Решение № 10491 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1609/2015 г.

Решение № 10491 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1609/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Димитринка Василева Георгиева от гр. Пловдив срещу решение № 2837 от 19.12.2014 г. по адм. д. № 1792 по описа за 2014 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № РД-107/28.05.2014 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост, неправилно прилагане на чл. 1, ал. 5 и 6 и чл. 9 от НПОС и чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Пловдивския административен съд е решение № РД-107 от 28.05.2014 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 4302254511 (№ 27 от прот. № 01042) от 13.03.2014 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, издадено на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, с което личната пенсия на жалбоподателката за осигурителен стаж и възраст (изслужено време и старост по чл. 2, ал. 1 и чл. 46а и чл. 46б от Закона за пенсиите) е изменена, считано от 20.12.1999 г., като изчисляването на размера на пенсията е извършено въз основа на служебно установените нови данни за осигурителния доход и индивидуалния коефициент на лицето. Решението на Пловдивския административен съд, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО. След като е установил, че фактите във връзка с осигурителния доход на жалбоподателката и определения индивидуален коефициент не са спорни, съдът е обосновал наличието на хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО: при отпускането и при последвалите осъвременявания пенсията очевидно е била определяна в по-голям размер. Причините за неправилното определяне на пенсията (издаването на документи с невярно съдържание от осигурителите, грешки на длъжностни лица на НОИ или други) са неотносими към спора за законосъобразност на оспорените актове, с които размерът на пенсията е изменен, считано от датата на отпускането й. Изложените в касационната жалба доводи за необоснованост и материалноправни нарушения са неоснователни. Установено е, че пенсионното досие на жалбоподателката липсва, поради което пенсионният орган е изискал от пенсионера да представи съхраняваните от нея оригинални документи за осигурителен доход и осигурителен стаж, използвани при отпускането на пенсията. Документите не са били представени, което е наложило извършването на проверки при осигурителите. Продължителността на зачетения осигурителен стаж е била потвърдена, но в издадените от осигурителите "МБАЛ Пловдив" АД и Медицински колеж - МУ - Пловдив документи обр. УП 2 са били удостоверени значително по-ниски размери на осигурителния доход. Пенсията на жалбоподателката за осигурителен стаж и възраст (изслужено време и старост) е била определена в по-голям размер, което съставлява основание по чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО за изменението й по установения от закона ред. Неотносими към спорния предмет са изложените в касационната жалба съображения във връзка с реда и начина за възстановяване на пенсионното досие на жалбоподателката. Липсващите удостоверения, използвани при отпускането на пенсията, не са пречка за установяване на осигурителния доход на лицето. На основание чл. 40, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец, който съгласно ал. 3 се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Истинността и верността на издадените от осигурителите документи удостоверения обр. УП-2 с данните за осигурителен доход не е оборена. Извън предмета на спора са и доводите на касационната жалбоподателка във връзка с прилагането на чл. 114 от КСО, нейната добросъвестност и наличието на правно основание за възстановяване на неправилно получени суми. Оспорените административни актове за изменение на размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст са материално законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,