Решение № 962 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1943/2008 г.

Решение № 962 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1943/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ПР на ГПК, във връзка с чл. 218и ГПК (отм.). Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от К. Д. И. срещу решение от 19.02.2007 г. по гр. д. № 604/2006 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е уважен предявения срещу него иск с правно основание чл. 240 ЗЗД. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. Недоволен от решението е останал и С. С. М., който го обжалва също в частта му, с която е уважен предявения срещу него иск и е осъден солидарно с първия жалбоподател да заплати невърнати суми по договор за заем. Поддържа, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и моли делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Недоволен от същото решение е и С. К. М. който го обжалва също в частта му, с която е уважен предявения срещу него иск и е осъден солидарно с първия жалбоподател да заплати невърнати суми по договор за заем. Поддържа, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и моли делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Ответникът Н. А. Б. в писмено становище поддържа, че жалбите са неоснователни и моли решението да бъде оставено в сила Касационните жалби са е процесуално допустими, тъй като са подадени в предвидения от закона срок. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: С решение от 21.06.2006 г. по гр. д. № 801/2004 г. Върховният касационен съд е отменил решение от 17.05.2004 г. по гр. д. № 451/2004 г. и е върнал делото с указания да се прецени дали отговорността на ответниците по иска - жалбоподатели в настоящето производство, е солидарна или разделна съобразно чл. 361, ал. 1 ЗЗД. С обжалваното решение въззивният съд, при новото разглеждане на делото, като е отменил решение от 23.02.2004 г. по гр. д. № 713/2003 г. на Пазарджишки РС, е осъдил К. Д., С. С. и С. К. да заплатят солидарно на Н. А. сумите 6 000 лева и 5 000 лева, невърнати по два сключени с тях договори за заем, ведно с лихва за забава считано от 12.05.2003 г. Прието е за установено, че с договор от 17.07.2002 г. тримата жалбоподатели и неучаствуваща в делото А. А. са сключили договор за дружество, като в чл. 13 от същия - чл. 15 са се договорили, че поетите от тях задължения са за сметка на всички съдружници. Прието е за установено при анализ на доказателства, че К. И. е получил от Н. Б. сумите от 3000 лева и 7000 лева в заем за нужди на дружеството. След това по решение на общото събрание С. М. и С. М. са получили още 5000 лева, като е съставена разписка от 19.02.2003 г. за получени общо от съдружниците 15 000 лева, в която е отбелязано, че са върнати 4000 лева. Същата е подписана от съпругата на К. И. като негово пълномощник, за което действие е имала изрично пълномощно. При тези данни съдът е приел, че жалбоподателят К. И. по силата на договора за дружество е поел задължение и от името на другите съдружници и в съответствие с предвиденото в чл. 15.1 от договора всички те носят солидарна отговорност и не намира приложение разпоредбата на чл. 361, ал. 1 ЗЗД, според което ако не е уговорено друго, печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял. При така установените обстоятелства по делото и с оглед разпоредбата на чл. 218ж от ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния и процесуален закон, поради което следва да се остави в сила. Съдът правилно е приел, че тълкувани по правилата на чл. 20 ЗЗД, отделните клаузи на договора сключен между жалбоподателите в тяхната взаимна зависимост и с оглед общата воля на страните налагат извода, че се касае за договор за дружество по смисъла на чл. 357 ЗЗД. Правилно е прието, че договорът за дружество за разлика от двустранните договори е насочен към трети лица с оглед постигане на общата цел, която си поставят в него съдружниците, образували гражданското дружество. При договора за дружество страните не поемат помежду си насрещни права и задължения, каквито се поемат при двустранните договори. Макар и дружество на лично участие, създадено с договор и необособено като юридическо лице, гражданското дружество необвързва разпределението на печалбите и загубите с конкретната дейност на всеки един от съдружниците, тъй като според чл. 361, ал. 1 ЗЗД печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял, освен ако в договора им не е уговорено друго разпределение. Ето защо като е установил, че между жалбоподателите е била постигната договореност да носят солидарна отговорност за поетите задължения за целите на дружеството, съдът ги е осъдил да върнат заетите суми на ответника по жалба солидарно. Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г. о.