Решение № 8349 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6299/2018 г.

ВАСПетчленен състав04.06.2019 г.докладчик Даниела Мавродиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2680 от 01.03.2018 г., постановено по адм. дело № 4174/2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение. ОСЪЖДА Кооперация "Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СиВЗК", седалище и адрес на управление гр. С., пл. "М." ..№..., ет. ..., да заплати в полза на Комисията за финансов надзор сумата от 100, 00 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8349 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6299/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Кооперация "Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СиВЗК" (Кооперацията/СиВЗК), седалище и адрес на управление гр. С., пл. "М." ..№..., ет. ..., срещу решение № 2680 от 01.03.2018 г., постановено по адм. дело № 4174/2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Кооперацията срещу решение № 387-ЖЗ от 10.03.2017 г. на Комисията за финансов надзор (КФН/Комисията) и е разпоредено 1. да отрази във финансовите си отчети към 30.06.2016 г. резултатите от прегледа, посочени в доклада, изготвен като резултат от прегледа на баланса на застрахователя от независимия външен експерт Milliman, Sp. Zo. O., Полша, назначен с решение № 522-ЖЗ от 14.07.2016 г. на КФН. Отразяването на резултата да е в съответствие с представените от независимия външен експерт, след извършване на прегледа, образци за количествено отчитане (по Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2450 на Комисията от 2 декември 2015 г.) към 30.06.2016 г. и 2. да представи в Комисията за финансов надзор отново като корекция образците за количествено отчитане по Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2450 с информация към 30.06.2016 г., като бъдат отразени констатациите от доклада по точка 1. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. Сочи, че никой в хода на делото и прегледа на баланса не е оспорил наличието на клауза за предсрочна изискуемост в състава на задълженията на всеки заемополучател. Грешката на външния експерт Milliman, Sp. Zo. O. не е в изчислителната част на доклада, а се заключава в пълен пропуск на проверка съгласно тяхната компетентност, на величината на средствата, които ще се съберат при предсрочна изискуемост. Административният орган не е обсъдил възраженията, направени от Кооперацията в административно производство по налагане на ПАМ и издаване на процесното решение, по смисъла на чл. 35 АПК. Относно нарушенията на материалния закон касационният жалбоподател твърди, че съдът е формирал неправилни изводи за липсата на основания по чл. 146 АПК. Иска отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Претендира разноските, направени в първоинстанционното производство. Ответникът – Комисията за финансов надзор, чрез процесуалните си представители, оспорва касационната жалба и иска решението на тричленния състав на Върховния административен съд да се остави в сила като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, ІІ колегия, петчленен състав, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Кооперацията срещу решение № 387-ЖЗ от 10.03.2017 г. на КФН. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че Кооперацията е застраховател по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 КЗ, с лиценз № 30 от 10.08.1998 г., вписан в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН) на застрахователите с право на достъп до пазара на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство (единния пазар). Кооперацията извършва застраховки по раздел І на Приложение № 1 от Кодекса за застраховането със или без застраховки "Злополука" и/или "Заболяване" на своите членове. Към 30.06.2016 г. Кооперацията има 41 035 застрахователни полици за застраховка "Живот", от които 23 949 са с изплащане на анюитети, 12 192 са рискови и 4 894 – смесени. Съдът е приел, че административното производство е започнало след направения пълен доклад за резултатите от прегледа на балансите и за резултатите от стрес тестовете на застрахователите. Разпореденото с акта действие от страна на органа е промяна на финансовия отчет в съответствие с резултатите от прегледа на външния експерт. Съдът е преценил материалната законосъобразност на административния акт на основата на регламентираното в част втора, дял трети "Изисквания към финансовото състояние за застрахователи с право на достъп до единния пазар и за презастрахователи" на Кодекса за застраховането, съответно на дял първи, глава шеста "Правила за оценка на активи и пасиви, технически резерви, собствени средства, капиталово изискване за платежоспособност, минимално капиталово изискване и инвестиционни правила" на Директива 2009/138, както и на Методологията за провеждане на прегледа на балансите на застрахователите. Приел е, че в представения от Кооперацията финансов отчет към 30.06.2016 г. заемите на застрахователя са оценени на 129 362 269 лв., независимият външен оценител ги оценява на 107 022 392 лв. или с 22 339 877 лв. по-малко. Също така приема, че бизнес моделът на Кооперацията се базира на сключването на групови застраховки "Живот" с работодатели за застраховане на наети от тях по трудов договор лица. Договорените размери на застрахователните премии са равни на максималния размер на данъчно облекчените премии за застраховка "Живот" – 10% от месечната данъчна основа за доходи от трудови правоотношения, съгласно чл. 19, ал. 2 от Закона за данъка върху дохода на физическите лица (ЗДДФЛ). В договорите за групови застраховки "Живот" е договорено предоставянето на заем като правата на застрахованите лица са постоянно предявени - претенцията се удовлетворява всеки месец. След договора за групова застраховка между Кооперацията и работодателя – застраховащ, се сключва договор за начина на изплащането на ежемесечния заем, който е наречен "субсидия". Съгласно договореното от дължимата от застрахования бруто застрахователна премия работодателят прихваща дължимия от застрахователя заем (субсидия) срещу застраховка "Живот" в размер на 90% от застрахователната премия и го изплаща на застрахованото лице от името и за сметка на застрахователя, ведно с месечното му трудово възнаграждение – по начина, по който се изплаща трудовото възнаграждение. В застрахователните договори не са договаряни срок за погасяване на заема и размер на дължимата лихва. Съдът е обосновал извод, че този начин на предоставяне на застраховките "Живот" и на заема срещу тях е установен от независимия външен оценител и от двете вещи лица, представили самостоятелни заключения по делото. Условията и реда за отпускането, погасяването и лихвата по заема са уредени в застрахователния договор. Когато застрахователното събитие е настъпило и заемът не е бил погасен, той става изискуем към датата на настъпване на застрахователното събитие. В този случай застрахователят изплаща дължимата застрахователна сума, намалена с общата сума на главницата, лихвите и разноските по заема към датата на настъпването на застрахователното събитие. По всяко време застрахователят може да направи заемът изискуем – по своя преценка. Съдът е приел, че вземането на Кооперацията за заема може да стане изискуемо или при настъпване на застрахователното събитие, или при обявяването на заема за предсрочно изискуем от застрахователя. Установено е, че Кооперацията не е упражнила нито веднъж правото си да изиска предсрочно погасяване на заема, както и че при представените на независимия външен оценител 15 714 броя полици с изтекъл срок, които имат кредитна стойност по-висока от стойността на полицата при настъпването на падежа, 15 635 броя полици или 99, 5%, са превърнати в пожизнени (срочни – до 100 годишна възраст) застраховки, и само по 79 или 0, 5% превишението на кредита над застрахователната стойност е върнато като стойност. Съдът е приел, че стойността на техническите резерви е равна на сумата на най-добрата прогнозна оценка и добавка за риск – чл. 154, ал. 1 КЗ, съответно чл. 77

1

Платежоспособност ІІ. Най-добрата прогнозна оценка съответства на вероятностно претеглената средна стойност на бъдещите парични потоци, като се вземе предвид стойността на парите във времето при прилагане на съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент – чл. 154, ал. 2 КЗ, съответно чл. 77

2

от Платежоспособност ІІ. Стойността на отпуснатите от Кооперацията заеми – главница, лихви, разноски, съдът е приел за кредитен актив на застрахователя, с отражение в активната част на баланса. Установено е, че визираният в чл. 152, ал. 1 КЗ, съответно в чл. 75 от Платежоспособност ІІ, метод за оценка на активите – по стойност, за която те могат да бъдат заменени в сделка при справедливи пазарни условия между независими, равнопоставени, осведомени и желаещи страни, в случая е неприложим, защото в страната реално не съществува действащ пазар на тези активи, а няма и пазарни свидетелства за продажбата им при нормативните условия. Не са налице котирани пазарни цени на действащи пазари за процесните активи, който метод е основен за оценка на активите и пасивите на застрахователите – чл. 10

2

от Делегиран регламент № 2015/35. Независимият външен оценител е извършил оценка на кредитния актив на базата на приходния подход – настоящата стойност на очакваните парични потоци, като е приел, че това е най-подходящият за отразяване на стойността на кредита подход. Тъй като застрахователят не е предоставил на независимия външен оценител исторически доказателства за изплащане на превишението на кредита над обезщетението при падежа, а управленската практика изисква да се отпише превишението преди прекратяването на договора, Milliman, Sp. Zo. O. създава перспективен модел за оценка, който включва пълно ограничаване на паричните потоци по кредита до съответните парични потоци на пасива. Оценителят е приел, че трансформирането на 99, 5% от полиците в пожизнени само забавя отписването на дълга, като в този случай "е възможен само един от двата изхода: или клиентът умира преди кредитният актив да е станал по-висок от обезщетението при смърт и Кооперацията е задължена, или нетният паричен поток при смърт е нулев, тъй като бяхме информирани от Компанията, че след смъртта не се изисква кредитът да надвишава обезщетенията". Съдът е кредитирал заключението на вещото лице Стоилкова. Приел е, че оценката на кредитния актив следва да се направи чрез подхода на базата на доходите. Кооперацията няма нито един предсрочно изискан заем. 15 635 полици – 99, 5%, от полиците, които имат кредитна стойност по-висока от стойността на полицата при настъпване на падежа са превърнати в пожизнени (срочни – до 100 години) застраховки. По този начин не се гарантира процент на събираемост на вземанията по заемите – по аналогия с кредитите, предоставяни от финансови институции по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ и чрез прилагане на процента на доброволно погасяване, но поради трайно установеното поведение на самия застраховател вземанията не са събрани, а отписването на дълга само е отдалечено във времето. Приел е, че трансформирането на застраховките "Живот" (анюитетните - пенсионни) в рискови (за риска "смърт") застраховки има потенциала да повлияе отрицателно на целия бизнес модел, тъй като плащанията на застрахователните суми на титулярите на полици, които починат в първите години след преобразуването, когато застрахователната сума ще надвишава остатъка по кредита, ще изчерпа ликвидните активи на Кооперацията, а в дългосрочен план ще увеличи превишението на остатъците по кредита над застрахователната сума, като възстановяването на кредита след смъртта на титуляра на полиците е свързано със значителни трудности. Съдът е обосновал извод за пряка обвързаност на актива с пасива, т. е. кредитният актив предопределя пасива. Заемът е възможен само тогава, когато има сключена застраховка "Живот". Размерът на заема не може да бъде по-голям от откупната стойност на застраховката, а математическият резерв, който е част от техническите резерви, т. е. от пасива, не може да бъде отрицателен и по-малък от размера на гарантираната откупна стойност към момента на определянето му. Съществуващата тясна връзка между кредитните и паричните потоци със застрахователните обезщетения и установената разлика в стойностите на кредитния актив и на застрахователните суми са основанието независимият външен оценител да ограничи кредитните стойности на всеки паричен поток на кредитния актив до съответния паричен поток на пасива, за да гарантира, че кредитният актив не надвишава застрахователната сума. При това лимитиране на бъдещите парични потоци кредитния актив намалява с 22 349 000 лв. Приел е, че разпореденото от органа с оспореното решение намаление на кредитния актив с 22 339 877, 08 лв. е законосъобразно, съответно на релевантната нормативна уредба. По законосъобразността на промяната по позиция "Вземане от застраховки и посредници, съдът се е позовал на становището на независимия външен оценител, който е оценил тези вземания на 420 759, 00 лв. вместо оценката на Кооперацията от 11 519 942, 00 лв. или намаление с 11 099 182, 53 лв. Вземанията от застраховки съдържат несъбрани премии с падеж както към датата на оценката, така и дължими до следващия застрахователен период по смисъла на чл. 35 КЗ, който е след датата на оценката. Частта, която съдържа несъбрани премии с падеж след датата на оценката е отчетена в най-добрата прогнозна оценка на техническите резерви. По законосъобразността на промяната по позиция "Технически резерви", съдът също се е позовал на становището на външния оценител, който е определил техническите резерви на Кооперацията на 110 377 075 лв., с най-добра прогнозна оценка от 109 483 237, 00 лв. и добавка за риск от 893 837, 00 лв., при определени от Кооперацията 122 214 967, 00 лв. общо и най-добра прогнозна оценка 120 655 884, 00 лв. и добавка за риск 1 559 083, 00 лв. или разлика – общо 11 837 892, 30 лв., съответно при най-добрата прогнозна оценка 11 172 646, 39 лв. и при добавка за риск – 665 245, 99 лв. Независимият външен оценител преоценява техническите резерви поради погрешно дисконтиране на плащанията при падеж на пенсионните продукти; пропуски в изплащанията за смъртност от натрупаната стойност на полицата при пенсионните продукти; неправилно прилагане на кривата на доходност на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, третирана като форуърдна, вместо като спот крива; липса на резерв за коефициента на трансформиране в изплатените полици. По законосъобразността на промяната по позиция "Задължения по отсрочени данъци", съдът е приел, че отсрочените данъчни задължения в размер на 1 387 051, 00 лв. следва да бъдат извадени от пасива на баланса по Платежоспособност ІІ, тъй като в отчетността по Международните стандарти за финансово отчитане Кооперацията не е отчела позиция по отсрочени данъчни пасиви. Независимият външен оценител е препоръчал, поради липсата на призната бъдеща печалба, да се извади цялата стойност на задълженията по отсрочени данъци. Разпореденото от органа намаление на пасива с 1 387 051, 00 лв., съдът е приел за законосъобразно. По законосъобразността на промяната на позиция "Задължения по застраховки и към посредници" съдът и независимият външен оценител са приели, че стойността на пасива по тази позиция следва да се коригира с 81 042, 00 лв. в резултат на неправилно вписване от Кооперацията на дължимите премии, за които реалното събиране на парични средства е по-голямо от дължимата стойност, като отрицателно вземане. Сумата следва да се квалифицира не като отрицателно вземане, а като задължение. Съдът е приел, че намалението на стойността на актива на застрахователя е в размер на ЗЗ 439 060, 00 лв. (22 339 877, 00 лв. + 11 099 183, 00 лв.), а намалението на пасива е в размер на 13 143 900, 00 лв. (11 837 892, 00 лв. + 1 387 051, 00 лв. – 81 042, 01 лв.). В резултат на така установените стойности на актива и пасива разликата между двете от 17 553 168, 00 лв. превишение на актива става 2 741 991, 00 лв. превишение на пасива над актива. Направеният извод е, че в резултат на оценките на активите и пасивите Кооперацията не отговаря на капиталовото изискване за платежоспособност по смисъл на чл. 169 КЗ и на минималното капиталово изискване по смисъла на чл. 191 КЗ, съответно по смисъла на чл. 100 и 128 от Платежоспособност ІІ. За да отхвърли като неоснователна жалбата на Кооперацията срещу решението на КФН, тричленният състав на Върховният административен съд е приел от правна страна, че същото е издадено от компетентен орган, при спазена форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Наведените от касационния жалбоподател доводи са неоснователни, като част от тях са изложени и в жалбата пред тричленния състав на Върховния административен съд, който ги е обсъдил и е изложил подробни съображения за неоснователността им, които касационната инстанция напълно споделя. От 1 януари 2016 г. е приложима новата риск базирана европейска регулаторна уредба за застраховането - Платежоспособност II (Директива 2009/138/Е0 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност). Съгласно § 10, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, КФН организира преглед на балансите на застрахователите при участие на независими външни лица и институции. За тази цел с Протокол № 28 от 13.05.2016 г. е утвърдена Методология за преглед на балансите на застрахователите в България. Методологията не е била оспорена по съдебен ред, поради което е част от позитивното право. Съгласно Методологията прегледът на балансите на застрахователите и презастрахователите и прегледа на активите на пенсионните фондове се извършва под надзора на Управляващ комитет, който включва представители на КФН (член), Министерство на финансите (наблюдател), Българска народна банка (наблюдател), Европейската комисия (наблюдател) и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (член). Избран е ръководител на проекта - международната консултантска компания "Регионален консорциум Ърнст & Янг". С решение № 522-ЖЗ от 14.07.2016 г. на КФН Milliman, Sp. Zo. O., Полша е назначен в качеството му на независим външен експерт за извършване на преглед на баланса на Кооперацията. Това решение е било редовно връчено на застрахователя, не е било обжалвано по административен или съдебен ред, поради което и представлява стабилен административен акт. Докладът на Milliman, Sp. Zo. O. е приет от Управляващия комитет, като преди това ръководителят на проекта е осигурил хармонизираното прилагане на Методологията на прегледа от всички независими външни експерти, както и сходното третиране на дружествата, обект на прегледа от съответните независими външни проверяващи. Принудителната мярка е приложена в резултат на констатациите, направени от независимия външен експерт, извършил преглед на баланса на СиВЗК към 30.06.2016 г. Комисията за финансов надзор е задължена да предприеме мерки въз основа на резултатите от прегледите на балансите на застрахователите, които касаят предвидените от закона изисквания за капитализация. Тези мерки са оповестени в документ, приет от Управляващия комитет на 08.02.2016 г. и е оповестен на страницата на КФН на 15.02.2016 г. Съгласно доклада, изготвен от независимия външен експерт, отразеното в баланса на застрахователя не отговаря на действителното му финансово състояние, като сумата на актива в частта "Други заеми и ипотеки" следва да бъде намалена с 22 339 877 лв. и така вместо на 129 362 269 лв. активът на жалбоподателя към 30.06.2016 г. е оценен на 107 022 292 лв. От приетото по делото експертно заключение на вещото лице Стоилкова се потвърждават и изчисленията на Milliman, Sp. Zo. O за стойността на актива на СиВЗК. Кооперацията не отговаря на изискванията на Платежоспособност II. Прилагането на принудителна административна мярка спрямо СиВЗК да отговори на капиталовите изисквания в съответствие с проведените прегледи на балансите е не само право, но и задължение на КФН, при това стриктно наблюдавано и контролирано от Европейската комисия и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване. Неоснователен е наведеният от Кооперацията довод за липсата на обективност в доклада на независимия външен оценител. Безспорно е установено, че има две възможности за уреждане на заемното правоотношение между СиВЗК и застрахованите лица. Едната е - застрахованият заемател да изплати главницата и лихвата по заема, съответно - ако не ги е изплатил и настъпи застрахователно събитие, дължимата сума по заема се прихваща от застрахователната сума. Втората възможност е застрахователят да направи заема предсрочно изискуем и да събере сумата, която му се дължи още преди настъпване на застрахователно събитие. В своя доклад Milliman, Sp. Zo. O е разгледал и двете възможни хипотези. Изследвайки втората хипотеза посочва, че СиВЗК не е представила доказателства за това, че някога е използвала в практиката си възможността да направи заема предсрочно изискуем. Видно от съдържанието на доклада, взет е предвид не само Устава на Кооперацията, но също и практиката на застрахователя във връзка с изискуемостта на заемите по сключените застрахователни договори. Независимият външен експерт е съобразил, че заемът може да бъде погасен не само при настъпване на застрахователно събитие, но също така и да стане предсрочно изискуем от страна на застрахователя. В допълнение към това Milliman, Sp. Zo. O. е отчел каква е практиката на СиВЗК относно предсрочната изискуемост на заемите по застрахователните договори. В процесния доклад по прегледа Milliman, Sp. Zo. O е посочил, че въпреки твърдението на Кооперацията, че би могла да възстанови напълно предоставения заем по даден застрахователен договор, като изиска предсрочното му възстановяване, реално не са представени доказателства за това. Различните варианти за погасяване на заемите, отпуснати по предлаганите от СиВЗК застрахователни продукти се потвърждават и от представените по делото експертни заключения. Вещите лица са заявили, че не са им представени доказателства Кооперацията да се е възползвала от правото си за предсрочна изискуемост на предоставените заеми по договори за застраховка "Живот". При оценка на бъдещите парични потоци Milliman, Sp. Zo. O. е оценил възможността на Кооперацията за предсрочна изискуемост на заемите, но също така е взел предвид и обстоятелството, че в досегашната си практика СиВЗК не е упражнила това свое право, както че дори при изтичане срокът на договорите, 99. 5% от тях или 15 635 броя договори са били трансформирани в рискови застраховки, без заемът да е изискуем. Застрахователят сочи, че досега не се е възползвал от правото си да прави заемите изискуеми, а на практика заемите са се прекратявали само при прекратяване на полицата при смърт. Неупражненото право на предсрочна изискуемост на заемите е по-скоро нормативно предвидена хипотеза, от която Кооперацията никога не се е възползвала. Що се отнася до случаите на изтичане срока на полици, по които е отпуснат заем, 99. 5% от тези полици са трансформирани в пожизнени застраховки и липсват случаи на погасяване на заема, както и доказателства за събиране на горницата на заема над нивото на пасива от страна на застрахователя. Предсрочното доброволно погасяване на заема от застрахованите не е равнозначно на упражнено право на предсрочна изискуемост на заемите от страна на застрахователя. До същия извод обосновано е достигнал и първоинстанционният съд. Независимият външен експерт е разгледал именно частта от застрахователното портфолио с настъпващ падеж, обръщайки специално внимание на посочените вече 15 635 полици, превърнати в пожизнени (срочни) застраховки, които се равняват на 99. 5 % от всички полици, чиято кредитна стойност е по-висока от стойността на полицата при настъпване на падежа. Само в 0. 5 % от случаите на полици, при които кредитът превишава дължимата от застрахователя стойност на полицата, превишението е върнато и в допълнение въпросното превишение е било сравнително малко. За останалите 99. 5 % от полиците, при които кредитът превишава стойността на полицата, последната бива превръщана в пожизнена и това само забавя отписването на дълга. Така не се стига до изплащане на застрахователя на превишението на кредита, защото или клиентът умира преди кредитният актив да стане по-висок от обезщетението при смърт, или нетният паричен поток е нулев, защото не се изисква кредитът да надвишава обезпеченията. Така е, защото плащанията по претенции на титуляри на полици, които починат през първите години след преобразуване на застраховките (когато застрахователната сума ще надвишава остатъка по кредита) ще изчерпи активите на СиВЗК и е вероятно да доведе до проблем с ликвидността й при нарастваща тенденция за увеличаване броя на преобразуваните полици, а в дългосрочна перспектива - преобразуването на полици ще увеличи превишението на остатъците по кредита над стойността на полиците, а това превишение ще бъде много трудно да се възстанови на застрахователя поради смъртта на титулярите на полиците. Първоинстанционният съд е обосновал извода си по кредитирането на заключението на вещото лице Стоилкова, поради което е излишно преповтарянето му. Неразглеждането на хипотезата за събираемост на вземанията и стойността, която Кооперацията би получила при предсрочна изискуемост на заемите, обосновано е прието от съда като правилна защото, първо, Кооперацията не се е възползвала до сега от правото си за предсрочна изискуемост на заемите и второ, липсват договори със застраховани лица, при които размерът на заема, сроковете за възстановяване на заема да бъдат точно упоменати и дефинирани. Застрахователните договори са сключени с работодателите и застрахованите лица не съзнават, че са получили заем, който трябва да върнат, поради което е и минимална вероятността за упражняване от страна на Кооперацията предсрочна изискуемост с получаване на насрещни парични потоци от застрахованите. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в баланса си към 30.06.2016 г. Кооперацията не е оценила правилно активите си съобразно предвиденото от Устава и Общите условия. Некоректно е посочена стойността на кредитния актив, без да са прогнозирани бъдещите парични потоци на база минал опит и съществуваща практика, нито е отчетен риск от неиздължаване на кредита. Съгласно чл. 453 т КЗ срещу застраховка "Живот" на застрахования може да се отпусне заем от застрахователя до размера на откупната стойност. Условията и редът за отпускането, погасяването и лихвата по заема се уреждат в застрахователния договор. Когато застрахователното събитие е настъпило и заемът не е бил погасен, той става изискуем към датата на настъпване на застрахователното събитие. В този случай застрахователят изплаща дължимата застрахователна сума, намалена с общата сума на главницата, лихвите и разноските по заема към датата на настъпването на застрахователното събитие. Главницата, лихвите и разноските по отпуснатия заем не могат да бъдат по-високи от откупната стойност или дължимата от застрахователя застрахователна сума при настъпване на застрахователно събитие - смърт или преживяване. Стойността на отпуснатите от Кооперацията заеми срещу застраховка "Живот" не може да бъде по-висока от откупната стойност по застраховката и това е законово ограничение. При изтичане на срока на застраховката или настъпване на застрахователно събитие, вкл. и при предсрочно изискване на заемите, СиВЗК не може да очаква да получи сума в размер по-висока от задължението на Кооперацията или паричните потоци, свързани с пасивите на застрахователя. Следователно балансовата стойност на отпуснатите заеми, определена от СиВЗК към 30.06.2016 г. в размер на 129 362 269 лв. е некоректно определена, защото тази стойност не може да бъде по-висока от балансовата стойност на най-добрата прогнозна оценка на техническите резерви - 120 655 884 лв., представляващи размера на задълженията на застрахователя или бъдещите плащания към застрахованите лица под формата на откупна стойност при предсрочно прекратяване на полицата, застрахователна сума при изтичане срока на полицата или настъпване на застрахователно събитие. Кооперацията е изчислила балансова стойност на задълженията с 8 706 385 лв. по-ниска от балансовата стойност на отпуснатите заеми към 30.06.2016 г., което е недопустимо съгласно изискванията на КЗ. Правилен е също така изводът, каква би била справедливата му пазарна цена. Стойността, срещу която кредитният актив може да бъде заменен в сделка при справедливи пазарни условия между независими, равнопоставени, осведомени и желаещи страни, ще бъде по-ниска от стойността, по която Кооперацията го е оценила (размерът на главницата и натрупаните лихви), защото има както риск от несъбираемост на кредита, така и поради съществуващото нормативно ограничение по чл. 453 КЗ стойността на отпуснатите заеми да не превишава откупната стойност, съответно математическият резерв по застраховката, представляващ най-добрата оценка на техническия резерв в баланса по Платежоспособност II. На следващо място следва да се засегне въпроса относно връзката между актива и пасива и могат ли те да се оценяват отделно. В случая заемът по застраховка "Живот" не може да съществува, ако не е наличен договор за застраховка "Живот", т. е. за да се отпусне заем лицето трябва да има сключен договор по застраховка "Живот". Кооперацията може да извършва единствено дейност по застраховане, тя не е кредитна институция и не може да отпуска заеми. Предвид това единствената допустима законова хипотеза на отпускане на заем от застраховател е при наличие на договор за застраховка "Живот". В този смисъл размерът на заема е обвързан с размера на задължението на Кооперацията към застрахованото лице, тоест заемът не може да бъде по-висок от откупната стойност по договора, която откупна стойност съответно представлява техническите резерви. Техническият резерв е в размер не по-нисък от откупната стойност. Размерът на заема е обвързан с техническите резерви и заемите винаги трябва да бъдат оценени във връзка и с техническите резерви. Съгласно Наредба № 53 за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд и действащата към 30.06.2016 г. Наредба № 27, стойността на математическия резерв не може да бъде по-малка от откупната стойност. Откупната стойност представлява сумата, която застрахователят изплаща на застрахованото лице, в случай, че то предсрочно прекрати договора, поради което тя винаги е по-ниска или равна на математическия резерв. При настъпване на застрахователно събитие и непогасен заем, последният става изискуем към датата на настъпване на събитието и застрахователят дължи застрахователната сума, намалена с общата главница на заема, лихвите и разноските по него. Не е налична хипотеза, при която заемът да превишава размера на задължението, т. е. стойността на техническите резерви. Законодателят е предвидил в случай на събитие да се изплати дължимата от застрахователя сума, намалена с главницата, лихвите и разноските по вземането. Застрахователно събитие може да настъпи в целия срок на договора по всяко време, което означава, че по всяко време от действието на договора трябва да бъде изпълнено това условие, което е императивно законово изискване (заемът да не превишава техническия резерв по застраховката). Независимо от това дали Кооперацията предсрочно заявява, че иска заемът да бъде погасен или заемът се погасява при настъпване на събитие или изтичане срока на договора, винаги трябва да бъде налице съответно превишение на размера на резерва над заема. Зависимостта на стойността на заема от размера на техническите резерви е безспорно доказателство за връзката между заемите, отразявани в актива и техническите резерви - пасива на баланса на застрахователя. Следователно е правилен изводът, че активът и пасивът са обвързани и не могат да бъдат оценявани поотделно. Отпускането на заем е свързано със сключения застрахователен договор, съответно размерът на заема не може да надвишава този на откупната стойност. Целта на приложената принудителна мярка е капитализиране на застрахователя чрез възстановяване на собствените му средства на ниво, осигуряващо покритието на минималното капиталово изискване или ограничаване на рисковия му профил, така че да се гарантира спазването на минималното капиталово изискване с наличните допустими основни собствени средства. Капитализирането на Кооперацията може само да подобри финансовото състояние на застрахователя и само да увеличи стойността на активите над неговите пасиви, тъй като капитализирането следва да доведе до увеличение на стойността на активите над пасивите, или с други думи - да бъдат увеличени собствените средства на застрахователя. По изложените съображения съдът е тълкувал и приложил правилно материалния закон. Не се потвърждават и оплакванията на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и е изложил ясни и обосновани съображения по релевантните факти и обстоятелства, като подробно е проследил въз основа на какви конкретни доказателства е приел за установено тяхното наличие. Съдът правилно е ценил доказателствената сила на документите. Съобразно принципа на служебното начало съдът е извършил пълна проверка на законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК, включително е обсъдил конкретните доводи на жалбоподателя за всяко едно от твърдените от него нарушения при издаване на акта. В заключение касационната инстанция приема, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на осн. чл. 143, ал. 3 АПК вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, Кооперацията следва да бъде осъдена да заплати в полза на КФН сумата от 100, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 18, ал. 2