Решение № 5849 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2354/2011 г.

Решение № 5849 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2354/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е пред 5-членен състав на Върховния административен съд по касационна жалба на "Трансимпекс" АД - гр. София, представлявано от изпълнителния директор Лазар Василев, чрез адв. Андонов от САК, срещу решение № 674 от 14.01.2011 г. по адм. дело № 5730 от 2010 г. на състав на първо отделение на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата му за прогласяване нищожност на т. 4 от разрешения за опериране на търговски обекти за безмитна търговия, издадени от министъра на финансите на 30.12.2003 г., с които дружеството е било задължено за периода на действие на тези разрешения да заплаща 2% от стокооборота, реализиран в обектите за безмитна търговия, по сметка на Министерството на финансите - Агенция "Митници". Поддържа се неправилност на решението - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, по развити в жалбата и поддържани в съд. заседание от адв. Андонов съображения. Претендират се съдебни разноски. Ответникът - министърът на финансите, чрез юрисконсулт Цветанова, счита жалбата за неоснователна по съображения, изложени в съд. заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна по съображения, изложени в хода по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211 АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното пред 5-членен състав на Върховния административен съд решение тричленният състав на Върховния административен съд - първо отделение, е приел, че министърът на финансите е притежавал материална компетентност да определя отчисленията в размер на 2% от стокооборота от обектите за безмитна търговия по първоначалния договор, сключен между дружеството жалбоподател и ГУ на митниците от 18.12.1991 г., чието действие на договора министърът на финансите с процесните разрешения е удължил с 3 години по отношение на обектите за безмитна търговия, ползвани от "Трансимпекс" АД, който срок на разрешенията по вече сключените договори пък е удължен с 10 месеца съгласно § 26 от ПЗР на ЗА (отм.), т. е. по силата на закона. Според последното изменение, настъпило по силата на закона - с ал. 3 на § 26, са определени отчисленията в размер на 2% от стокооборота на обектите за безмитна търговия, включително и за 10-месечното удължаване на срока. Такова отчисление жалбоподателят е правил и при действието на първоначално издаденото му разрешение за безмитна търговия въз основа на заповед на министъра на финансите и сключения договор от 18.12.1991 г.. В този смисъл съставът на Върховния административен съд е обосновал неоснователност на твърдението на жалбоподателя за липса на материална компетентност на министъра на финансите да определя отчисленията, респ. за неоснователност на искането за обявяване нищожност на т. 4 от процесните разрешения. Петчленният състав на Върховния административен съд споделя мотивите в обжалваното решение на състава на Върховния административен съд - първо отделение. Неоснователно, като лишено от основание и законова опора, е поддържаното от "Трансимпекс" АД - гр. София, искане за обявяване нищожност на т. 4 от разрешения за опериране на търговски обекти за безмитна търговия под номера от 1 до 15 вкл., издадени от министъра на финансите на 30.12.2003 г., с които дружеството е било задължено за периода на действието им да заплаща 2% отчисления от стокооборота, реализиран в безмитните магазини, по сметка на МФ - Агенция "Митници". Безспорно в материалната компетентност на министъра на финансите по силата на § 26, ал. 2 и 3 от ПЗР на Закона за акцизите (отм.) е било удължаване на срока за действие на разрешенията с 10 месеца на сключения (през 1991 г.) и удължен с 3 години (до 30.12.2003 г.) срок на действие на обектите за безмитна търговия на дружеството. За пръв път законодателят е определил с ал. 3 и размера на отчисленията за удължения 10-месечен срок на разрешенията в полза на Агенция "Митници" - МФ. Следва да се посочи, че по силата на § 26, ал. 2 и 3 от ПЗР на ЗА (отм.) лицата, заварени към 1.12.2001 г., могат да извършват безмитна търговия до изтичане на срока на договора, удължен по силата на изменението на закона с 10 месеца, като за този (целия) период лицата правят ежемесечни отчисления от реализирания им стокооборот от 2% по сметките на Агенция "Митници" при Министерството на финансите. Самото дружество е поискало подновяване на срока на договора и издаване на ново разрешение за безмитна търговия именно от министъра на финансите, който впоследствие е издал позитивен за адресата акт, което именно е било основанието образуваното през 2003 г. адм. дело № 8869 от 2003 г. на състав на четвърто отделение на Върховния административен съд да бъде прекратено поради постигане на целения от дружеството правен резултат - издадени му разрешения от МФ. Следва да се вземе предвид, че по искането за обявяване нищожност на т. 4 от разрешенията за опериране на търговски обекти за безмитна търговия вече има влязло в сила съдебно решение - по адм. дело № 6964 от 2010 г. на Върховния административен съд - първо отделение, отнасящо се до "Калотина Балкантурист" ЕАД и министъра на финансите. С това решение е отхвърлена жалбата на посоченото дружество за обявяване нищожността на т. 4 от разрешение за опериране на търговски обект за безмитна търговия, издадено от министъра на финансите. Случаите са аналогични, като основното е, че оспореното разрешение на министъра на финансите е валиден акт, който е издаден в неговата материална компетентност. Този акт не е нищожен, противно на поддържаното от касатора. При тези съображения 5-членният състав на Върховния административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Разноски по делото не се дължат на ответника, тъй като не е заявил искане за присъждане. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, 5-членният състав на Върховния административен съд