Решение № 11330 от 12.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8544/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" чрез процесуален представител против Решение 1238/25.07.2025г. на Административен съд Кюстендил, постановено по административно дело 21/2025г., с което е отменен издаденият от него Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/386#7/18.12.2024г., с който на А. Г. Г. е определено задължение в размер на 4 754.55лв., представляващо подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че АС Кюстендил неправилно е тълкувал правния характер на проверката, тъй като тази отнасяща се до конкретния случай не попада в кръга на стандартната такава. Тази проверка е извършена във връзка със сигнал и има за цел да установи обективното изпълнение на задълженията, произтичащи от поетия ангажимент. Сочи се, че критичния период, в който бенефициерът трябва да спазва правилата за кръстосано съответствие е цялата календарна година, за която се кандидатства, като проверката дали са спазени правилата през тази година може да се извърши и след края и. В случая проверката от 23.03.2022г. е насочена към това дали в края на 2021г. и/или през 2021г. животните са били налични. Посочено е, че кандидата възпрепятства достъпа до тях, което е самостоятелно основание за санкция по чл. 17, ал. 3 от Наредба 7/2015г. Твърди се още, че съдът е приложил неправилната правна норма вместо чл. 17, ал. 3 от Наредба 7/2015г. е тълкувал чл. 18, ал. 3 от същата, тъй като оспорения акт е издаден не въз основа на резултат от стандартна проверка по заявление, а като последица от установено възпрепятстване на проверка на място, извършена по сигнал. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на съдебното решение и за отхвърляне жалбата на А. Г. срещу процесния АУПДВ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба А. Г. оспорва същата чрез процесуален представител по съображения, изложени в писмени бележки. Заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд и да му се присъдят разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Кюстендил е АУПДВ 01-6500/386#7/18.12.2024г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП, чл. 17, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 7/24.02.2015г. респек. чл. 43, ал. 3, т. 3 от ЗПЗП и чл. 165 и чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК е установено на А. Г. публично държавно вземане в размер на 4 754.55лв., представляващо подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство. Административният съд е приел, че оспорването на акта е допустимо, както и че същият е издаден от компетентен орган. Обосновал е извод за неговата незаконосъобразност на основание чл. 146, т. 3 от АПК - съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в това, че акта само формално отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК наличие на фактически и правни основания за издаването му. Съдът е посочил, че в акта са навадени като правни основания чл. 59, т. 7 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 на ЕП и Съвета, както и чл. 17, ал. 1 т. 2 и т. 3 от Наредба 7/24.02.2015г. Установено е, че е извършен опит за проверка на място по кръстосано съответствие на стопанството на А. Г., но служителите не били допуснати до стопанството на ползвателя и проверката приключила със статус отказ от проверка на място. Предвид на това е прието, че изплатената на бенефициера сума от 4 754.55лв. е недължимо платена, тъй като той не отговаря на изискванията за финансово подпомагане, тъй като са установени по-малко от минимално изискания брой животни или животински единици, както и, че е възпрепятствал проверка на място. АС Кюстендил е приел, че в оспорения акт липсва правна квалификация на описаните факти във връзка с общите основания за възстановяване на финансовата помощ. Според съда посоченото правно основание в акта на чл. 17, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 7/24.02.2015г. касае намаляване или отказ от предоставяне на финансова помощ по съответното направление и не е относимо към издаването на процесния АУПДВ, тъй като се касае за предприемане на действия по възстановяване на получена финансова помощ. Що се касае до извършената проверка е посочено, че въпреки наличието на издадени заповеди от Началник РТИ Благоевград за извършване на такива на терен, липсват доказателства бенефициерът да е бил уведомен за началото на проверката, за да я обезпечи. Установено е още, че Г. е посочил изрично, че в землището на [населено място] не притежава животновъдни обекти и временни пасища, а отглежда около 100бр. говеда, пашуващи свободно. Освен горното съдът е посочил, че проверката е била извършена след изтичане срока на поетия ангажимент, който е бил за 2021г. Решението е правилно. Не са налице сочените касационни основания водещи до отмяна на постановеното съдебно решение. АС Кюстендил е обсъдил и анализирал събраните доказателства и установените въз основа на тях факти и правилно е достигнал до правния извод, че в оспорения АУПДВ установените обстоятелства не са подведени под правилните правни норми. Както е прието АУПДВ е издаден на основание чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП и чл. 17, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 7/24.02.2015г. Първата норма дава правната възможност на ДФ да предприема действия по събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми, мерки, интервенции за подпомагане, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет т.е. нормата е обща и препраща към съответните подзаконови актове уреждащи условията и реда за прилагане на съответната мярка. В конкретния случай това е Наредба 7/24.02.2015г., за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020г. Установява се, че със заявление с УИН 10/270521/75094 по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство, като са заявени 17бр. коне. Установява се още, че на 09.03.2022г. е оторизирано и изплатено исканото финансово подпомагане в размер на 4 754.55лв. С докладна записка от 20.04.2022г., е уведомена дирекция Директни плащания, че е извършен опит за проверка на място по кръстосано съответствие на стопанството на кандидата, като бенефициера е отказал да предостави отглежданите от него животни за проверка. Имено въз основа на това е издаден и оспорения АУПДВ, като е прието нарушение на чл. 17, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата и чл. 59, т. 7 от Регламент 1306/2013 на ЕС на Съвета. Нормата на чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредбата гласи, че финансова помощ за прилагането на агроекологичните дейности по съответното направление не се предоставя или се намалява, когато: при административни проверки или проверки на място са установени по-малко от минималния изискван брой животни или животински единици и земеделските стопани и/или упълномощени техни представители възпрепятстват извършването на проверка на място. От своя страна чл. 59, т. 7 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 сочи, че с изключение на случаи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, заявленията за подпомагане или исканията за плащане се отхвърлят, ако бенефициерът или негов представител попречи на извършване на проверка на място. Така посочените правни норми не кореспондират с издадения АУПДВ с който е определено задължение за възстановяване. Посочените по-горе правни норми касаят отказ /пълен или частичен/ за предоставяне на финансово подпомагане, не и процедура по възстановяване на вече платени суми по съответните схеми за финансиране. В конкретния случай изрично в акта е посочено, че бенефициерът на помощта е отказал извършване на проверка на отглежданите от него животни, но търсеното от него финансово подпомагане вече е било изплатено т.е. не се касае за отказ за предоставяне на помощ, а за предприети действия за възстановяване на вече платена сума по ангажимента. Тези действия обаче са уредени в друга правна норма чл. 18 от Наредба 7/24.02.2015г., в която е посочено, че Държавен фонд "Земеделие" Разплащателна агенция, едновременно прекратява агроекологичния ангажимент и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление. Следва да се направи разграничение между непредоставяне на финансова помощ и възстановяване на получена такава. Първата предхожда финансовия ангажимент т.е. касае допустимостта на искането, а втората се отнася до неговото неизпълнение в периода на поетия ангажимент. Като не е съобразил установените факти и обстоятелства и не ги е подвел под съответните правни норми т.е. не ги е обвързал с диспозитива на акта, органа е издал оспорения АУПДВ при съществено нарушение на административнопроцесуалните норми, което е порок налагащ неговата отмяна. Горното е достатъчно за да се приеме, че оспорения АУПДВ е незаконосъобразен, като не се следва излагане на мотиви относно неговата материалносъобразност. Като е отменил акта, Административният съд Кюстендил е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК на ответника по касация се дължат сторените за настоящото съдебно производство разноски, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 100 лв., предвид приложения списък по чл. 80 от ГПК /л. 32/. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд в състав на осмо отделение