Решение № 1548 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12191/2011 г.
ВАСПетчленен състав31.01.2012 г.докладчик Славка Найденова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 10648/15.07.2011 г., по адм. д. № 1267/2011 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение. На основание чл. 223 АПК определението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1548 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12191/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на "Българска телекомуникационна компания" АД ("БТК" АД) със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от изпълнителния директор Бернар Москени, срещу решение № 10648/15.07.2011 г., по адм. д. № 1267/2011 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение, като в нея се развиват оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени Решение № 1220/11.11.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Ответникът, КРС, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и писмена защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, тричленният състав на седмо отделение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК отхвърлил жалбата на "БТК" АД срещу Решение № 1220/11.11.2010 г. на КРС, с което на основание чл. 163 и чл. 217, т. 1 във връзка с чл. 219, ал. 4 и чл. 30, т. 4 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и във връзка с § 7 от ПЗР на ЗЕС: 1. дава задължителни указания за изменение на определени разпоредби от Общите условия за съвместно ползване на помещения, съоръжения и кули и Общите условия на ползването на подземната канална мрежа на "БТК" АД, изложени в приложения I и II; 2. налага ценови ограничения на "БТК" АД и дава указания за изменение в ценовите условия, съобразно посоченото в т. 34 от Приложение I и т. т. 17 - 25 от приложение II; 3. неприетите забележки и становища, постъпили в рамките на обявените обществени консултации са отразени в приложения III и IV; 4. Задължава "БТК" АД в 7-дневен срок да осигури актуалност и публична достъпност до изменените съобразно т. 1 и т. 2 от настоящето решение Общи условия за съвместно ползване на помещения, съоръжения и кули и Общите условия за ползването на подземната канална мрежа, като преработи същите съобразно дадените задължителни указания и пр. За да постанови решението си тричленният състав на съда е приел, че при приемането на решението не са нарушени административнопроизводствени правила, както и че не противоречи на материалноправни норми и на целта на закона, поради което е законосъобразно. Касационната жалба е неоснователна, а решението е правилно, твърдяните касационни основания за отмяната му са идентични на оплакванията за незаконосъобразност, развити в жалбата по оспорването на решение пред тричленния състав, който е отговорил обстойно и задълбочено на всички тях. Настоящата инстанция изцяло споделя изложените мотиви в решението на тричленния състав, като не намира за необходимо приповтарянето им. В касационната жалба оплакванията за незаконосъобразност на оспореното решение, са изложени като такива за необоснованост на решението на тричленния състав и неправилно прилагане на материалния закон. Тричленният състав правилно е приел, че при приемането на решението не са допуснати нарушения на административно-производствените правила и че не е въведено ново специфично задължение за жалбоподателя, изразяващо се в прилагане на система за определяне на разходите по отношение на цените за съвместно ползуване. Оспорената т. 2 от решението не определя нови задължения, а се отнася до вече наложени специфични задължения и предоставяне на услуги по предходни решения на КРС, като същите са посочени в мотивите на решението. Правилно е прието, че производството по приемане на процесното решение е различно от производството по определяне, анализ и оценка на съответния пазар по реда на ЗЕС, определяне на предприятие със значително въздействие върху пазара и налагане на специфични задължения на това предприятие, в което производство КРС има задължение да уведоми Европейската комисия за проекта на решение. С оглед на това комисията не е имала задължение по чл. 42 и чл. 156 ЗЕС да уведоми Европейската комисия за проведеното административно производство, приключило с приемане на процесното решение. Неоснователни са оплакванията за неправилно прилагане на материалния закон от комисията, като тричленният съд правилно е приел, че такива не са установени. Обжалваното решение на КРС съдържа годно правно основание за издаването му, като са посочени разпоредбите на чл. 163 и чл. 217, т. 1 във връзка с чл. 219, ал. 4, чл. 30, т. 4 ЗЕС, във връзка с § 7 ПЗР на ЗД (отм.), както и решения на комисията, които не си противоречат, като те са налице за приемане на процесното решение и правилно са посочени като правно основание за това. Правилно е прието, че при наличие на законово предписание относно времетраенето на ограниченията, периодът им на действие ще е по нормата на чл. 219, ал. 4 ЗЕС, след като в диспозитива на оспореното решение не е посочен период на действие, а в мотивите е посочен различен период от законовия. Правилно е прието също така, че не е налице нарушение на материалния закон с оглед неприемане от КРС представените от жалбоподателя данни относно стойността за актив Р 2012 "канализация на телефонни кабели", както и относно начина на осчетоводяване и пр. като е прието, че оплакванията в тази насока не са подкрепени с доказателства, изводите на комисията са логични и обосновани с оглед фактите по административната преписка и делото. Правилно е прието също така, че при анализа на спазване от жалбоподателя на принципа за разходоориентираност на цените, КРС е обсъдила и доводите на жалбоподателя относно ръста на цените на същите услуги за ползване на каналната мрежа, предлагани от сходни организации в страните от Европейския съюз и е извършен анализ на цените (към м. април 2010 г.) на същите услуги в държави от ЕС, където е налице регулация, при който анализ е установено, че дори новоопределената от Комисията цена е по-висока от цените в Дания, Естония, Испания и Литва, поради което оплакването в тази насока е неоснователно. Правилно е прието, че направените оплаквания, свързани с разходите по инвентаризация и за т. нар. "други разходи", също са неоснователни, като са изложени подробни мотиви затова, както и по отношение на нормата на печалба, съобразявайки обстоятелството, че липсва нормативна уредба за определяне на нивото на печалба, поради което правилно КРС е използвала за сравнение печалбата на друга предоставяна от БТК услуга, при която цената същото е регулирана. Правилно е прието също така, че оплакването за неправилност на също е неоснователно, тъй като при определяне размера на цената за полагане на кабел извън канална тръба цената, регулаторният орган е съобразил същата с чл. 3.2 от Общите условия. Като се има предвид гореизложеното, както и изложеното в мотивите на обжалваното решение, които настоящата инстанция приема изцяло, не се установяват основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението. Същото е обосновано, постановено е при правилно прилагане на материалния закон и не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения, включително и след служебната проверка, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК