Решение № 1164 от 3.2.2023 г. на ВАС, II о.

ВАСВторо отделение03.02.2023 г.докладчик Мартин Аврамов

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение 175/08.10.2021 г. на Административен съд Ямбол по адм. дело 192/2021 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед ДК-11-Я-003/03.06.2021 г. на началника на РДНСК Ямбол.

ОСЪЖДА Дирекцията за национален строителен контрол да заплати на Г. Тасев от гр. Елхово сумата от 1380 (хиляда триста и осемдесет) лева разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА/п/ МАРТИН АВРАМОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Тасев, чрез адв. Белчева, срещу Решение 175/08.10.2021 г. на Административен съд Ямбол по адм. дело 192/2021 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед ДК-11-Я-003/03.06.2021 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол Ямбол, нареждаща на основание чл. 156 ЗУТ отмяната на Разрешение за строеж 36/18.05.2021 г. на обект: Фотоволтаична централа 29,7 kWp на покрива на сграда с идентификатор 27382.500.946.1 по КК на гр. Елхово в УПИ ІІІ-946, кв. 124 по ПУП на гр. Елхово VІ категория, с възложител Г. Тасев, издадено от главния архитект на община Елхово.

Ответниците началникът на РДНСКЯмбол и главният архитект на община Елхово, не изразяват становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на оспореното решение.

Касационната жалба е допустима и основателна. Съдебното решение по резултата си е засегнато от касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК поради обективни причини.

  1. Контролният административен орган е припознал три основания за отмяната на РС, свързани съответно с нарушения на чл. 148, ал. 16 ЗУТ, § 8, ал. 5 ПРЗУТ и чл. 183, ал. 1 ЗУТ.

а. Правилно първата инстанция е отрекла приложимостта на § 8 ПРЗУТ, доколкото неприложеният подробен устройствен план е одобрен през 2008 г., т.е. при действието на ЗУТ.

б. Необсъденото от съда основание по чл. 183, ал. 1 ЗУТ липсата на изразено в нотариална форма съгласие на съсобственика на поземления имот, не е относимо към законосъобразността на РС.

Изграждането на съоръжението, предмет на РС, на покрива на съществуващата сграда не представлява надстрояване, както твърди издателят на заповедта, по смисъла на Закона за собствеността и утвърденото съдържание на понятието в теорията и съдебната практика, нито специална правна норма установява подобна фикция.

в. Разрешението на спора се обуславя единствено от отговора на въпроса за приложението на чл. 148, ал. 16 ЗУТ, с чието нарушение съдът е обвързал извода си за неоснователност на жалбата против заповедта за отмяна на РС.

  1. Правилото на чл. 148, ал. 16 ЗУТ допуска РС в УПИ да се издава само при приложен ПУП по отношение на регулацията, в т.ч. уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния имот.

а. Разпоредбата е обявена за противоконституционна с Решение 17/04.11.2021 г. на Конституционния съд по конст. дело 11/2021 г. - ДВ, бр. 94 от 2021 г. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението на КС в сила чл. 151, ал. 2, изр. 2 от Конституцията на Република България.

б. Новонастъпилият юридически факт (чл. 142, ал. 2 АПК) следва да бъде зачетен във висящото производство по проверка на отменителния контролен акт. Като последица, ограничаващото правата на възложителя изискване, чието неспазване е послужило като основание за отмяна на РС, е отпаднало и не е критерий за материалната законосъобразност на разрешителния акт. Обжалваното решение е постановено преди обявяването на разпоредбата за противоконституционна, поради което не е могло да бъде съобразено с РКС.

  1. а. Извън чл. 148, ал. 16 ЗУТ и в общата хипотеза на служебния контрол за законосъобразност, органите на ДНСК проверяват съответствието на РС с предвижданията на действащия ПУП, а не дали същият е приложен по смисъла на § 22 ЗРЗУТ по аргумент от чл. 156, ал. 2 ЗУТ.

б. При отсъствието и на други констатирани пороци на РС, то не е подлежало на отмяна, а съдебно потвърдената заповед е незаконосъобразна от материалноправна страна.

  1. а. Изложеното мотивира отмяната на обжалваното решение и произнасянето по същество с отмяната на контролния акт на началника на РДНСК чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК.

б. С оглед изхода на спора, в полза на касатора следва да бъдат присъдени своевременно заявените разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 1380 лв. за платени адвокатско възнаграждение и държавни такси чл. 143, ал. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение