Решение № 13247 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6854/2009 г.

Решение № 13247 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6854/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба подадена от Надка Кирчева Иванова от гр. София срещу заповед К-1079 от 5.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното й правоотношение. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон и постановена при съществени нарушения на административно-производствените правила - липсва предложение до органа по назначаването, поради което моли нейната отмяна. Ответникът - Министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител е изразил писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК намира същата за допустима. При обсъждане доводите на жалбоподателя и приложените по делото доказателствата, се установи следната фактическа обстановка: Жалбоподателят до 5.03.2009 г. е била служител на МВР, когато е сдала длъжността "началник група" в МВР (бивша ГД "ППООРП" - МВР). Видно от приложената справка за осигурителен стаж, жалб. Иванова към 1.03.2009 г. е прослужила като държавен служител в системата на МВР 38 години, 02 месеца и 0 дни, при общ осигурителен стаж 38 години, 11 месеца и 28 дни. В съответствие с тези данни, със заповед К-1079 от 5.03.2009 г., предмет на оспорване, министърът на вътрешните работи, като орган по назначаването, по своя инициатива и на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратил служебното правоотношение на Надка Кирчева Иванова от гр. София като държавен служител от МВР. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, прави следните изводи: Жалбата е неоснователна. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган - министър на вътрешните работи и е подписана от него. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) реквизити. Неоснователно е възражението, че същият е издаден без мотивирано предложение от орган по чл. 268а ППЗМВР до органа по назначаването, тъй като това е предвидено само като възможност в цитирания текст, но не и като императивно задължение. Поради това съдът приема, че са спазени изискванията на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта е законосъобразна като издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) от ЗМВР, служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по инициатива на органа по назначаването при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване, съгласно който "Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони". С цитираната като правно основание при произнасянето на органа норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които имат изискуемия по чл. 69 от КСО трудов стаж, без оглед на възрастта, каквато е хипотезата на т. 2 на ал. 1 на чл. 245 от ЗМВР. Единствената предпоставка е служителят да има 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР. Не се спори по делото, че към 1.03.2009 г. жалбоподателят е прослужила като държавен служител в системата на МВР 38 години, 02 месеца и 0 дни, при общ осигурителен стаж 38 години, 11 месеца и 28 дни. След като жалбоподателят има изискващия се осигурителен стаж, прослужен в системата на МВР е придобила право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 от КСО и е налице законоустановената предпоставка за прекратяване на служебното й правоотношение на посоченото в заповедта основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Не е необходимо кумулативното условие възраст, както изисква чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР и ТП № 6/2007 г. по т. д. № 14/2007 г. на ВАС. Не е налице нарушение на чл. 268, ал. 3 ППЗМВР във вр. чл. 106, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДС), предвиждащ само възможност за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР с едномесечно предизвестие. Тази възможност е предоставена на преценката на органа по назначаването, който ако се възползва от нея, но не спази срока на предизвестието, само тогава търпи последствията на чл. 106, ал. 4 от ЗДС, което е съобразено в заповедта. Анализа на цитираните разпоредби и предвид установеното налага категоричният извод, че органа по назначението в рамките на своята оперативна самостоятелност обосновано е извършил преценка на законовите предпоставки и в съответствие с приложимото право е издал законосъобразен административен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,