Решение № 3842 от 16.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13040/2011 г.

Решение № 3842 от 16.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13040/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Съдебното производство е по чл. 38, ал. 1 от ЗДС във вр. с чл. 145 АПК.

Образувано е по жалбата на Борис Василев Попов срещу Решение № 686 на Министерския съвет от 13.09.2011 г. за отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ" Струма", Лот 1, на територията на област Перник и област Кюстендил постановено на основание по чл. 34а, ал. 1 във вр. с чл. 34б от ЗДС и § 1 от ДР на ЗДС. Иска увеличаване на обезщетението за отчуждена част от имот № 123013 в землището на с. Дяково, описан в Приложението към РМС № 686 под № 262. Претендира направените по делото разноски.

Ответната страна Министерският съвет на РБ и заинтересованите страни МРРБ, МФ и АПИ оспорват жалбата.

Върховният административен съд - III отделение, намира, че жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

В процедурата по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б от ЗДС с решение № 686 на Министерския съвет от 13.09.2011 г. са отчуждени 2,089 дка от имот № 123013, представляващ овощна градина, VI категория, при неполивни условия, целият от 2,700 дка. Имотът е възстановен на наследниците на Васил Велинов Попов с решение № 0205 от 2.11.1998 г. на ПК-Дупница. Жалбоподателят е един от преките наследници на наследодателя, заедно с Костадин В. Попов-син, Панчо Василев Велинов-син и Снежана Василева Лулева-дъщеря, което е установено с удостоверение за наследници № 171 от 19.09.2011 г. на Община Дупница. За имота е определено обезщетение от 355 лева. Наследствената част на жалбоподателя от обезщетението отговаря на наследствените му права или 1/4 ид. част, което е 88,75 лева.

Към делото са представени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, които на основание чл. 171, ал. 3 от АПК имат доказателствена сила и пред съда, сред които е оценката поземлените имоти в землището на с. Дяково, Община Дупница, с възложител Агенция "Пътна инфраструктура" и дата на възлагане на оценката - 4.08.2011 г. Оценката е изготвена по метода, визиран в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, т. е. по Наредбата за условията и реда за определяне на текущи пазарни цени на земеделски земи. В оценката са отразени условията и методиката, при които е извършена от ценителя, като е приложена и таблица, по която е определена "крайна оценка" на отчуждените имоти в землището на с. Дяково с посочена обща площ на отчуждаване.

По искане на жалбоподателя съдът е назначил вещо лице - "оценител на имоти", съобразно изискванията на посочени § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Съдебният експерт е изготвил съдебно-оценителна експертиза, в която е посочено, че поради непредставяне на доказателства за вписани нотариални сделки за имоти със сходни характеристики в землището на с. Дяково е изготвил оценка с ползване на метод за оценката по смисъла на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, а именно по наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като отчуждените имоти са земеделски земи. При оценката на отчуждената част от имота вещото лице се е съобразило с категорията земя, прилагайки коефициенти за площ на имота, за отстояние до строителните граници на близкото населеното място- гр. Дупница. В съдебното производство е представено и удостоверение за характеристиката на имота изх. № ВС-01-24/18.01.2012 г. на Областна дирекция "Земеделие" гр. Кюстендил- Общинска служба по земеделие гр. Дупница. Вещото лице е определило обезщетението, както следва:

1. обезщетението за земята на имот № 123013, описан под № 262 в Приложението към решението на Министерския съвет на РБ като имот с № 123,13 и площ от 2,089 дка е определено в размер на 564,03 лв.

1. обезщетението за овощните насаждения в имота, които по протокол от 23.11.2011 г. са представлявали 70 броя сини сливи, изсечени, обезщетението е определено на 422, 80 лева, при спазване на Наредбата за базисните цени на трайни насаждения.

Заключението не е оспорено от страните и съдът го, защото е обективно изготвено в съответствие с метода, посочен в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС и § 1а, т. 2 от от ДР на ЗДС. Разликата в обезщетението е резултат от приложените от съдебния експерт коефициенти и оценяването на овощните насаждения.

Равностойното парично обезщетение по § 1 от ДР на ЗДС е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Тъй като няма пазарна цена по определението на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, защото липсват извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС. Оценката на дължимото парично обезщетение за отчуждените части от имотите следва да се увеличи съобразно изложените по-горе мотиви. Мнозинството от съдебния състав приема, че размера на обезщетението следва да бъде увеличен на 986, 83 лева, а не съобразно наследствената квота на жалбоподателя от 246,71 лева.

По делото са представени доказателства за направени разходи от жалбоподателя в размер на 100 лева за изготвяне на експертиза, които следва да се изплатят от администрацията на МС с оглед изхода на делото. Не следва да се присъжда адвокатското възнаграждение, тъй като видно от текста на пълномощното от 27.10.2011 г. сумата от 450 лева е уговорена, но не е внесена по сметка на адвоката, нито е изплатена брой, поради което не представлява направени разноски за съдебното производство.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 1 и чл. 143 от АПК, Върховният административен съд, III отделение