Решение № 10182 от 21.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16164/2013 г.

Решение № 10182 от 21.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16164/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Иван Георгиев Хаджинеделчев, гр. Гоце Делчев, ул. "Търговска" № 31 срещу решение от 30.09.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 3605/2013 г.

С обжалваното решение съдът отменил решение № 56 от 14.03.2013 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта, с която е установено, че ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" допуснал дискриминация по признак "лично положение" спрямо Хаджинеделчев с въведената със заповед № 28-85 от 24.06.2011 г. електронна форма на молба-декларация за настаняване в общежитие.

Касационният жалбоподател - Иван Георгиев Хаджинеделчев, счита обжалваното решение за неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не извършил необходимите процесуални действия за разкриване на обективната истина относно релевантните за спора факти. Не взел предвид всички факти по преписката. Сочи, че създадената единствена електронна форма за подаване на молби за общежитие му създава затруднения, тъй като по време на настанителната кампания е в гр. София за поправителни изпити и не разполага с компютър. Промяната на кампанията от м. юли на м. септември го поставила в неизгодно положение - бил неподготвен и без технически средства.

Сочи, че съдът изследвал само хипотезата на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД), а не и тази на чл. 4, ал. 3 ЗЗД. Комисията за защита от дискриминация установила дискриминация, но не конкретизирала формата й, а съдът не предприел действия да установи коя форма на дискриминация е имала предвид Комисията. Излага доводи за незаконосъобразността на чл. 3 от Правилника за ползване на студентските общежития на Софийския университет "Климент Охридски". Счита, че привидно законната, но единствена електронна форма го лишава от право да участва в класиране и е поставен в по-неблагоприятно положение спрямо всички допуснати до класирането студенти. Счита, че обжалваното решение осигурява възможност да продължат субективните промени в системите и нарушава Наредбата за ползване на студентските общежития и столове. Моли съда да отмени обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация, не взема становище.

Ответникът по касационната жалба - ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски", не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът направил преценка на правнорелевантните факти като изводите му се подкрепят от доказателствата. Моментните субективни пречки на жалбоподателя да подаде заявление (поправителни изпити, липсата информация, на преносим компютър) не са елемент от личното му положение като дискриминационен признак по смисъла на чл. 4 ЗЗД. Неоснователни са доводите за допуснато от съда нарушение поради по чл. 4, ал. 3 ЗЗД.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. През учебната 2011/2012 г. Иван Георгиев Хаджинеделчев бил студент трети курс, редовна форма на обучение, в Богословския факултет на Софийския университет.

2. На 24.06.2011 г., ректорът на Софийския университет, със своя заповед № РД-28-85, наредил настаняването на редовно учащите се студенти в университета да се извърши след провеждане от комисията за настаняване на класация при определени в заповедта условия и ред между които и попълването на електронна форма на молба-декларация за настаняване след получаване на потребителско име чрез регистрация в системата за управление на студентската информация и получаване на личен електронен пощенски адрес в интернет мрежата на uni-sofia. bg.

3. На 16.09.2011 г. Хаджинеделчев подал заявление-декларация за настаняване в общежитие, но получил отказ поради несъответствие с изискването на чл. 3 от Правилника за ползване на студентските общежития на Софийския университет "Климент Охридски".

4. Сезирал Комисията за защита от дискриминация с твърдение за дискриминационно поведение на основата на признака "лично положение", тъй като въведената електронна форма на регистриране е ограничение, което изисква създаване на електронна поща, предоставянето на лични данни, не дава възможност за оспорване и го поставя в неравностойно положение по отношение на предвидената за някои студенти възможност за подаване на заявление на хартиен носител, както и с оглед на чл. 3 от Правилника за ползване на студентските общежития на Софийския университет "Климент Охридски".

5. На 11.03.2013 г. Комисията за защита от дискриминация, с решение № 56, приела, че ректорът на университета, със своята заповед № РД-28-85, осъществил дискриминация по чл. 4 ЗЗД по отношение на Хаджинеделчев по признак "лично положение" със следните мотиви:

а) "дори да се приеме, че всички лица имат достъп до интернет (личен и обществен) въвеждането само на електронна форма лишава заинтересованите лица от възможността за избори в зависимост от различни техни лични характеристики и индивидуални качества (например незрящи студенти или други хора, които са затруднени по някакъв начин да ползват интернет) ги поставя в неравностойно положение спрямо всички, които имат достъп";

б) "претенцията на жалбоподателя е основателна, защото създава ограничения за студентите, които не разполагат с компютър и интернет, или по други причини от личен характер не могат, или нямат достъп до интернет";

в) "Съставът споделя до известна степен доводите на ответната страна в тази връзка, а именно че този начин на кандидатстване е въведен, за да улеснява студентите и да им спестява време и разходи, но счита, че това условие е благоприятно само за тези от учащите се, които имат достъп до компютър и нямат затруднения с интернет, но от друга страна затруднява тези студенти, за които ползването на компютър и работата с интернет не е налице, което представлява дискриминация по чл. 4, ал. 2 ЗЗД по признак "лично положение".

6. С решение № 56 Комисията приела, че чрез разпоредбата на чл. 3 от Правилника за ползване на студентските общежития на Софийския университет "Климент Охридски" ректорът на Софийския университет осъществил дискриминация по чл. 4, ал. 2 ЗЗД по отношение на Хаджинеделчев. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

7. Член 3 от Правилника за ползване на студентските общежития на Софийския университет "Климент Охридски" поставя възрастови ограничения за ползване на студентските общежития и с решение № 1809 от 15.04.2011 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 6259/2009 г., оставено в сила с решение № 9158 от 25.06.2012 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 7325/2011 г. е отменен.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че заповед № 28-85 на ректора на университета е била относима за всички желаещи да ползват общежитие студенти, а не само спрямо Хаджинеделчев, поради което не е налице неблагоприятно негово третиране. Приел, че Комисията не установила ситуация на сравнение с други лица при сравними сходни белези. Университетът като автономно учебно заведение е в правото си да определя условията и начина на кандидатстване да общежитие. В случая предложения начин на кандидатстване не е упражнен субективно и целенасочено спрямо заинтересованата страна, а условията са обективно наложени еднакво спрямо всички. Въз основа на това направил извод, че оспореното решение на Комисията за защита от дискриминация е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон, поради което е незаконосъобразно и го отменил.

Крайният извод на съда за незаконосъобразност на оспореното решение на Комисията за защита от дискриминация е правилен.

За да е налице нарушение на Закона за защита от дискриминация е необходимо фактическите действия по твърдяното третиране да се субсумират под хипотезата на правните норми, регламентиращи съответната форма на дискриминация - пряка, непряка, тормоз. Фактическият състав на всяка от формите на дискриминация има своя специфичен комплекс от юридически факти, чието доказване в хода на съдебното производство установява дискриминационното третиране. Общото между тях е, че съставляват нарушение на принципа на равенство на основата на някой от защитените признаци. Тоест, за да е съставомерно по смисъла на антидискриминационния закон, нарушението на принципа на равенство трябва да е обусловено, да е в причинна връзка (независимо от наличието и на други) с някой от защитените признаци. Само тогава неравенството попада в обхвата на закона и ползва неговата закрила.

В случая Комисията за защита от дискриминация приела, че нарушението на принципа на равенство е на основата на защитения признак "лично положение". Законодателят не е дал легално определение на защитения признак "лично положение". За разлика от други защитени признаци - пол, раса, религия, увреждане, възраст, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак "лично положение" няма еднозначно, изначално прието обективно съдържание. Това предполага и налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация. В случая такъв същностен белег изобщо не се сочи. Сочените от касатора и Комисията за защита от дискриминация характеристики на защитения признак не могат да бъдат негово съдържание.

Не би могло да се приеме, че твърдяното от Хаджинеделчев създадено "затруднение" от електронната форма "тъй като по време на настанителната кампания е в гр. София за поправителни изпити и не разполага с компютър" може по какъвто и да е начин да изпълва съдържанието на защитения признак "лично положение". Още по-малко такова съдържание може да бъде промяната на кампанията от м. юли на м. септември и личната "неподготвеност" на касатора за тази кампания. Не може да бъде съдържание на признака и общото твърдение за поставяне "в по-неблагоприятно положение спрямо всички допуснати до класирането студенти". Нито едно от тези обстоятелства не може да бъде такава трайна и същностна характеристика на личността, че да може винаги и всякога да бъде критерий за налагане на забрана. Нещо повече. Тези обстоятелства дори не са белег на личността. Както сочи в заключението си по делото и прокурорът "моментните субективни пречки на жалбоподателя да подаде заявление (поправителни изпити, липсата информация, на преносим компютър) не са елемент от личното му положение като дискриминационен признак по смисъла на чл. 4 ЗЗД".

Не са и не могат да бъдат съдържание на признака "лично положение" и изложените от Комисията обстоятелства. Да се твърди, че способността да виждащ е "лична характеристика и индивидуални качества" е в явно несъответствие със същността и съдържанието на защитените признаци и в частност на защитения признак "увреждане", така, както е дефиниран в чл. 1 на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания. Член 1 гласи: "Хората с увреждания включват лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото равноправно с останалите. " За никаква лична характеристика и индивидуално качество не може да става въпрос! Приетото от Комисията "затруднени по някакъв начин да ползват интернет" е не същност на признак, а факт, който може да бъде резултат от защитен признак, но може и да не бъде. Едно лице с увреждания може обективно да бъде затруднено да ползва интернет поради определена своя недостатъчност, но именно тя, а не някакво неясно "затруднение" ще бъде причината за невъзможността, което означава, че различното третиране ще бъде на основата на защитения признак "увреждане". Така, както твърди Комисията, затруднението може да бъде резултат на незнание, на нежелание, на моментна невъзможност, на какво ли още не.

Без каквото и да е отношение към съдържанието на защитения признак е и другият довод на Комисията - "студентите, които не разполагат с компютър и интернет". Отново не причината, а резултата се изтъква като иманентен признак на личността. Дали един студент притежава или непритежава компютър не може да бъде траен, същностен белег на личността. Ако се продължи логиката на Комисията би следвало да установяваме дискриминация по притежаването и непритежаването на всеки един предмет - от носна кърпичка до хеликоптер, например. Още по неясни са "други причини от личен характер". Какви са тези причини от личен характер? Имат ли те съдържание или могат да бъдат кой каквото си избере.

Видно от изложеното нито доводите на касатора, нито тези на Комисията дават каквато и да е възможност да се установи съдържанието на защитения признак "лично положение", на основата, на който в случая Хаджинеделчев е бил третиран по-неблагоприятно или, както той иска да бъде установено от съда, е бил поставен в по-неблагоприятно положение по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗД.

Неустановяването на съдържанието на твърдяния защитен признак е основание да се приеме, че твърдяното дискриминационно нарушение не е доказано. Не всяка по-неблагоприятна житейска ситуация, в която човек попада, е резултат на дискриминация. Само неблагоприятното третиране на основата на защитен признак е такова. Щом от доказателствата по делото не може да се направи обоснован извод за наличие на защитен признак, който да е основание за по-неблагоприятното третиране, то не може да се приеме, че действията на ректора на Софийския университет по отношение на Хаджинеделчев представляват дискриминация. С оглед на това крайният извод на съда за незаконосъобразност на оспореното решение № 56 е правилен.

В хода на съдебното производство съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, както твърди касаторът.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебно проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение съдът констатира, е същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд