Решение № 6872 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3103/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от З. И. М., [ЕГН], [населено място], община Любимец, обл. Хасково, чрез адв. Д. Попов, срещу решение 1046/07.02.2025 г. по адм. дело 906/2024 г. на Административен съд-Хасково, с което е отхвърлена жалбата на З. И. М. срещу решение за изплащане на финансова помощ 43/19/2/4.1/3/00697/3/01/03/02 от 09.09.2024 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие в частта му, с която се отказва изплащане на сумата в размер 1880,58 лв., представляваща част от претендираната финансова помощ по договор BG06RDNP001-19.092-0010-C01 от 05.05.2021 г., съгласно искане за плащане 43/19/2/4.1/3/00697/3/01/03/01 в размер 6096,20 лв. за разходи за изготвяне на бизнес план. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния си представител юрк. Василева, в отговор на касационната жалба излага становище за неоснователност на същата, претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния административен съд е образувано по жалбата на З. И. М. срещу решение 43/19/2/4.1/3/00697/3/01/03/02 за изплащане на финансова помощ, с изх. 07-6500/18390 от 09.09.2024 г., на изпълнителния директор на ДФЗ в частта му, с която се отказва изплащане на сумата в размер 1880,58 лв., представляваща част от претендираната от оспорващата финансова помощ по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG06RDNP001-19.092-0010-C01 от 05.05.2021 г. /Договора/, съгласно искане за плащане 43/19/2/4.1/3/00697/3/01/03/01 в размер 6096,20 лв. за разходи за изготвяне на бизнес план. За да отхвърли жалбата, Административен съд Хасково е приел, че актът е постановен от компетентен орган, при спазване на изискуемата писмена форма по чл. 59 АПК. Посочил е, че са неоснователни твърденията в жалбата за нищожност на акта, като не е налице неизпълнение на задължителни указания, дадени с решение 724/10.10.2023 г. по адм. д. 634/2023 г. на Административен съд Хасково. Обсъдено е, че жалбоподателката е имала възможност да участва в производството по издаване на оспорения административен акт, като надлежно е била уведомявана за всички предприети действия и не е била лишена от правото да представя допълнителни обяснения и доказателства, както и да прави възражения, от което право се е възползвала, като още след изпращане на Уведомителното писмо 07-6500/667/24.01.2023 г. за отстраняване на нередовности оспорващата е била уведомена, че не е представила всички необходими за изплащане на финансовата помощ документи, изрично указани в т. 11 от писмото - споразумение към Договор за консултантски услуги с Ак Про ЕООД с описана крайна цена на предоставената услуга. По отношение на съответствието на административния акт с материалноправните разпоредби първоинстанционният съд е възприел предвидените и приети от страната с подписването на Договора изисквания по неговото изпълнение и за предоставянето на безвъзмездната финансова помощ. Съгласно чл. 2, ал. 9 от него се предвижда изплащането на окончателния размер на финансовата помощ съобразно действително извършените допустими разходи в изпълнение на одобрения проект по чл. 1 от Договора. Съдът е обсъдил регламентираното в чл. 5 определяне на окончателния размер на финансовата помощ след подаване от бенефициента на искане за окончателно плащане, ведно с всички изискуеми документи съгласно Приложение 8, неразделна част от Договора, както и възможността за извършване от страна на ДФЗ на съответните проверки и анализи, въз основа на резултатите, от които да бъде установено фактическото съответствие и съответствието по документи между одобрената по проекта и реално извършената инвестиция и/или дейност. Поставен акцент на необходимостта от спазването на всички условия за изпълнение на проекта, договорени между страните, вкл. приложенията към Договора, и регламентираното в относимите нормативни актове и в Съюзното правото. Съдът е съобразил, че жалбоподателката с подаване на искането за окончателно плащане не е представила приемо-предавателен протокол, подписан от бенефициента и доставчика, с детайлно описание на техническите характеристики на активите предмет на инвестицията, а в последствие е обяснила, че не представя допълнителни документи, поради преустановени отношения с консултанта, който отказвал комуникация от средата на 2022 г. От установеното съдът е направил извод, че административният орган правилно е приел, че Договор за консултантски услуги с Ак Про ЕООД не е изпълнен и липсва приемо-предавателен протокол, като доказателство за извършената дейност - в цялост и частично, поради което претендираните разходи за бизнес план са недопустими за подпомагане. Представената фактура по Договора за консултантски услуги и заплащането на сумата по нея не били достатъчни, за да се приеме, че инвестицията/дейността е действително извършена, съответно, че уговореното по Договора за консултантски услуги е изпълнено, макар и частично. Липсвали доказателства, от които да се установи реално извършване на поетия ангажимент чрез представяне на всички изискуеми документи, не било спазено изискването на т. 31 от Приложение 8 към Договора, съответно извършените разходи за бизнес план били недопустими за подпомагане, както е приел и административният орган. Съдът се е обосновал още, че съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от Договора било предвидено ДФЗ да има право да откаже пълно или частично изплащане на финансовата помощ по подаденото от бенефициента искане за междинно или окончателно плащане, както и да изиска възстановяване на част или цялата помощ, ведно със законна лихва върху сумите, когато при извършване на административни и проверки на място бъде установено непредставяне на документ, непълнота, несъответствие или неточност в представени от бенефициента документи или заявени данни, както и ако не са отстранени или не са представени изисканите документи в определения срок, когато е дадена такава възможност. Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната на оспорения съдебен акт, като предметът на касационната проверка от касационната съдебна инстанция е уреден в чл. 218 АПК, а именно обсъждане само на посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон съдът следи и служебно. Фактическата установеност по делото, кореспондира изцяло с приобщените по делото доказателства и налагат тъкмо формирания от административния съд извод за законосъобразност на административния акт, а оттам и че не са налице основания за неговата отмяна. Съдебното решение е подробно и надлежно аргументирано, като са описани фактическите установявания, въз основа на които съдът е извел правните си изводи. Не са допуснати нарушения и на приложимото материално право. Отправените с касационната жалба оплаквания не сочат пороци на оспорения съдебен акт, а касаят процесното решение на ДФЗ, като същите са неоснователни и недоказани. Настоящият касационен съдебен състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че решението за изплащане на финансова помощ в частта на отказа е издадено от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административно производствените правила. Правилно е посочено, че не е налице неизпълнение на задължителни съдебни указания при издаването на повторното решение за отказ, доколкото с решение 724/10.10.2023 г. по адм. дело 634/2023 г. на АС Хасково, оставено в сила с решение 8748/12.07.2024 г. по адм. д. 10978/2023 г. на ВАС, е отменено решение на ДФЗ за изплащане на финансова помощ 43/19/2/4.1/3/00697/3/01/03/01 от 30.03.2023 г. в частта, с която е отказано изплащане на финансова помощ в размер 6 096.20 лева за разходи за изготвяне на бизнес плана по процесния Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне в съответствие със задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. На следващо място, не могат да бъдат споделени доводите на касаторката относно липса на правни основания за издаването на оспорения административен акт, както и за доказването на извършената дейност по претендираните разходи за изготвянето на бизнес план. Съдът обосновано е съобразил, че съгласно чл. 1, ал. 1 от Договора ДФЗ предоставя на бенефициента безвъзмездна финансова помощ по подмярка 19.2 Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие на мярка 19 Водено от общностите местно развитие от ПРСР за периода 2014-2020 г. за изпълнението на одобрен проект с код в ИСУН BG06RDNP001-19.092-0010 с наименование Закупуване на земеделска техника за обработка на почвата на З. И. М.; бенефициентът приема безвъзмездната финансова помощ и се задължава да изпълни одобрения проект при спазване на изискванията на договора, Условията за изпълнение на проекти по процедурата BG06RDNP001-19.092-S1, правото на Европейския съюз и националното законодателство. Обсъдени са конкретните разпоредби на Договор, както и че административният акт е издаден в съответствие с чл. 20а, ал. 2 Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ във връзка с чл. 17, ал. 8 Наредба 4 от 30 май 2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП. В първоинстанционното съдебно решение изчерпателно са описани правата и задълженията на страните по Договора за финансиране, вкл. изискуемите документи по Приложение 8 при подаване на искане за окончателно плащане. В съдебния акт правилно е обсъден и представения Договор за консултантски услуги, сключен на 25.01.2019 г. между З. И. М. ( Възложител ) и Ак Про ЕООД, ЕИК 204172533, ( Консултант ), съгласно който Възложителят възлага, а Консултантът приема да извърши консултантски услуги и дейности: подготовка и управление на проект на ЗП З. И. М., кандидатстваща за финансиране по процедура BG06RDNP001-19.092 Мярка 1 (код на мярката по ПРСР 2014-2020г. 4.1.) Подкрепа за инвестиции в земеделски стопанства от стратегията за Водено от общностите местно развитие на МИГ Любимец Ивайловград , като в чл. 2, ал. 1 от договора е предвидено общият размер на възнаграждението за изпълнение на поръчката по чл. 1 да е 12 % от инвестиционните разходи по проекта, платими както следва: първо плащане в размер 5000 лева в срок до 14 работни дни от датата на подписване на Договор за финансиране на заявлението за подпомагане; окончателното плащане в размер на остатъка от общата сума, но не повече от одобрените по договор с финансиращата институция в срок до 20 работни дни преди подаване на заявка за плащане; в чл. 2, ал. 2 е отбелязано, че цените са без ДДС; в чл. 2, ал. 4 - плащането на възнаграждението се извършва по банков път, а според чл. 3, ал. 1 за всяко извършено плащане, Консултантът издава на Възложителя фактура, в законоустановения за това срок; съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, приемането на изпълнението от страна на Възложителя се извършва с двустранно подписан приемо-предавателен протокол; според чл. 5, т. 5.10., Възложителят се задължава да приеме с приемо-предавателен протокол изпълнението на дейностите - предмет на договора, при условие, че същите отговарят на изискванията и Възложителят няма забележки към тях. При тази фактическа и правна установеност ВАС намира за закономерен възприетия от съда анализ на административния орган за допустимостта за подпомагане на разхода за бизнес план, който следва да бъде извършен в цялост, приемо-предаден и действително заплатен; от приложените към Финансовия отчет разходооправдателни и счетоводни документи е видно, че по Договор за консултантски услуги с Ак про ЕООД е извършено единствено плащане по фактура 0000000103 от 26.09.2021 г. на стойност 3000 лв., без ДДС /3600 лв. с ДДС/; в отговор на писмо за нередовности бенефициентът е дал обяснение за преустановени отношения с консултанта, липса на други плащания, допълнителни споразумения между страните; липса на приемо-предавателен протокол, доказващ завършеност на услугата. Правилно е прието, че при извършена в цялост и приемо-предадена дейност, за която били извършени разходи в размер 3000 лв., при интензитет на помощта 62,69 %, допустимата субсидия е в размер 1880,58 лв. Правилно е възприето и заключението, че Договор за консултантски услуги с Ак Про ЕООД не е изпълнен и липсва приемо-предавателен протокол, като доказателство за извършената дейност в цялост, поради което извършените разходи за бизнес план са недопустими за подпомагане, а бенефициентът е заявил пълния размер на одобрената субсидия по договора, включително разходи за бизнес план, които не са извършени. Така се явява обосновано и закономерно решението за налагане на редукция 6 096,20 лв., представляваща редукция на субсидията в размер 1880,58 лв.- въз основа на заявената стойност на извършени разходи в размер 3000 лв., и редукция в размер на 4215,63 лв. - за разходи, които изобщо не били извършени, поради което правилно е отхвърлено оспорването от първоинстанционния съд и съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. В касационната жалба не са изложени различни доводи или твърдения, на които да не е даден отговор в съдебния акт на първата инстанция, с оглед на което може да бъде приложена разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК и да се направи препращане и към мотивите на първата инстанция. По изложените съображения настоящият касационен съдебен състав на ВАС, Четвърто отделение, счита, че оспореният съдебен акт е правилен и при липсата на установени касационни основания за отмяна по чл. 209 АПК следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора, на ответника по касация изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер 200 лв. на основание чл. 24, изречение второ от Наредбата за заплащане на правната помощ /НЗПП/ вр. §1, т. 6 ДР на АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,