Решение № 5750 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3286/2013 г.

Решение № 5750 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3286/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Геновева Димчева Сотирова от с. Новачене, Община Ботевград, против Решение № 366/10.01.2013 г., постановено по а. д. № 7744/2012 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение 3-членен състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Сотирова против Заповед на министъра на вътрешните работи (МЗ) № К-3121/20.03.2012 г. С последната, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо с оставането на служба в Министерството на вътрешните работи (МВР), изразяващо се в това, че за времето от 13.07.2010 г. до 17.05.2011 г., инспектор Сотирова, като младши разследващ полицай в 03 Районно управление "Полиция" (РУП) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), не е изпълнила дадените указания от Софийска районна прокуратура (СРП) при разследването на разпределените й досъдебни производства (ДП) № № ЗМ-2972/2010 г., ЗМ-1367/2007 г., ЗМ - 2590/2010 г. и ЗМ-980/2010 г. по описа на 03 РУП (съответно пр. пр. № № 51765/2010 г., 39596/2007 г., 55693/2010 г. и 28425/2010 г. по описа на СРП) и системно е нарушавала сроковете, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) за провеждане на изброените наказателни производства - нарушение по чл. 222, ал. 1, пр. 1 от ЗМВР, за което на основание чл. 228, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) - системни нарушения на служебната дисциплина, се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от 1 до 3 години" и тъй като това нарушение е установено в срока на изтърпяване на наложено с МЗ № К-6461/20.06.2011 г. дисциплинарно наказание по чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, на основание чл. 222, ал. 1, чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 5 от ППЗМВР, министърът е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното й правоотношение в МВР. Недоволна от решението, Сотирова го обжалва. Счита същото за неправилно като постановено при допуснато от съда нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му, като иска от ВАС, 5-членен състав, да постанови друго решение - по съществото на спора, с което се отмени обжалваната от нея МЗ. Основната част от касационната жалба всъщност е посветена на допуснати според касаторката, нарушения при издаването на МЗ за наказването й, а не на обжалваното решение на 3-членния състав на ВАС. Доводът за нарушения на материалния закон всъщност е поднесен като допуснати такива при издаването на заповедта, но следва да се приеме, че се твърди и такъв за допуснато нарушение и от съда. Претендира и за направените разноски по делото. Ответната страна - министърът на вътрешните работи (министъра/ът), чрез представената писмена "Молба" от процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли отхвърлянето й, като претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, 5-членен състав, за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установеното от фактическа страна от 3-членния състав на съда, постановил обжалваното решение. То не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата са правните изводи на първата съдебна инстанция по прилагането на материалния закон. Безспорно установено по делото е, че касаторката, по силата на МЗ рег. № К-1942/17.08.2007 г., е изпълнявала длъжността младши разследващ полицай в Група "Разследване на криминални престъпления, Сектор "Досъдебно производство" в РПУ гр. Ихтиман, ОДМВР София. От 13.11.2008 г. е на работа на същата длъжност в 03 РУП, СДВР, а от 21.06.2011 г. - в 04 РУП, СДВР. По време на службата си в МВР, преди издаването на обжалваната МЗ р. № К-3121/20.03.2012 г., Сотирова е наказвана по дисциплинарен ред както следва: Със Заповед р. № 233/2.04.2009 г. (л. 46) на началника на 03 РУП, за наличие при нея на производство на 22 просрочени досъдебни производства с изтекъл срок на разследване за периода м. януари - м. март 2009 г. с наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца; Със Заповед р. № 780/2.09.2010 г. (л. 47) на същия началник, за извършено на 1.09.2010 г. маловажно нарушение на служебната дисциплина - с наложено наказание "мъмрене" за срок от 3 месеца; Със Заповед р. № 814/20.09.2010 г. (л. 49) на зам.-началника на 03 РУП за извършено на 8.09.2010 г. нарушение на служебната дисциплина - с "писмено предупреждение" за срок от 6 месеца; Със Заповед р. № 362/19.04.2011 г. (л. 74) на началника на 03 РУП за извършени от 10.08.2010 - 3.02.2011 г. нарушения на служебната дисциплина с дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца и С МЗ р. № 6461/20.06.2011 г. (л. 37), за извършено нарушение на служебната дисциплина с това, че през периода 10.08.2010 г. - 9.03.2011 г. не е изпълнила служебните си задължения при водене на ДП № ЗМ-1321/2010 г. - деяние за което се полага налагане на наказание "порицание", но същото е извършено в срока на изтърпяване на наложено със Заповед р. № 362/19.04.2011 г. дисциплинарно наказание, поради което и на основание чл. 228, ал. 1, т. 1 и 2 от ППЗМВР й е наложено наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от 1 г.". При така установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за необоснованост е деклариран от Сотирова, но не е конкретизиран и обоснован. В жалбата не се сочи кой фактически извод на съда на кое точно от събраните доказателство по делото противоречи, поради което настоящият състав е лишен от възможността да разгледа довода и да му отговори. Доводът за допуснати нарушения на материалния закон е развит в няколко насоки: Превратно са тълкувани нормите на чл. 231 от ППЗМВР и чл. 225 от ЗМВР, тъй като производството е проведено по време, когато Сотирова е на служба в 04 РУП за деяния, извършени от нея, когато е била на служба в 03 РУП; Неправилно нарушението по чл. 222, ал. 1 от ЗМВР се свързва със системни нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 228, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР; Липсва направено предложение на наблюдаващ прокурор за налагане на наказание на касаторката, поради което липсва основна и съществена материалноправна предпоставка за издаването на обжалваната МЗ р. № К-3121/2012 г.; Ако се приемат за доказани системни нарушения, извършени през периода 13.07.2010 - 17.05.2011 г., то същите следва да са предмет на МЗ р. № К-6461/20.06.2011 г., а не на обжалваната такава; Липсва конкретен повод за образуване на дисциплинарното производство против Сотирова; В решението е допуснато смесване на неизпълнение на служебни задължения на Сотирова като държавен служител по ЗМВР, с неизпълнение на процесуални такива по НПК, като разследващ полицай. Тези доводи ще бъдат разгледани по-долу. Доводът, че превратно са тълкувани нормите на чл. 231 от ППЗМВР и чл. 225 от ЗМВР, тъй като производството е проведено по време, когато Сотирова е на служба в 04 РУП и е за деяния, извършени от нея, когато е била на служба в 03 РУП е неоснователен. Сотирова не е служител на 04 РУП или на 03 РУП, а е такъв в МВР. Липсват легални пречки разследването на извършено нарушение на едно работно място да започне по време, когато служителят вече е на друго такова в същата система, стига да не са изтекли сроковете по чл. 225, ал. 1 и 2 от ЗМВР. Къде точно изпълнява служебните си задължения служителят е ирелевантен факт. При това ВАС констатира, че въпреки цялостното цитиране на посочените норми от ЗМВР и ППЗМВР, в жалбата не е направена връзка между тях и конкретно извършеното от Сотирова. Така направеното твърдение се явява и необосновано. Неоснователен е и доводът, че неправилно нарушението по чл. 222, ал. 1 от ЗМВР се свързва със системни нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 228, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР. Съгласно чл. 222, ал. 1 от ЗМВР, "Системното нарушаване на сроковете, предвидени в НПК, или извършването на действия, които неоправдано забавят наказателното производство, съставляват дисциплинарно нарушение". Безспорно този текст касае работата на разследващите полицаи. От него обаче е видно, че "системността" се свързва с едно наказателно производство, а не с множество такива. В конкретния случай, предмет на обжалваната МЗ са системни нарушения на сроковете, извършени по 4 досъдебни производства, поради което и на основание § 1, т. 7 от ДР на ЗМВР са налице и "системни нарушения на служебната дисциплина" по смисъла на чл. 228, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР. Липсата на направено предложение от наблюдаващ прокурор за налагане на наказание на касаторката не означава, че липсва необходима материално-правна предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание. Служителят, изпълняващ длъжността "разследващ полицай" е подчинен не само на прокуратурата, но и на преките си началници в йерархията на МВР. С нормата на чл. 222, ал. 2 от ЗМВР са дадени компетентност и право и на прокурора да прави предложения по конкретни дела за търсене на дисциплинарна отговорност, освен съществуващата такава на началниците в службата. Същата не изключва, както се посочи, компетентността на последните. Неоснователен е и доводът, че системните нарушения, извършени през периода 13.07.2010 - 17.05.2011 г., следва да са предмет на МЗ р. № К-6461/20.06.2011 г., а не на обжалваната такава. С МЗ р. № К-6461/11 г. (л. 37), е наложено наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от 1 г.". ВАС, в настоящия му състав установи, че при издаването на тази заповед (№ К-6461/11 г.) е нарушен чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР - норма, цитирана като основание за издаването й. Нарушенията, за които е наказана с нея Сотирова, са извършени от нея през периода 10.08.2010 - 9.03.11 г. и за тях (според самия издател на заповедта) се предвижда наказание "порицание. За да се наложи за същите по-тежкото наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен", според чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР, те трябва да са извършени "в срока на наложено наказание "порицание", т. е. след като такова е било вече наложено. Цитираната в МЗ р. № К-6461/2011 г. друга заповед р. № 362 на началника на 03 РУП, СДВР, с която е наложено наказание "порицание" на Сотирова, е издадена на 19.04.2011 г. Очевидно е, че извършените през периода 10.08.2010 - 9.03.11 г. нарушения не отговарят на изискването на чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР, да са извършени "в срока на наложено наказание "порицание", тъй като то е наложено след тяхното извършване. Изводът е, че за деянията, за които касаторката е наказана с МЗ р. № К-6461/11 г. с "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен", тя е следвало да бъде наказана с "порицание". По делото обаче няма данни заповедта да е била обжалвана от Сотирова. Липсват такива и при служебната справка, направена в деловодната система на ВАС, поради което следва да се приеме, че тя е влязла в сила. При упражняването на контрол за законосъобразност на МЗ р. № К-3121/20.03.2012 г. ВАС няма компетентност за извършването на инцидентен такъв и на други актове (МЗ р. № К-6461/20.06.2011 г.), които към гледането на настоящото дело са вече влезли в сила. По посочената причина и предвид факта, че деянията, за които е наложено наказание с обжалваната МЗ са извършени през периода 13.07.2010 - 17.05.2011 г., са налице условията на чл. 230, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР. В срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен" (такова по чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР), изтичащ на 20.06.2012 г. е установено, че преди налагане на наказанието (20.06.2011 г.), служителят е извършил други дисциплинарни нарушения през периода 13.07.2010 - 17.05.2011 г., за които по посочените по-горе причини, се предвижда налагането на същото дисциплинарно наказание. Необосновано и неоснователно е и твърдението, че в случая липсва конкретен повод за образуване на дисциплинарното производство против Сотирова. В случая това е предложение на директора на СДВР вх. № я-36910 от 20.12.2011 г. (л. 25), изпратено на Дирекция "Човешки ресурси" при МВР с писмо р. № я-27654/20.12.2011 г. (л. 24). Неоснователен се явява и доводът, че съдът в решението си е допуснал смесване на неизпълнение на служебни задължения на касаторката като държавен служител по ЗМВР, с неизпълнение на процесуалните й такива по НПК като разследващ полицай. Сотирова е служител на МВР, изпълняващ длъжността младши разследващ полицай. Т. е. в нейните служебни задължения се включва изпълнение и на нормите на НПК, отнасящи се до работата й по разследване на престъпления. Неизпълнявайки задълженията си по НПК като разследващ полицай, тя не изпълнява и служебните си задължения като служител на МВР. По изложените съображения, касационната жалба на Сотирова се явява неоснователна. При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС, 5-членен състав констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По делото е направено искане в писмена молба, постъпила във ВАС на 10.04.2013 г. от процесуалния представител на министъра, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед фактическите и правни изводи, изложени в настоящите мотиви, то се явява основателно. Юрисконсулт Цонева обаче не е участвала лично при разглеждането на делото в откритото съдебно заседание. Същата е изготвила само молбата от 10.04.2013 г., поради което и на основание чл. 143 АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се осъди Сотирова да заплати на МВР сумата 75,00 лв. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 143 от АПК, ВАС, 5-членен състав на II колегия,