Решение № 111 от 6.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11127/2015 г.

Решение № 111 от 6.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11127/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, съответно от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - П. и от Н. Д. Г., в качеството му на ЕТ "Плеяди - Н. Г.", гр. П. срещу Решение № 1340/29.06.2015 г., постановено по адм. дело № 293/2015 г. по описа на Административен съд - П. С обжалваното решение, Административен съд - П. е отменил Ревизионен акт № 161402680/24.09.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 1224/22.12.2014 г. на Директора на Д"ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП, в частта на установените осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗЗО за периодите на 2009 г. и 2010 г. и отхвърлил жалбата на ЕТ "Плеяди - Н. Г." срещу РА, в останалата му част, с която са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г. и лихви за просрочени авансови вноски за ДОО и ЗО за 2008 г., 2011 г. и 2012 г. Касаторът - Директор на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП оспорва решението, в частта, с която е отменен РА, в частта на установените осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗЗО за периодите на 2009 г. и 2010 г., ведно със съответните лихви, като излага доводи за неправилност на решението в тази част, поради съществено нарушение на съдопризводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата на Н. Д. Г., в качеството му на ЕТ "Плеяди - Н. Г.", срещу ревизионния акт, в тази му част. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Касаторът - Н. Д. Г., в качеството му на ЕТ "Плеяди- Н. Г.", оспорва решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА, като излага доводи за неправилност на решението в съответната част, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на РА, в тази част, като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховен административен съд, осмо отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Двете касационни жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - П. е бил Ревизионен акт (РА) № 161402680/24.09.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 1224/22.12.2014 г. на Директора на Д"ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП, с който на Н. Д. Г. с ЕТ "Плеяди - Н. Г.", са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва за 2009 г. в размер на 1092, 59 лева и лихви в размер на 493,75 лева, за 2010 г. в размер на 23 228 лева и лихва в размер на 8 099,36 лева, както и ДОО за самоосигуряващо се лице за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г., и 2012 г. в размер на 5 680,13 лева и лихви в размер на 3 514,20 лева и ЗО за самоосигуряващо се лице за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г., и 2012 г. в размер на 2 687,80 лева и лихви в размер на 1 066,86 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Основанието за облагане по аналог е обосновано с констатациите на органите по приходите, че при извършена съпоставка е установено превишение на разходите спрямо доходите на ревизираното лице през 2009 г. и 2010 г., като недостигът на парични средства в брой е формиран от внесени парични средства в брой по банкови сметки. Прието е, че разходите, които не съответстват на получените доходи, съставляват укрити приходи. С решението си, АС - П. е отменил РА, в частта на установените задължения за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗЗО за периодите на 2009 г. и 2010 г. и отхвърлил жалбата на ЕТ "Плеяди - Н. Г." срещу РА, в останалата му част, с която са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г. и лихви за просрочени авансови вноски за ДОО и ЗО за 2008 г., 2011 г. и 2012 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, съдът е възприел установената в ревизионното производство фактическа обстановка, изложил е конкретни мотиви, поради които не кредитира приетото по делото заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза, включително и наличието на начално салдо към 01.01.2007 г. в по-голям размер от установения в РА. Приел е, че правилно органа по приходите не е кредитирал с доверие три договора за парични заеми, сключени от ревизираното лице в качеството му на заемател и разписки за връщането на сумите по тези договори, подписани от заемополучателите на стойности, както следва: 20 000 лева - върнати на 10.03.2006 г. от АГКДР Щерев АД; 150 000 лева - върнати на 30.12.2009 г. от С. Л. и 110 000 лева, върнати на 30.03.2008 г. от Й. Б.. След като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел, че не се ангажираха доказателства, които по категоричен начин да обосноват извод за реалното получаване в заем на средствата по договорите за заем и връщането им, както и доказателства, от които да се установява възможността на заемателите да са разполагали със сочените суми, за да ги предоставят/върнат на оспорващия и то на сочените в договорите дати. Приел е, че правилно приходната администрация не е включила в началното салдо сумата от 100 000 лева, получени от майката на ревизираното лице по дарение, тъй като не се доказало, че същата реално е разполагала към 2006 г. с въпросната парична сума, за да я предостави на сина си. Обсъдил е представените писмени доказателства за получавани от същата суми, които предхождали предоставянето на дарението с около 20 години, поради което приел за недоказана възможността тези суми да са били налични, за да бъдат предоставени на ревизираното лице. Не е кредитирал с доверие и показанията на съпругата на жалбоподателя в тази насока, като е отчел обстоятелството, че същата е заинтересована от изхода на спора. По изложените съображения, АС - П. е приел, че твърденията на ревизираното лице, че е разполагало с по-висок размер на парични средства от приетата за установена в ревизионното производство сума в размер на 559 071,30 лева са останали недоказани, поради което приел за безспорно установено наличието на недостиг при паричните средства на ревизираното лице, съответно за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, съответно за правилно провеждането на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК и начисляване на процесните допълнителни данъчни задължения. Наред с това, АС - П. е приел за основателен довода на жалбоподателя, че неправилно ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 - 124 от ДОПК по отношение на задълженията за ЗОВ за 2009 г. и 2010 г., поради което отменил РА в тази му част, а по отношение на задълженията за ЗОВ за 2008 г., 2011 г. и 2012 г., като е изложил съображения, че задълженията са установени по общия ред и включват само лихви по просрочени авансови вноски за ДОО и ЗО, приел ревизионния акт за законосъобразен. Решението е правилно. По жалбата на Н. Д. Г., в качеството му на ЕТ "Плеяди - Н. Г.": Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Доказателствената тежест е правилно разпределена от АС - П., като не се допуснати действия в процесуалната му дейност, засягащи правото на защита на ревизираното лице. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт са налице фактически установявания, обсъждане на събраните в хода на ревизията и на съдебното производство писмени и гласни доказателства, както и на заключение по ССчЕ. Изложени са съображения защо не се кредитира заключението на вещото лице и съответно съображения за законосъобразно определяне на задълженията на лицето по ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г. и съответните лихви, както и на задълженията за лихви по просрочени авансови вноски за ДОО и ЗО за 2008 г., 2011 г. и 2012 г. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Правилно първоинстанционния съд е приел, че твърденията на ревизираното лице, че е разполагало с по-висок размер на парични средства от приетата за установена в ревизионното производство сума в размер на 559 071,30 лева към 01.01.2007 г. са останали недоказани. На първо место, правилно съдът е приел, че в началното салдо не следва да бъде включена сумата от 100 000 лева, получена по дарение от майката на ревизираното лице, тъй като не е доказано фактическото предаване на такава сума и възможността на дарителката да я предостави. Обосновани са изводите на съда, че не следва да се кредитират с доверие показанията на разпитаната свидетелка С. Г. - съпруга на ревизираното лице, потвърждаващи тезата на ревизираното лице за получаване на твърдяната сума, тъй като от една страна следва да се отчете обстоятелството, че свидетелката, като съпруга на ревизираното лице е заинтересована от изхода на делото, а от друга страна липсват убедителни писмени доказателства, от които да се установява както възможността на дарителката да надари сина си с твърдяната сума, така и доказателства за фактическо предаване на сумата в размер на 100 000 лева. Обосновано съдът приема, че представените писмени доказателства за реализиран доход от дарителката от производство на цветя касаят суми, значително по-малки от твърдяната сума от 100 000 лева и се отнасят за период от време, отдалечен с 20 години от момента на твърдяното надаряване, поради което не обосновават извод, че дарителката е реализирала и спестила доход от 100 000 лева, за да го дари на сина си. На второ место, правилно съдът е приел, че в началното салдо и паричния поток на ревизираното лице не следва да се включат сумите, с произход върнати заеми както следва: 20 000 лева - върнати на 10.03.2006 г. от АГКДР Щерев АД, 150 000 лева - върнати на 30.12.2009 г. от С. Л. и 110 000 лева, върнати на 30.03.2008 г. от Й. Б., тъй като не е доказано по убедителен начин даването на заеми от ревизираното лице на сочените в договорите за заем заемополучатели и връщането на сумите от заемополучателите на сочените в разписките за връщане дати. Обосновано съдът е приел, че представените писмени доказателства - договори за заем и разписки за връщане на суми по договорите за заем не следва да се кредитират с доверие, доколкото не се подкрепят с други убедителни и безспорни доказателства относно факта на предоставени в заем суми и то в посочените големи размери и връщането им. Като косвено доказателство за липсата на такъв паричен поток от ревизираното лице към заемодателите и обратно, следва да се отчете факта, че твърдените заеми не са декларирани и липсва логично обяснение защо са предоставени, с оглед факта, че не са послужили за нищо. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че правилно по делото са разрешени спорните по делото въпроси за размера на началното салдо към 01.01.2007 г. на ревизираното лице и правилността при определянето на паричните потоци на задълженото лице за 2009 г. и 2010 г. Правилно съдът не е кредитирал заключението по назначената ССчЕ по съображения за включването на суми, за които не е установено ревизираното лице да е получило и съхранявало. При неоснователност на доводите на ревизираното лице за включване в началното салдо и в приходната част на паричния поток на суми с произход върнати заеми и дарение, правилно е разрешен и въпроса за наличието на превишения на паричните разходи над получените приходи за данъчен период 2009 г. и 2010 г. Правилно е разрешен и въпроса относно установените задължения за лихви по просрочени авансови вноски за ДОО и ЗО за 2008 г., 2011 и 2012 г., установени по общия ред, поради което решението е правилно и в тази му част. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че решението на АС - П., в частта, с която е отхвърлена жалбата на Н. Д. Г., в качеството му на ЕТ "Плеяди - Н. Г." срещу издадения РА, в частта на установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г. и лихви за просрочени авансови вноски за ДОО и ЗО за 2008 г., 2011 г. и 2012 г., се явява правилно и следва да се остави в сила. По касационната жалба на Директор на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП: Изводите на съда за неприложимост на разпоредбата на чл. 124а от ДОПК спрямо данъчни периоди преди влизането й в сила - 15.02.2011 г. са в съответствие с приетото от ОСК на ВАС Решение по Тълкувателно дело № 3/2015 г. Като е приел, че в частта за определените задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2009 г. и 2010 г., ведно със съответните лихви за забава, РА е незаконосъобразен и е отменил същия, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което в тази му част също следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, настоящата касационна инстанция счита, че оспореното решение не страда от посочените в касационните жалби пороци, поради което като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на никоя от страните не се следват разноски за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение,