Решение № 9654 от 13.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община чрез неговия пълномощник срещу решение 2744/21.04.2023 г. по адм. д. 6811/2022 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за недопустимо и алтернативно за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Ответникът по касационната жалба-"Конус тръст" ЕООД чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Конус Тръст ЕООД против Разрешение за строеж 165 от 7.07.2022г на Главен архитект на СО с което се разрешава на Столичната община строеж: Реконструкция на площад Света Неделя и прилежащите му пространства, етапи от 1 до 9, ПИ с идентификатори по КККР: 68134.100.1, 68134.100.3, 68134.100.4, 68134.100.5, 68134.304.399, 68134.304.151, 68134.304.160 и 68134.1001.964, 68134.100.28, 68134.1001.971, 68134.100.11, 68134.300.579, при граници: от север-[улица]; от изток- [улица]до кръстовището с [улица]; от юг- [улица]; от запад - [улица]до кръстовището с [улица], до началото на [улица], част от [улица]между [улица]. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Жалбоподателят е собственик на сграда с идентификатор 68134.304.152.1, разположена в ПИ 68134.304.152, представляващ павилион Детелина и тераса, заедно с метален навес, заедно с правото на строеж върху мястото, върху което е построен павилионът и терасата, ведно с металния навес, съставляващ ПИ 68134.304.152. /нот. акт 113, том V, per. 32039, дело 840/ 2016г/. Според заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, имот със стар идентификатор 68134.304.152 е част от сегашния имот 68134.304.399 по КККР, който фигурира в процесното разрешение за строеж. Следователно жалбоподателят е собственик и носител на ограничено вещно право в поземления имот 68134.304.399 /стар идентификатор 68134.304.152 /, който попада в обхвата на изрично посочените с идентификатори имоти от процесното разрешение за строеж "Конус Тръст ЕООД притежава ограничено вещно право върху целия имот 68134.304.152 /стар идентификатор/ , който е част от сегашния имот 68134.304.399, което му придава качеството на заинтересовано лице по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ да обжалва процесното разрешение за строеж. Правото на строеж не би могло да съществува само върху частта от имота, върху която е изграден павилионът Детелина.Според съда Конус Тръст ЕООД е заинтересована страна към момента на производството пред административния орган. С разрешението за строеж безспорно се засягат негови права и законни интереси като носител на ограничено вещно право в имот 68134.304.399, предмет на процесното разрешение за строеж, поради което същият е следвало да бъде уведомен по реда на чл.149, ал.1 от ЗУТ, каквито доказателства не са налични. Ако е бил надлежно уведомен по реда на чл. 149 ал.1 ЗУТ, той би могъл да направи възраженията си още пред административния орган. Описаното представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Всичко това опорочава административната процедура и е самостоятелно основание за отмяна на разрешението за строеж. Така постановеното решение е валидно и допустимо като постановено по допустима жалба-подадена от лице с правен интерес по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Правилно решаващият съд е приел, че ограниченото вещно право на "Конус тръст" ЕООД се разспростира върху целия имот 68134.304.152, който е част от сегашния имот 68134.304.399, предмет на оспореното разрешение за строеж, като правото на строеж не би могло да съществува само върху частта от имота, върху която е изграден павилионът Детелина. В този смисъл "Конус тръст" ЕООД е носител на право на строеж, тоест вещно право в имот с идентификатор 68134.304.399, предмет на разрешението за строеж и е заинтересована страна. Обстоятелството, че павилион Детелина попада в етап 10 на бъдещо разрешение за строеж не елиминира правният му интерес и качеството му на заинтересована страна. Като носител на вещно право върху имот с идентификар 68134.304.399 има активна процесуална легитимация като лице с правен интерес да обжалва процесното разрешение за строеж. Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, но неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В случая "Конус тръст" ЕООД не е уведомявано за висящото административно производство по издаване на оспореното разрешение за строеж и не е участвало в административното производство. Противно на приетото от решаващия съд настоящата инстанция намира, че този пропуск не е нарушение от категорията на съществените такива, годно, ако не бе допустнато да доведе до друг по съдържание административен акт, различен от оспорения. На първо място разпоредбата на чл. 168, ал. 4 АПК към момента на постановяване на съдебния акт и разглеждане на делото пред първоинстанционни съд е отменена,а на второ място дали е съществено и или несъществено едно допуснато нарушение е въпрос на конкретна преценка. Настоящата инстинция намира, че допуснатото нарушение на административно-производствените правила, което е сметнато от решаващия съд за съществено, за несъществено такова. Данните по делото са такива, че дават основание да се счете, че и при недопускането на това нарушение ще бъде издаден административен акт със същото съдържание. Освен това "Конус тръст" ЕООД е упражнил правото си на жалба пред съда, чрез който способ може да осъществи в пълен обем правото си на защита. Поради това допуснатото от админитративния орган нарушение не е съществено такова и не е основание за отмяна на административния акт. Ето защо съдът дължи преценка на материалната законосъобразност на акта, което не е сторено. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия за проверка материалната законосъобазност на оспореното разрешение за строеж. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,