997 г. издадена от КРНС и възникналото въз основа на нея наемно правоотношение само с Милан Кочев Василев. Или адресат на тази заповед е единствено и само посоченото в нея лице Милан Кочев Василев. Останалите настанени с тази настанителна заповед лица не са адресати на заповед № РД-09-571 от 11.11.2010 г., издадена от кмета на Столична община, район "Надежда", поради което същата не засяга по никакъв начин тяхната правна сфера. Лиляна Миланова Кочева, Савка Миланова Кочева, Марко Миланов Кочев и Сали Миланов Кочев са на самостоятелно основание титуляри на настанителна заповед № 514 от 25.11.1997 г. издадена от КРНС, и като такива възникналото с тях наемно правоотношение може да бъде прекратено само с изричен и адресиран до тях административен акт издаден от общинската администрация при наличие на предпоставките за това. След като не са адресати на процесната заповед, същата не може да прекрати възникналите с тях наемни правоотношения. Ето защо, съдът след като първоначално е приел че същите са заинтересовани страни и ги е конституирал като такива по делото е допуснал съществено процесуално нарушение. Поради изложените по-горе съображения, те не могат да бъдат и жалбоподатели, тъй като не са обвързани от действието на тази заповед, същата не засяга по никакъв начин техните права и законни интереси. При това положение, след като с последващо определение съдът ги е конституирал и като оспорващи е допуснал ново нарушение на процесуалните правила и норми. Процесуалните пороци на решението са се задълбочили и след като съдът е конституирал наследниците на жалбоподателя Милан Кочев Василев на позицията на оспорващи по делото. Видно от назначената и приета по делото съдебно - графологична експертиза, процесната заповед е била връчена лично на адресата й Милан Кочев Василев. В тази връзка е без значение обстоятелството, че е вписано името на друго лице, като получател на същата. От значение е само, че подписа, удостоверяващ факта на връчването е изпълнен от адресата на заповедта. Срокът за обжалване на тази заповед е 14-дневен и от датата на получаването й - 18.11.2010 г. до датата на депозиране на жалбата 17.12.2010 г. този срок е изтекъл. Срокът по своя характер е преклузивен и с изтичането му се погасява потестативното субективно право на жалба и процесната заповед е влязла в сила, като стабилен административен акт. При това положение, след като за жалбоподателя Милен Кочев Василев се е погасило правото на жалба, то и неговите наследници, след смъртта му не могат да продължат валидно процесуалното правоотношение, тъй като същото не е съществувало в патримониума на техния наследодател. След като състава на първоинстанционният съд не е съобразил това обстоятелство и е продължил производството по делото, е постановил като краен резултат един недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване, а производството по делото на прекратяване. При констатиране на този порок - недопустимо съдебно производство, съдът не следва да се произнася по останалите наведени в касационната жалба основания за незаконосъобразност на обжалваното решение. Ръководен от изложеното и на основание чл. 215, т. 3 от АПК и чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение в настоящия си тричленен състав