Решение № 6141 от 11.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1076/2018 г.

Решение № 6141 от 11.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1076/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Л. А. И. от [населено място] срещу решение № 13426/07.11.2017 г. на Върховен административен съд по адм. д. № 3427/2016 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-15-43/12.02.2016 г. на министъра на земеделието и храните. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като е тълкувал същите едностранно. Решението на съда било неправилно, тъй като било постановено в нарушение на принципа за съразмерност и в несъответствие с целта на закона: Твърди, че упражняването на правомощието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ от страна на министъра на земеделието, храните и горите не следвало да е безконтролно. Същото следвало да се реализира след мотивирана преценка, обосновано и в съответствие с целта на закона. Смисълът на съкращаването на щата бил да се оптимизира работата в съответната администрация, като в случая не се доказвала тази цел. Напротив, била съкратена служителка с дългогодишен опит и най-добра оценка за работата, като заеманата от нея длъжност не била заличена нито като наименование, нито като съвкупност от функции. По отношение на прилагането на материалния закон, касаторът твърди, че съдът неправилно е приел за осъществени всички елементи от фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Въз основа на анализ на доказателствата във връзка с така посочената правна квалификация прави извод, че нито длъжността, заемана от жалбоподателката е отпаднала като нормативно определена позиция, нито бройките за длъжността са намалени. Въз основа на заключението на изслушаната по делото експертиза прави извод, че дори и в отдела на жалбоподателката за длъжността "държавен експерт" да е предвидена една щатна бройка, в същия отдел са предвидени пет щатни бройки за длъжността "главен експерт", а двете длъжности се припокриват като функции. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразна заповед № РД-15-43/12.02.2016 г. на министъра на земеделието и храните. Ответникът, министърът на земеделието, храните и горите, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалвания съдебен акт. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав прави извод, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Касаторът релевира възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, като общо формулира същите като необсъждане на всички релевантни за спора доказателствени средства и едностранно тълкуване на същите. Касационната инстанция приема възражението за общо и неоснователно. Липсва конкретика досежно това кое доказателствено средство не е обсъдено от тричленния състав на ВАС и с оглед на това какво е значението му за решаване на спора по същество, съответно по какъв начин обсъждането му би променило изхода на спора. Петчленният състав на ВАС приема, че първоинстанционият съд е осигурил право на участие на страните в процеса, като е гарантирал правото им на доказателствени искания с оглед разпределената тежест на доказване. Направените доказателствени искания на страните са уважени, като съдът е събрал допустими, относими и необходими за установяване на фактическата обстановка доказателствени средства, въз основа на анализ на които е установил фактическа обстановка, която като поредица от факти не се спори от страните. Оспорват се направените въз основа на фактите правни изводи, които касаят правилното приложение на материалния закон. Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба на Л. А. И. срещу заповед № РД-15-43/12.02.2016 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител във връзка с ПМС № 25 от 05.02.2016 г. и утвърдено Длъжностно разписание на Министерство на земеделието и храните от 12.02.2016 г,. е прекратено служебното й правоотношение в МЗХ на длъжност държавен експерт с място на работа Главна дирекция "Земеделие и регионална политика", отдел [наименование], поради съкращаване на длъжността. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Страните не спорят относно фактите, като фактическата обстановка е установена от първоинстанционния съд след анализ на относимите доказателствени средства, като се явява съответстваща им: Със заповед № РД-15-497/31.03.2014 г. жалбоподателката е определена да изпълнява длъжността "ДЪРЖАВЕН ЕКСПЕРТ" с ранг I м в Главна дирекция "Земеделие и регионална политика", отдел "[наименование]". От представеното длъжностно разписание от 1.02.2016 г. е видно, че Главна дирекция "Земеделие и регионална политика" е с щат 76 бр., а в отдел "[наименование]" за длъжността "държавен експерт" са предвидени 3 щатни бр., от които две заети. С щатното разписание от 12.02.2016 г. щатната численост за Главна дирекция "Земеделие и регионална политика" е увеличена с 20 щатни бройки, но в отдел "[наименование]" за длъжността "държавен експерт" е предвидена една бройка. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че при съпоставка на длъжностното разписание на ГД "Земеделие и регионална политика" от 01.02.2016 г. и длъжностното разписание в сила от 12.02.2016 г., се установява, че числеността на отдел "[наименование]" е намалена с две щатни бройки за "държавен експерт" и една щатна бройка "старши експерт". Увеличението на щатната численост на дирекцията е резултат от включване в състава на отдел "[наименование]" на отдел "[наименование]", Център "[наименование]" [населено място] и териториални центрове [населено място] и [населено място]. В отдел "[наименование]" по длъжностно разписание от 12.02.2016 г. има една щатна бройка за "държавен експерт", пет щатни бройки за "главен експерт", две щатни бройки за старши експерт, три щатни бройки за младши експерт. Първоинстанционният съд, по искане на жалбоподателката, е допуснал, изслушал и приел като доказателство съдебна експертиза, която дава заключение относно направена съпоставка на длъжностната характеристика, подписана от жалбоподателката с длъжностните характеристики на "държавен експерт", "главен експерт", "старши експерт", "младши експерт" в отдел "[наименование]". След анализ на фактите във връзка с правната квалификация на заповедта, съдът е направил извод за реално съкращаване на длъжността "държавен експерт". Дори и като нормативно определена позиция длъжността "държавен експерт" да е запазена в администрацията на министерството и в Главна дирекция "Земеделие и регионална политика", то видно от длъжностното разписание в сила от 12.02.2016 г., бройките са редуцирани от три на една, която е заета. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. регламентира прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да се приеме, че е изпълнено предвиденото в закона основание, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако е запазена, то е намален броят на служителите, които изпълняват тази длъжност. Във всяка от двете хипотези е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В конкретната хипотеза броят на служителите, които изпълняват тази длъжност е намален, поради което е и налице реално съкращаване на длъжността. Увеличената обща щатна численост в ГД "Земеделие и регионална политика" намира обяснение в обстоятелството, че към посочената дирекция са включени нови административни звена- териториални центрове [населено място] и [населено място]. Касационната инстанция не приема възражението на касатора, че предвид съществуващите пет щатни бройки за длъжността "главен експерт" и сходство във функциите на двете длъжности, липсва реално съкращаване на щата. Длъжността "главен експерт" с пет щатни бройки е съществувала и по предходното длъжностно разписание. Съдът извършва преценка за реално съкращаване на длъжността на жалбоподателката, която е "държавен експерт", а не "главен експерт", като единствената възможност да не се приеме реално съкращаване на щата е създаването със същото разписание на нова длъжност, която покрива функциите на тази по длъжностна характеристика на жалбоподателката. Такова обстоятелство не се установява по делото. Длъжността "държавен експерт" съществува като наименование в министерството, като към 12.02.2016 г. съществуват незаети 14 щатни бройки за държавен експерт, но същите са в рамките на други звена на администрацията, като не касаят отдела на жалбоподателката. Органът няма задължение да преназначи служителя на друга незаета към момента на съкращаване на длъжността длъжност. В случая, както правилно е установил първоинстанционния съд, съкращението е реално, поради което правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение е упражнено законосъобразно. Няма задължение за административния орган да предлага други длъжности в министерството. В рамките на предоставената му оперативна самостоятелност органът по назначаването разполага с възможността да извършва структурни промени, като закрива едни длъжности и разкрива други или увеличава или намалява броя на съществуващи длъжности в рамките на определената обща численост. По отношение на възражението на касатора, че обжалваното съдебно решение не следва целта на закона: Касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК не включват съответствие с целта на закона. Последното е един от критериите досежно законосъобразността на обжалвания административен акт. За пълнота, касационната инстанция посочва, че в действителност, смисълът на съкращението е оптимизиране на работата в съответната администрация, но извън компетентността на съда е да извършва преценка досежно наличието или липсата на реални промени, налагащи оптимизиране на работата в министерството, както и дали посредством предлаганите и извършените от министъра реформи реално ще се стигне до такова оптимизиране. Както правилно е посочил първоинстанционния съд, възможността да извършва структурни промени, както и какви да бъдат те, е изцяло в оперативната самостоятелност на органа, като предмет на настоящото производство е единствено наличието или липсата на реално съкращаване на длъжността, посочено като правно основание за прекратяване на служебното правоотношение на служителя Л. И.. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед резултата по делото, основателно е искането на министъра на земеделието, храните и горите за присъждане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Искането е основателно за сумата от 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37 от ЗПП. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховен административен съд