Решение № 12220 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9178/2010 г.

Решение № 12220 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9178/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Захаринка Кирилова Гергова срещу решение № 19 от 16.10.2009 г., постановено от Софийски окръжен съд по адм. д. № 11/2008 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - областен управител на Софийска област не взема становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Николай Методиев Павлов е представил писмено становище, с което излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни Николай Евтимов Алексиев и Лазарина Миронова Ангелова излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Останалите заинтересовани страни не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по оспорване заповед № ОА-220 от 13.06.2005 г., с която областният управител на Софийска област е одобрил план на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на основание актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м. "Росоманска река", м. "Буковец", м. "Над село" в землището на с. Златуша, м. "Могилата" землището на с. Пожарево, м. "Витошица" землището на с. Мала Раковица, в община Божурище, Софийска област. Заповедта е оспорена по отношение отреждането на имоти № 1230084, № 1230086, № 1230087, № 1230090, № 1230092, № 1230093, № 1230094, № 1230101, № 1230102, № 1230103, № 1230104, № 1230106, № 1230108, № 1230115, № 1230123, № 1230124, № 1230128, № 1230130, № 1230131, № 1230132, № 1230136, № 1230137 и № 1230138 всички в м. "Могилата", землището на с. Пожарево. Съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че по отношение на всички ползватели, за които са отредени имоти с плана на новообразуваните имоти се легитимират като собственици след приключила процедура за трансформиране на право на ползване в право на собственост. При това положение законосъобразно е предвиждането на ПНИ в оспорената част, доколкото законодателя е дал предимство на бившите ползватели пред собствениците, на които е възстановено под условие правото на собственост в терена по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът е преценил, че следва да разглежда в това производство доводи, които са относими към законосъобразността на приключилите административни производства по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. По тези доводи съдът е отхвърлил оспорването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да налагат отмяна на съдебното решение. Съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия текст, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ още веднъж е подчертано, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След отреждането за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост на съответни имоти, с оглед изискванията на § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м. С ПНИ се отреждат имоти и за трета категория лица - тези, които се легитимират за собственици с надлежен документ за собственост. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистъра на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти и съдържат данни индивидуализиращи собственика на имота. С оглед нормативно определените изисквания, съдът е установил релевантните за спора факти. В производството по делото е установено, че всички имоти, за които е оспорена заповедта за одобряване на план на новообразуваните имоти са придобити от ползвателите при приключили процедури за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. При това положение обоснован и законосъобразен е извода на решаващия съд, че в случая отреждането е съобразено с приложимия материален закон. При колизия на правата на бившите собственици и ползвателите, законодателя е дал предимство на ползвателите, които са придобили собственост. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател относно това, че цената на имотите е заплатена след 1994 г., а правата на нейния наследодател са признати преди това - през 1993 г. Възстановяването на земеделски земи в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се извършва едва след уреждане на правата на бившите ползватели. Именно поради тази причина с плана на новообразуваните имоти на първо място се зачитат правата на ползвателите и едва след отреждане на тези имоти при спазване на изискванията на закона се образуват нови имоти за бившите собственици, за които е признато право на възстановяване на земеделските земи в стари (възстановими), реални граници. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Решаващият съд се е съобразил с отменителното определение, постановено от Върховния административен съд по адм. д. № 3250/2008 г. и е разгледал жалбата по същество, като е изпълнил и дадените указания във връзка с установяване на релевантните факти. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,