Решение № 2080 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13961/2012 г.

Решение № 2080 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13961/2012 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Явуз Илкер, гражданин на Турция, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 1624 от 2.10.2012 г. по адм. д. № 1612/2012 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № з-1838 от 12.07.2012 г. на директора на ОД на МВР Бургас за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в заповед рег. № з-862/6.04.2012 г., като е постановено в заповедта датата "12.07.2012 г." да се чете "12.07.2011 г." Излагат се касационни основания за неправилно приложение на материалния закон, на чл. 62, ал. 2 АПК. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Установено е, че с първоначално издадената заповед рег. № з-862 от 6.04.2012 г. на директора на ОД на МВР гр. Бургас на жалбоподателя е отнето правото на пребиваване в Република България, като е определен 14-дневен срок за доброволно напускане на страната. В мотивите на заповедта е посочено, че е издадена на основание чл. 40, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България и предвид мотивите изложени в предложение рег. № 11887/6.04.2012 г. на началник сектор "Миграция", при ОД на МВР гр. Бургас, съгласно които чужденецът е отсъствал от територията на страната за период от 12 последователни месеца за времето от 26.04.2010 г. до 12.07.2011 г., по данни от информационния масив на МВР и при проведено интервю е заявил, че за периода не е пребивавал на територията на друга държава-членка на Европейския съюз. За да отхвърли подадената жалба, съдът е посочил, че заповед рег. № З-862/6.04.2012 г. директора на ОД на МВР гр. Бургас се основава на предложение рег. № 11887/6.04.2012 г. на началник сектор "Миграция", при ОД на МВР гр. Бургас, в което е записано, че "при справка за пътуване на лицето в АИС ГК е установено, че същият е отсъствал от територията на страната повече от 12 последователни месеца за времето от 24.04.2010 г. до 12.07.2011 г. ", тоест в мотивите на заповедта действително е допусната грешка при изписване на годината. Взето е предвид и че датата на издаване на заповед рег. № з-862 е 6.04.2012 г. поради което не може да е прието от административния орган, че лицето е отсъствало за периода от 26.04.2010 г. до 12.07.2012 г., крайния момент на който период е около три месеца след издаване на заповедта. Прието е, че посочената грешка е очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 62, ал. 2 от АПК, допусната при изписване на периода, през който лицето е отсъствало от страната, която не води до промяна на правното и фактическото положение на жалбоподателя и не създава за същия права или задължения, различни от тези в поправената заповед. Решението е правилно. В мотивите на оспорената пред съда заповед е посочено, че е допусната очевидна фактическа грешка в заповед в рег. № з-862/06.04.2012 г. на директора на ОДМВР Бургас за отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България, издадена на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България, във фактическата част при изписване на годината на последно влизане в страната, поради което датата "12.07.2012 г." следва да се чете "12.07.2011 г.". Правилни са изводите на съда, че такава неточност се установява, след като в предложението за издаване на заповедта, цитирано в мотивите на заповедта, е посочена точната крайна дата - 12.07.2011 г. и след като заповедта, чиято поправка е допусната е издадена преди 12.07.2012 г. Това са обективни факти, които са били налице преди издаване на оспорената пред съда заповед и установяват основанието за нейното издаване. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че се касае за грешка във фактите и грешка при прилагането на закона. С поправката в мотивите на заповедта на посочената дата, до която жалбоподателят е отсъствал от страната, не се променя неговото правно и фактическо положение, от една страна защото няма спор, че в предложението за издаване на заповедта, цитирано в мотивите й е посочена вярната дата 12.07.2011 г. и от друга страна, защото погрешно записаната в мотивите на заповедта дата 12.07.2012 г. не променя констатацията за установяване на отсъствие от страната повече от 12 месеца, тя е по- късна дата за този период, а не по-ранна, което би било от значение за правата на жалбоподателя. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Седмо отделение,