Решение № 12141 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9490/2009 г.

Решение № 12141 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9490/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Електроапаратурен завод" АД - гр. Пловдив срещу решение № 37/23.04.2009 г., постановено по адм. дело № 1034/2006 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 16001510/16.05.2006 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 641/04.04.2006 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 194 162 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 91 660, 16 лв. за данъчни периоди през месеците декември 2000 г., август, септември и декември 2001 г., февруари, март, юни, август, октомври, ноември и декември 2002 г., март, юни, юли, август и септември 2003 г. и май и юли 2004 г. по фактури, издадени от "Дани-93" ЕООД. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че съдът изцяло е игнорирал посочената правна квалификация от органа по приходите в ревизионния акт за непризнаване на данъчния кредит. Освен това твърди, че съдът е допуснал нарушение, като не му е дал възможност да докаже авторството на представените по делото счетоводни документи на доставчика "Дани 93" ЕООД, след оспорване в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника (дирекция "ОУИ"), както и че съдът неправилно е игнорирал като доказателство представения ДРА № 12/ 18.02.2005 г. на "Дани 93" ЕООД, с който не е направена промяна на резултата по ДДС за процесния период. Касаторът се оплаква, че съдът не се е съобразил с практиката на Съда на европейските общности в Люксембург. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от адв. Светослава Хаджиева. Представена е и писмена защита. Иска се отмяна на обжалваното решение и да се постанови друго, с което се отмени ревизионния акт или да се върне делото на същия съд за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Стоянова я оспорва и моли да се остави като правилно обжалваното решение. Подробни съображения са развити в представената писмена защита. Иска се и присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила като не е разпитал поисканите от жалбоподателя свидетели с оглед изясняване авторството на представените счетоводни документи. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: За данъчен период месец декември 2000 г. по фактура № 2676/22.12.2000 г. с ДДС 8 985, 60 лв. съдът е приел, че органа по приходите е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 109, ал. 11 и 12, т. 4 ДПК (отм.) и чл. 6 ЗДДС (отм.) и чл. 64, т. 2 ЗДДС (отм.). Съдът е приел, че законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като не е установено по категоричен начин начисляването на ДДС от прекия доставчик по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), като това обстоятелство е прието от съда, че не е установено и със заключението на съдебно-счетоводната експертиза, назначена и изслушана по делото. Относно представените хронологични ведомости съдът е счел, че те не са достатъчни, за да се приеме, че е изпълнен изцяло фактическия състав на чл. 64, т. 2 ЗДДС (отм.). По отношение възраженията на жалбоподателя, съдът е установил, че с оглед изземването на счетоводната документация на прекия доставчик от органите на РДВР - гр. Стара Загора не може да се установи редовността на водене на счетоводството. За представения ДРА № 12/18.02.2005 г. на прекия доставчик и доводите на жалбоподателя, че с него не са направени корекции на декларирания ДДС по извършените продажби и не е оспорена реалността на доставките, съдът ги е приел като неоснователни, тъй като реалността на доставките по чл. 6 ЗДДС (отм.) е само едно от условията за признаване на данъчен кредит, а и не на това основание е отказано това право, а на основание чл. 64, т. 2 ЗДДС (отм.). За данъчни периоди през 2001 г., 2002 г., 2003 г. и 2004 г., подробно посочени по-горе съдът е приел, че същият доставчик е издал на жалбоподателя 23 бр. фактури в общ размер на 185 176, 45 лв. И в тази част съдът е обсъдил приложения по делото ДРА № 12/18.02.2005 г. на прекия доставчик "Дани 93" ЕООД и тъй като правното основание за отказа за посочените периоди е липса на доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) съдът е изложил мотиви за неотносимост на този акт към правното основание за отказа. Този си извод съдът е мотивирал с обстоятелството, че ДРА № 12/2005 г. е издаден при условията на чл. 109 ДПК (отм.), поради което проверка в счетоводството не е извършвана поради липсата на счетоводна отчетност, а проверката на ревизията е само по намиращите се в данъчното досие на доставчика документи. Според съда произхода на стоките не е доказан и от допусната съдебно-техническа експертиза, нито от съдебно-счетоводната експертиза. Съдът е направил извод въз основа на доказателствата по делото, че няма съвпадение между предмета на описания с договора за закупуване на ДМА (ел. табла) и предмета на продадените на жалбоподателя стоки, както и липсват данни за плащане по доставките, нито са представени доказателства за транспортиране на стоките, персонал, склад за съхранение. Според съда наличието на 3 бр. контейнери, закупени от БДЖ, които не могат да служат по предназначението, след като във фактурата на лист 463 от делото е записано, че са негодни за фактическо предаване на стоките, поради което съдът е достигнал до извода за липса на данъчно събитие по всяка една от фактурите поотделно. Обжалваното решение е неправилно в частта, в която жалбата срещу ревизионния акт е отхвърлена за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период - месец декември 2000 г., а в останалата част е правилно. За данъчен кредит за месец декември 2000 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 8 985,60 лв. по фактура № 2676/22.12.2000 г., издадена от "Дани-93" ЕООД за доставка на автоматични прекъсвачи. Неправилно данъчните органи по време на ревизията са изследвали и предходните доставчици, тъй като за тези периоди съобразно законодателната уредба и практиката на ВАС - ТР № 5/14.07.2004 г. се приема, че правото на приспадане на данъчен кредит е в зависимост от действията (бездействията на прекия доставчик. Т. е. само по отношение на него (прекия доставчик) следва да се изследват предпоставките за признаване на това право - чл. 64 във връзка с чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Относно констатациите в ревизионния акт (доклад), че липсва разплащане по процесната фактура, следва да се отбележи, че разплащането по доставката не е предпоставка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Относно това как е водено счетоводството, в какъвто смисъл са и оплакванията на касатора и искането му пред първоинстанционния съд за разпит на свидетели, то е неоснователно, тъй като не може със свидетелски показания да се установяват тези обстоятелства, а само с проверка в счетоводството на съответния доставчик, включително и в случаите, когато се представят разпечатки от счетоводни регистри съгласно чл. 85, ал. 2 ДПК (отм.). От приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза няма категорични данни за начисляването или за неначисляването на ДДС по процесната фактура и е следвало и този въпрос да се изследва от съда, включително и чрез поставяне на допълнителна задача на вещото лице. В ревизионният акт, както и в ревизионният доклад изрично е посочено, че няма доказателства за реалност на доставките, като това обстоятелство е потвърдено и в решението на горестоящия административен орган - чл. 6 ЗДДС (отм.), включително и за материална и техническа обезпеченост, поради което съдът е следвало да извърши проверка в тази насока. Вместо това в мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл. 64, т. 2 ЗДДС (отм.), поради което реалността на доставката не е основанието, на което данъчните органи са отказали посоченото материално право. В случая не е налице преквалификация от горестоящия административен орган, каквото оплакване е направено в касационната жалба, но дори това да е така, то е допустимо, както и ако такава бъде извършена от съда и в този смисъл е и ТР № 5/14.07.2004 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС. Относно представения в първоинстанционното съдебно производство ДРА № 12/18.02.2005 г. на прекия доставчик, ревизията е извършена по реда на чл. 109, ал. 1 ДПК (отм.) и проверка в счетоводството му не е могла да бъде извършена, поради което не може да се приеме, че с него е премахнато данъчно предимство или облага по смисъла на чл. 109, ал. 11 ДПК (отм.). Като се има предвид, че съдът не се е произнесъл по едно от спорните обстоятелства по делото - реалността на доставката от прекия доставчик и не е изследван подробно въпроса за начисляването на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и решението в тази част следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав - чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. За данъчни периоди през 2001 г., 2002 г., 2003 г. и 2004 г. в общ размер на отказаното право на приспадане на данъчен кредит 185 176, 45 лв. Правното основание за отказа на посоченото право за данъчните периоди през 2001 г. - месеците август, септември и декември е чл. 6 и чл. 64, т. 3 ЗДДС (отм.) и чл. 109, ал. 11 и 12, т. 4 ДПК (отм.). И приходния орган, а впоследствие и съда са приели, че прекият доставчик "Дани-93" ЕООД не е доказал, че е получил процесните стоки - автоматични прекъсвачи, както и че от представения договор за продажба на търг на ДМА от 27.07.2001 г. е установено, че от "Дани-93" ЕООД са закупени само 50 бр. празни ел. табла. Освен това е отразено в съдебното решение, че 50 бр. ел. табла са закупени от "Дани-93" ЕООД на обща стойност 3 152,50 лв., а продадените впоследствие на касатора контактори и автоматични прекъсвачи са на стойност 925 882 лв. без ДДС. Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, че не е доказана реалността на доставките. От една страна прекият доставчик представя доказателства за закупени 50 бр. ел. табла, за които обаче е установено, че са празни и не са съдържали процесните контактори и автоматични прекъсвачи. От друга страна относно съхранението на тези стоки правилно съдът е установил, че и 3 бр. контейнери, които са закупени от БДЖ и където се твърди, че са били съхранявани процесните стоки, са негодни за употреба. Това обстоятелство съдът е извел от записаното във фактурите за закупуването на контейнерите, в които изрично е отразено, че са негодни за експлоатация. С оглед на това изводите на съда, че не е установена нито техническа, нито кадрова обезпеченост на доставките са законосъобразни, досежно обстоятелството, че процесните стоки само са фактурирани, без да са налице доказателства за реалното им осъществяване по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), т. е. и за възникнало данъчно събитие съгласно чл. 25 ЗДДС (отм.). И в тази част без значение е представения ДРА № 12/18.02.2005 г. с оглед изложените по-горе мотиви относно данъчен период месец декември 2000 г. Липсата на категорични данни за реалното предаване на процесните стоки, не може да обоснове извод за наличие на правото на приспадане на данъчен кредит и в този смисъл са и цитираните от касатора решение на СЕО - Люксембург - С-354/2003 г., С-355/2003 г. и С-484/2003 г. С оглед изложеното в посочената по-горе част решението на съда не страда от пороците, посочени от касатора и като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски под формата на юрисконсулско възнаграждение на ответника не се присъждат, тъй като е налице произнасяне в първоинстанционното решение и то на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК се присъжда за цялото съдебно производство, а не за всяка инстанция поотделно. Предвид изхода на делото на касатора също не се присъждат разноски. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,