Решение № 8737 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4008/2019 г.

Решение № 8737 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4008/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Анри 64 – А. Кехайов" против решение № 289/11.02.2019 г., постановено по адм. д. № 3624/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК № 208-0376621/15.11.2018 г., издадена от Началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се отмени обжалваната заповед или да се обяви за нищожна, в условията на евентуалност делото да бъде върнато за ново разглеждане. Претендират се разноски за две инстанции. Ответникът - Началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП, чрез юрк. Манолева, оспорва подадената жалба и моли за оставяне в сила на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - Пловдив, е отхвърлена жалбата на ЕТ "Анри 64 – А. Кехайов" срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК № 208-0376621/15.11.2018 г., издадена от Началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС вр. с чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на ЕТ "Анри 64 – А. Кехайов" е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект – бензиностанция, находящ се в гр. Златоград, бул. "България" № 8, и забрана за достъп до него за срок от 30 дни. С оспорената заповед е прието, че при извършена оперативна проверка на 13.11.2018 г. е констатирано, че търговецът в качеството му на задължено лице по чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не е спазил изискванията на чл. 3, ал. 3 от цитираната Наредба, като не е предал по установената дистанционна връзка на НАП актуални данни, които дават възможност за определяне на наличното количество гориво в 4 броя резервоари за съхранение на горивата в обекта, поради липса на функционираща нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП към датата на проверката, а именно към 13.11.2018 г. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че нарушението на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредбата е установено от органите по приходите при извършена проверка, обстоятелствата от която са отразени в Протокол сер. АА № 0376621/13.11.2018 г. Стигнал е до извод, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена в съответствие с целта на закона. Според съда продължителността на срока на наложената принудителна мярка също е обоснован с конкретни фактически основания, наложили именно определения от органа срок на действие, съобразно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Така постановеното решение е правилно. Касационният съд намира изводите на АС – Пловдив за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АС - Пловдив. Неоснователно е твърдението на касатора за липса на материална компетентност на органа по приходите, издал оспорения административен акт. Приложена е заповед № ЗЦУ–ОПР-16 от 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, с която началниците на отдели "Оперативни дейности" в ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ за запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. Процесният административен акт е издаден от Началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП, което означава, че е спазено изискването за материална компетентност на органа, издал заповедта. Несъстоятелен и доводът, че заповедта за ПАМ следва да се издаде от органа по приходите, извършил проверката, доколкото в чл. 186, ал. 3 от ЗДДС няма предвидено такова изискване. Заповедта за налагане на ПАМ е издадена, предвид установеното нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС вр. с чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, от страна на ЕТ "Анри 64 – А. Кехайов", за което е съставен Протокол за извършена проверка № 0376621/13.11.2018 г., на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК. В съдебното производство протоколът не е оспорен по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК. В случая установеното нарушение е обосновано с годно доказателствено средство - протокол, съставен при условията и реда на чл. 50 от ДОПК, обективиращ действията на органите по приходите, от длъжностни лица в кръга на правомощията им, по установения ред и форма. В заповедта се съдържат и мотиви защо срокът за налагане на мярката е 30-дневен – той е съобразен с тежестта на извършеното нарушение, вида на търговския обект- бензиностанция, капацитета на търговския обект и местоположението му. Неоснователен е доводът, че няма основание да бъде издадена заповедта, без да има издаден АУАН. Производствата по чл. 186 и 187 от ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка и по ЗАНН за налагане на административно наказание за извършено административно нарушение са различни и се провеждат по предвидената за тях законова регламентация. Поради изложеното касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски: При този изход на делото, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на 200 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение