Решение № 9211 от 17.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1805/2020 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Еко Енерджи Мениджмънт" срещу Решение 5502/ 13.09.2019 г., постановено по адм. дело 8035/ 2018 г., по описа на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита се, че като не се е съобразил с правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Намира за неправилни и необосновани изводите на съда, в които се приема, че мотивите на Решение Ц-9/ 01.07.2018 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/ Комисията) са подробни и изцяло обосновават решението на административния орган. Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважи подадената жалба и да се върне преписката на КЕВР със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира присъждане на направените разноски, включително и адвокатско възнаграждение. Касационният жалбоподател - "Еко Енерджи мениджмънт" ООД в съдебно заседание чрез управителя Н. Ялъмов и адвокат Атанасов, акцентира на това, че първоинстанционният съд абсолютно неправилно и необосновано не се е съобразил с приетата по делото съдебна експертиза. Твърди, че адм. съд превратно е изтълкувал отговорите на вещото лице в съдебното заседание, които са дадени и оттам е формирал неправилни изводи. Моли да се отмени решението на КЕВР. Претендира присъждането на разноски в размер на адвокатския хонорар. Ответникът- Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/ Комисията), в съдебно заседание чрез юрисконсулт Райков, моли за отхвърляне на подадената касационна жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Подробни аргументи в подкрепа на това искане са изложени в представените писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Национална електрическа компания (НЕК), в съдебно заседание чрез юрисконсулт Маринкова, моли да се отхвърли касационната жалба и да се остави в сила решението на КЕВР, като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Касационният жалбоподател - "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД - редовно призован в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че като краен резултат обжалваното съдебно решение е правилно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред АССГ е образувано по жалба на "Еко Енерджи Мениджмънт", срещу т. ІХ.2 от Решение Ц-9/ 01.07.2018 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране. С обжалваното решение от Административен съд София- град е била ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Еко Енерджи Мениджмънт", срещу Решение Ц-9/01.07.2018 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по т. ІХ.2, с която се определят, считано от 01.07.2018 г., актуализация на преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от електрически централи, работещи с възобновяеми източници биомаса, получена от дървесни остатъци, биомаса, получена от прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци без ДДС, за електрически централи с инсталирана мощност до 5 МВт, в размер на 291,40 лв./ MWh. Освен това е ОСЪДИЛ Еко Енерджи Мениджмънт" да заплати на КЕВР направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лева и да заплати на "ЕВН България Електроснабдяване" разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лева. За да приеме този резултат съдът е приел, че със Заповед З-Е-48/20.04.2018 г. на Председателя на КЕВР е назначена работна група, която да извърши проучване на данните и документите, свързани с определянето на преференциални цени за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW, както и актуализиране на преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса. Изготвен е Доклад Е-Дк-470 от 18.05.2018 г., приет от КЕВР с Решение по Протокол 87 от 23.05.2018 г., в който са отразени резултатите от извършения анализ, като е насрочено обществено обсъждане на 06.06.2018 г. В предоставения по чл. 14, ал. 3 от ЗЕ на заинтересованите лица 14-дневен срок за становища, е постъпило такова от касатора, с Писмо с вх. Е-13-266-1 от 19.06.2018г., в което се изразява становище, че в предложения за обществено обсъждане проект на решение не е ясно по какъв начин се прилага коефициентът, с който се актуализира цената, начинът на формирането му, както и връзката между приложените индекси и цените. Комисията е приела за неоснователни възраженията на дружеството. Посочила е, че правилата за ежегодното актуализиране на преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса, са регламентирани в чл. 32, ал. 4-8 от ЗЕВИ. Предложено е на КЕВР да приеме доклада и да насрочи обществено обсъждане. На 23.05.2018 г. е проведено закрито заседание, на което присъстват председателят на КЕВР и 7 членове. На заседанието са разгледани данните и документите, свързани с определянето на преференциални цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници и актуализирането на преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от биомаса, както и събраните данни от проведено на 06.06.2018 г. обществено обсъждане. Адм. съд е счел, че видно от съдържанието на атакуваното в настоящото производство решение, същото е издадено в предвидената от закона форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Съдът в обобщение не е констатирал наличието на основание от посочените в чл.146 от АПК за отмяната на Решение Ц-9/01.07.2018 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране/, в частта му по т. ІХ.2, ,поради което е преценил, че същото се явява незаконосъобразно, а жалбата неоснователна. Така постановеното решение е ПРАВИЛНО. Разглежданото административно производство е инициирано от КЕВР на основание чл. 32, ал. 4 от ЗЕВИ и по своя предмет е за актуализиране на преференциални цени на електрическа енергия, произвеждана от биомаса. КЕВР е провела административно производство, в които е установила допълнителни обстоятелства свързани с искането на дружеството, които имат значение при ценообразуването. Неоснователни са развитите съображения в касационната жалба за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решаващият съд в проведеното съдебно производство е събрал и анализирал относимите доказателства, като е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. Съдът е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. На база изяснената фактическа обстановка са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на спорните въпроси - чл.172а, ал.1 и ал.2 АПК. Неоснователно е и твърдението на касационния жалбоподател, че решението е издадено в нарушение на материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съдът е изградил правни изводи в съответствие с материалния закон. Обоснован е изводът на решаващия съд, че оспореният административен акт- Решение Ц-9/ 01.07.2018 г. на КЕВР, е издадено от правоимащ орган. Решението е постановено от материално компетентен административен орган по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 8, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ЗЕ и чл. 32, ал. 1, т.1 и ал.4 от ЗЕВИ. Прието е при наличието на кворум с изискуемото мнозинство, от състав на комисията, който съответства на изискванията на закона, подписано е, поради което същото представлява валиден административен акт. На КЕВР са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката чл. 13, ал. 3, чл. 21, ал. 1, т. 8, чл. 30, ал. 1, т. 3 и т. 4, чл. 33, ал. 1 и чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ, като е предоставено правомощието да осъществява регулирането на цените в случаите, предвидени в ЗЕ, както и да определя ежегодно пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия , като се ръководи от разписаните в чл. 23 от ЗЕ принципи, конкретно - осигурява на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите- чл. 23, т. 4 от ЗЕ. Правилно адм. съд е преценил, че оспореното решение е прието и при спазване на установената форма, съгласно чл. 59, ал.1 и ал. 2 от АПК, като е оформено е съответствие с изискванията на Правилника за дейността на КЕВР и съдържа мотиви по отношение на всички ценообразуващи елементи на цената, по която ще се продава природен газ на крайните снабдители и на клиенти. Неоснователни са твърденията на касатора, че съдът неправилно е преценил, че оспореното решение е прието в нарушение на производствените правила. Правилно съдът е счел, че решението е постановено и в съответствие с производствените правила и с реда, предвиден в ЗЕ. Приет е доклад на закрито заседание, който е обсъден в открито заседание. В съответствие с изискванията на чл. 14, ал. 1 ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като докладът и проектът на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР и е спазено изискването на чл.26 от АПК. След проведеното на 06.06.2018 г. обществено обсъждане на доклад за определяне на преференциални цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, в установения 14-дневен срок, в КЕВР са постъпили писмени предложения и възражения от заинтересовани лица, които са разгледани и подробно обсъдени от Комисията. Видно от представения с административната преписка Протокол от 06.06.2018 г. след проведеното в изпълнение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗЕ обществено обсъждане, на което е присъствал и жалбоподателят, в установения срок по чл. 14, ал. З от ЗЕ са постъпили становища от заинтересованите лица, които подробно са описани и обсъдени в мотивите на оспореното решение, включително и постъпилото с писмо с вх. Е-13-266-1 от 19.06.2018 г. в КЕВР Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на материалния закон. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че не е налице противоречие между съдържанието на обжалваното решение и ЗЕ и ЗЕЕВИ. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Неоснователни са развитите от касатора оплаквания, относно неприемането на заключението на вещото лице. Заключението на вещото лице не следва да се възприема безкритично от съдебния състав, а следва да се обсъди наред с останалите доказателства- чл.202 ГПК. В случая това е сторено и преценката на съда в тази част е правно обоснована. Правилно съдът не е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза в едната му част, доколкото изчисленият от вещото лице коефициент по чл. 32, ал. 5 от ЗЕВИ е определен на база индивидуалните разходи на отделно дружество производител на електрическа енергия. Обосновани са мотивите относно основния спор по делото за начина, по който е бил изчислен коефициентът по чл. 32, ал. 5 ЗЕВИ. Правилно съдът е отхвърлил тезата на жалбоподателя, че следва да се приложат индивидуални за него самия коефициенти. По тази причина основателно не е кредитирал заключението и на вещото лице в тази част, в която експертът е дал параметри, отнасящи се конкретно за производителя Еко Енерджи Мениджмънт ООД, а не за групата производители. Цените следва да се определят по групи производители, а не на база индивидуалните горивни характеристики на дадена електрическа централа (ЕЦ). Адм. съд правилно е преценил за обоснован и изводът на КЕВР, че коефициентът е изчислен като произведение на елементите, посочени в чл. 32, ал. 5 от ЗЕВИ, според който коефициентът, отразяващ изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8 от същия (разходите за суровини за производство на електрическа енергия от биомаса, разходите за горива за транспорта и разходите за труд и работна заплата) е приложен към стойността на отделните ценообразуващи елементи, в резултат на което е изчислена новата им стойност, съответно новата тежест на отделните елементи от общите, изразено в проценти. Видно от мотивите на оспорваното решение при определяне на цената на суровината от КЕВР е представен детайлен технико-икономически анализ на цената на отпадната суровина, на база предоставени фактури за реални разплащания, коефициенти за превръщане от 1 неплътен кубически метър капаци на плътен кубически метър и от плътен кубически метър на тон на база коефициентите. Възприетите в решението стойности на разходите се обосновават не само от платежни документи, издадени на производител на електрическа енергия от разглеждания тип биомаса в Република България, но и от извършен пазарен анализ на дървесните остатъци в региона на Република и експертна оценка на разходите. Обосновано и правилно съдът е приел, че коефициентът на актуализираната преференциална цена на електрическата енергия, произведена от биомаса, е изчислен съобразно ценообразуващите елементи по чл. 32, ал. 2, т.т. 6, 7 и 8, а останалите ценообразуващи елементи са определени с Решение Ц-19/13 г. , влязло в сила, поради което същите не могат да бъдат променяни. Основните принципи на законност, съразмерност, последователност и предвидимост (чл.4, чл.6 и чл.13 от АПК), са спазени в административното производство, като са обсъдени получените възражения и те са съобразени при издаване на административния акт. Решението на регулаторния орган е взето въз основа на съотносимите правни норми от ЗЕ и приложимата наредба. Съдът от своя страна въз основа на установените факти правилно е приложил материалния закон. Предвид посоченото, оплакванията в касационната жалба, се явяват неоснователни. Не са допуснати твърдените от касационния жалбоподател нарушения, представляващи касационни основания. Затова обжалваното пред ВАС решение на АССГ следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на Комисията за енергийно и водно регулиране следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Трето отделение