Решение № 9645 от 2.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12265/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията (КПК), преди това Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), със седалище в гр. София, чрез процесуален представител ст. юриск. К. Станчева срещу Решение 799 от 02.11.2023г., постановено по адм. дело 296/2023г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отменено нейно Решение РС-756-22-122/19.12.2022г. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По същество се изразява становище, че поставената от В. К., върху докладна записка с рег. 3286р-24907/23.05.2022г., резолюция Да има характер на писмено разпореждане, заповед на оправомощеното лице, изразяващо неговото решение и воля да се извършат посочените разходи, които се претендира да са направени в частен интерес на разпоредителя с бюджетните средства. Претендира се извършените строително ремонтни дейности да нямат характер на подобрения и със същите да не се увеличава стойността на имота. Същите се сочи, че не са били необходими за запазване състоянието на имота, както и че са извършени с оглед изискванията на наемателя на имота. Претендира се дължимост на тези разходи от страна на наемателя на имота предвид разпоредбите на чл. 14 и чл. 15 от сключения между страните договор за наем. По изложените съображения се твърди наличие на частен интерес по смисъла на чл. 53 и чл. 64 от ЗПКОНПИ /отм./ у разпоредителя на бюджетни средства, при утвърждаване на разходи за подобрения в жилище, по отношение на което същият се явява наемател. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на В. П. К.. Претендират се разноски. Ответникът В. П. К., в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира се обоснованост на направения от първоинстанционния съд извод за липса на конфликт на интереси при поставяне от К. на резолюция Да , върху докладна записка с рег. 3286р-24907/23.05.2022г., поради липса на частен интерес по смисъла на чл. 53 от ЗПКОНПИ /отм./. Сочи се, че облагата по смисъла на ЗПКОНПИ предполага такова предимство, което без участието на К. не би се получило. В този смисъл се намира за правилен изводът на първоинстанционния съд, че в настоящия случай не се установява стремеж към постигане на неправомерна цел. По същество се претендира незаконосъобразност на постановеното с оспорения административен акт отнемане в полза на държавата на сумата в размер на 4830, 59лв., предвид липсата на неправомерно облагодетелстване със същата сума от страна на санкционираното лице. Претендира се, че към датата на поставяне на процесната резолюция, К. не е имал качеството на наемател по отношение на процесното жилище и съответно се оспорва наличието на съзнателно отклонение от задълженията по чл. 14 и чл. 15 от този договор. Твърди се, че действието на този договор е породено на 21.07.2022г., датата на която е предаден имота за ползване, предвид което се оспорва касационния довод за наличие на частен интерес при изпълнение на служебните правомощия от К. в процесния случай. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение и предлага същото да бъде отменено. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба се явява основателна. За да отмени оспореното Решение РС-756-22-122/19.12.2022г. на КПКОНПИ (наричана по-надолу само Комисията), Административен съд Хасково е приел, че същото е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на производствените правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че не е налице конфликт на интереси при поставяне на резолюция Да от В. П. К. върху докладна записка с рег. 3286р-24907/23.05.2022г., с която се сочи необходимост от разходване на средства за ремонт на служебно жилище, предвид липсата на частен интерес . До тези изводи първоинстанционният съд е достигнал след като е установил, че В. П. К. е назначен за Директор на Главна дирекция Национална полиция със Заповед 8121 К-83/07.01.2022г. на Министъра на вътрешните работи и е встъпил в длъжност на 07.01.2022г. Установено е, че на 21.01.2022г. К. е подал заявление до Министъра на вътрешните работи с искане за временно ползване на служебно жилище от ведомствения фонд на Министерство на вътрешните работи, находящо се в гр. София. С положителна резолюция от министъра, заявлението е насочено към Дирекция Управление на собствеността и социални дейности в МВР. Със Заповед 812з-134/04.02.2022 г. на Министъра на вътрешните работи е утвърдено предназначението за служебно жилище на недвижим имот от ведомствения жилищен фонд на МВР, находящо се в гр. София, [жк], [адрес], [номер]. Със същата заповед, главен комисар В. П. К., на длъжност Директор на ГДНП-МВР и членовете на семейството му, временно за срока на заемане на длъжността, са настанени в имота, считано от датата на подписване на двустранен протокол - опис за фактическото предаване на имота на наемателя за ползване. Директорът на Дирекция Управление на собствеността и социални дейности (ДУСДД) е упълномощен от името на МВР да сключи писмен договор за наем с наемателя, да го запознае със заповедта и да извърши необходимите действия за фактическото предаване и приемане на жилището. Административен съд Хасково е приел, че от приложената по делото административна преписка се установява, че на 23.03.2022г. е сключен Договор рег. 5785р-9235/23.03.2023 г. за наем на жилище от ведомствения жилищен фонд на МВР, между МВР, представлявано от директора на Дирекция Управление на собствеността и Социални дейности , като наемодател, и В. П. К., наемател, с предмет - жилище, със статут Служебно жилище , находящо се в гр. София, [жк], [адрес]. Приел е също, че съгласно чл. 26, ал. 1 от Договора, последният влиза в сила от датата на подписване на протокол-опис по чл. 12 за предаване на имота, като действието му е за срока на заемане на длъжността директор на Главна дирекция Национална полиция . Предвид последната разпоредба съдът е обосновал извод, че към датата на поставяне на процесната резолюция В. П. К. не е имал качеството на наемател по процесния договор, предвид което при изпълнение на служебните си задължения, като разпоредител на бюджетни средства не е действал при конфликт на интереси. Съдът е приел още за установено, че с Докладна записка per. 3286р-24907/23.05.2023г., подписана от началник на сектор Управление на собствеността в ГДНП и съгласувана с началник на сектор Финансово-счетоводно осигуряване в ГДНП депозирана на 20.05.2022г., до директора на ГДНП главен комисар К. за сведение и разпореждане" се обосновава необходимостта от финансиране на стойност до 9 000 лв. от бюджета на ГДНП за обезпечаване на дейността на дирекцията. В първия параграф от докладната е посочено, че съгласно писмо per. 5785р-14358/16.05.2022г. от ДУССД са необходими финансови средства за доставка и монтаж на врати в размер до 4 200 лв. по подпараграф 10-302 Текущ ремонт на недвижимо имущество и в размер до 800 лв. за закупуване на фаянсови и теракотни плочи, сифони и други по подпараграф 10-155 Материали, консумативи и резервни части за строителство . Посочва се, че същите са за доставка и монтаж в служебно жилище, находящо се в гр. София, [адрес]. В същата докладна записка се обосновава необходимостта от финансови средства и за други разходи - за закупуване на резервни части за ремонт на автомобили по щата на ГДНП и за закупуване на бензинова моторна коса, ножици за рязане на храсти и др. С оглед приобщената към доказателствата Докладна записка с per. 3286р-24907 от 23.05.2022г., първоинстанционният съд е приел че на 20.05.2022г. В. К., в качеството си на директор на ГДНП, е поставил утвърдителна резолюция Да с дата и подпис върху същата. Разходът за закупуване на фаянс, гранитогрес, сифон и фуга, в размер на 713,59 лв. с ДДС е бил одобрен и от финансовия контрольор на ГДНП с контролен лист 120 за извършване на предварителен контрол преди извършване на разход, а този за закупуване на 9 броя врати, аксесоари за тях и монтаж в размер на 4 117,00 лв. с ДДС с контролен лист 139. Установено е, че фактическото предаване и приемане на недвижимия имот, отдаден под наем е извършено на 21.07.2022г., между В. И. и Д. К. - служители в ДУССД - МВР, от една страна, и В. П. К., от друга, на която дата съдът е приел, че е влязъл в сила и самия договор за наем. От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява, че от 10.08.2022г. В. К. - директор на ГДНП-МВР, е временно преназначен на ръководна длъжност Директор в Звено за подпомагане на министъра по чл. 33, т. 1 от ЗМВР към Ръководството на МВР, а със Заповед 8121К-10093 от 19.08.2022г. на Министъра на вътрешните работи служебното правоотношение на К. с МВР е прекратено. Производството пред административния орган е образувано по сигнал вх. ЦУ01/С-756/26.09.2022г. и съобразно Решение КИ-283/06.10.2022г. за образуване на производство за конфликт на интереси на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. След проведено производство по специалния закон, Комисията е приела наличие на установен конфликт на интереси по отношение на В. П. К., директор на Главна дирекция Национална полиция" при МВР в периода от 07.01.2022г. до 10.08.2022г. като лице, заемащо висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 26 от ЗПКОНПИ, за това, че е поставил резолюция Да на 20.05.2022г. на Докладна записка с per. 3286р-24907/23.05.2022г., в свой частен интерес, в нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр. първо от ЗПКОНПИ. С решението му е наложена глоба в размер на 5 000 лева на основание чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ, за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр. първо от ЗПКОНПИ, в качеството му на лице, заемащо висша, публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 26 от ЗПКОНПИ. На основание чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ от В. П. К. е отнета в полза на държавата сума в размер на 198,25 лв., представляваща полученото нетно дневно възнаграждение за 20.05.2022г., когато същият упражнил гореописаното правомощие в твърдения от органа частен интерес. В полза на държавата от В. П. К. е отнета сума в размер 4 830,59 лв. с ДДС, представляваща материална облага, която органът твърди да е била реализирана в полза на К. в резултат на конфликта на интереси. Първоинстанционният съд е приел за установено, че сред основните длъжностни задължения на К., като директор на Главна дирекция Национална полиция е това да управлява бюджета на главната дирекция и да ръководи финансовото и материално- техническото осигуряване, като не допуска нарушаване на бюджетната дисциплина, предвид което като е поставил утвърдителна резолюция Да на 20.05.2022г. върху Докладна записка с peг. 3286р-24907/ 23.05.2022г. В. К. е упражнил свое правомощие по служба, във връзка със заеманата от него висша публична длъжност. На следващо място от приобщените по делото писмени и гласни доказателства се установява, че процесното жилище е собственост на Министерството на вътрешните работи и същото е определено за служебно ползване със заповед на Министъра на вътрешните работи. Със същата заповед В. К. е бил настанен в жилището за периода на заемане на съответната длъжност, считано от датата на подписване на двустранен протокол опис за фактическото предаване на имота на наемателя за ползване. В хода на извършената от касационната инстанция проверка относно валидността, допустимостта и правилността на оспореното съдебно решение, настоящият касационен състав намира последното за постановено при липса на изяснена в пълнота фактическа обстановка, предвид което направените изводи се явяват необосновани и изведени при наличие на доказателствен дефицит, обстоятелства обосноваващи неговата неправилност. Следва да се посочи, че първоинстанционното производство е това по събиране на доказателствата. В рамките на същото следва да бъдат изяснени всички относими към правния спор факти и обстоятелства, а с оглед разпоредбите на чл. 9, ал. 3 и на чл. 171, ал.5 от АПК съдът е длъжен да укаже на страните ако за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Последното задължение на съда е от съществено значение за попълване на делото с необходимите доказателства, въз основа на които да се изведат обосновани изводи относно правния спор. Касационната инстанция намира, че в хода на първоинстанционното производство не са били установени всички относими и релевантни факти и обстоятелства, въз основа на които да се даде обоснован извод налице ли е конфликт на интереси при упражненото от К. властническо правомощие. Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗПКОНПИ, за да се установи наличие на конфликт на интереси следва да са налице кумулативно три материалноправни предпоставки, а именно: 1. лице, което заема висша публична длъжност по смисъла на чл. 6 от ЗПКОНПИ; 2.частен интерес на това лице по смисъла на чл. 53, във вр. чл. 54 от ЗПКОНПИ и 3. възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо висша публична длъжност, или на задължението му по служба. По делото не е спорно, че в периода от 07.01.2022г. до 07.08.2022г. жалбоподателят В. П. К. е заемал длъжността Директор на Главна дирекция Национална полиция , като това обстоятелство, съгласно нормата на чл. 6, т. 26 от ЗПКОНПИ, му придава качеството на лице, заемащо висша публична длъжност, и предпоставя спрямо него приложимостта на забраните, въведени в чл. 55 - чл. 61 от същия закон. С процесния акт се вменява нарушение на чл. 58 от ЗПКОНПИ. Последната разпоредба сочи, че лице, заемащо висша публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗПКОНПИ, "частен интерес" е този, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Нормата на чл. 54 от ЗПКОНПИ определя като "облага" всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие . Касационната инстанция намира, че в хода на първоинстанционното производство не са установени всички относими факти и обстоятелства, от които да се направи обоснован извод за наличие на предпоставките на чл. 52 от ЗПКОНПИ в тяхната кумулативност, така както се изисква по смисъла на цитираната разпоредба. По делото не са били събрани доказателства, въз основа на които да се определи характера на съгласуваните от К. разходи, дали същите са били необходими за запазване целостта на процесния имот, дали и с колко се е увеличила стойността на същия с извършените ремонтни дейности, по чия воля е започнал процесния ремонт и дали посочените ремонтни дейности и подобрения са били поставени като условие за сключване на процесния договор именно от К., дали съгласието за извършване на същите е било постигнато между наемателя и наемодателя преди подписването на договора, с оглед извършване на преценка относно относимостта на разпоредбите на чл. 14 и чл. 15 от договора за определяне в чии интерес и по чии почин е разпредено извършването на съответните ремонтни дейности. По делото не е изяснен характера на извършените строително ремонтни дейности, което е следвало да стане с помощта на специални знания. Не са приобщени и цитираните в доклад от извършена проверка с рег. 4575р-1916/14.09.2022г., приемо предавателни протокола с рег. 5785р-2261/01.08.2022г., рег. 5785р-22944/03.08.2022г. и протокол от 21.07.2022г. без рег. номер., за предаване имуществото за обзавеждане и оборудване. Следвало е също така да се изясни налице ли е подписан между страните договор за наем, предвид че приобщения по делото такъв /л. 44-48 от АД1873/23г. по описа на АССГ/ не съдържа подписи на наемател и наемодател. Доколкото същият този договор е част от административната преписка, а на клаузи от същия се основават голяма част от тезите на всяка една от страните по спора, следвало е в хода на първоинстанционното производство да се констатира тази неяснота в доказателствения материал и да се изясни обстоятелството налице ли е подписан между страните договор за наем или такъв липсва. Като не го е изяснил посочените факти и обстоятелства Административен съд Хасково е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, служещи като гаранция за изясняване на правния спор в пълнота, предвид което същото се явява съществено. Допуснатите в първоинстанционното производство доказателствени пропуски препятства касационната инстанция да постанови акт по същество, доколкото в задължение на първоинстанционния съд е да установи релевантните за правния спор факти и обстоятелства. С оглед допуснатата от съда непълнота в относимия доказателствен материал, невъзможно се явява произнасянето на настоящата инстанция по съществото на спора, предвид което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Предвид изложените съображения касационната жалба се явява основателна, като оспореното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд, който да събере всички относими към правния спор доказателства и след изясняване на делото от фактическа страна да постанови обоснован съдебен акт. По исканията на страните за присъждане на разноски съобразно нормата на чл. 226, ал.3 от АПК ще следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,