Решение № 1599 от 8.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10520/2009 г.

Решение № 1599 от 8.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10520/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ермионе Имобилиенинвест" ГмбХ, Република Австрия, подадена чрез адв. Г. Петрова против решение № 48 от 27.05.2009 г. на Административен съд - София град, I отделение, 11 състав, постановено по адм. д. № 1571 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2000803672/27.11.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 148/29.01.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП град София и в полза на "Ермионе Имобилиенинвест" ГмбХ са присъдени разноски в размер на 1 621,50 лева. В касационната жалба се сочи, че решението е отменимо поради наличието на основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Според касатора разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК изисква, след получаване на уведомлението органът, възложил ревизията, да определи със заповед компетентния орган за издаване на РА. В конкретния случай това не е спазено и актът е нищожен. Касаторът твърди, че съдът е игнорирал доводите за недопустимо разширително тълкуване на данъчната правна норма - чл. 102, ал. 3 ЗДДС. Разпоредбата на цитираната алинея не може да бъде отнесена и към случаите на регистрация по инициатива на лицето. Освен това административният съд не възприел довода за дискриминационния характер на чл. 133, ал. 2 от ЗДДС, предвиждащ чуждестранното лице да се регистрира за целите на ЗДДС единствено и само чрез акредитиран представител. Без такъв представител чуждестранното лице не би могло да иска, включително при достигнат оборот, регистрация по ЗДДС. Въведеното с текста на чл. 133, ал. 2 ЗДДС изискване е в противоречие с чл. 204, ал. 1 от Директива /206/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС. Едва с направените изменения с § 33 от ЗИД ЗДДС, в сила от 1.01.2010 г. (ДВ, бр. 95 от 1.12.2009 г.), вече е отстранен дискриминационния текст. За процесния период липсва уредба по въпроса дължал ли е ДДС за периода от фактическото извършване на облагаеми доставки от страна на чуждестранно лице до момента на регистрацията му чрез акредитиран представител. Касаторът е пледирал чрез адв. Петрова за отмяна на решението, постановяване на друго решение за отмяна на РА и присъждане на разноските. Доводите са конкретизирани в подробни писмени бележки. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП я е оспорил чрез юрисконсулт Зарев. Счита, че ЗДДС предвижда във всеки случай при който е достигнат оборот да се начисли ДДС. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като РА е издаден от компетентен орган, в съответната форма, като дружеството е извършвало облагаеми сделки по смисъла на чл. 21, ал. 2, т. 1, б. "б" от ЗДДС. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. В първоинстанционното производство е установено от фактическа страна, че "Ермионе Имобилиенинвест" ГмбХ, Австрия е подало заявление за регистрация по ЗДДС чрез акредитиран представител на 17.06.2008 г. и е регистрирано на основание чл. 101 ЗДДС. По време на проверката, извършена в производството по регистрация е установено, че дружеството е достигнало оборот над 50 000 лв. на 4.06.2007 г., в следствие на което е издаден РА, на основание чл. 102, ал. 3 ЗДДС. С актът са определени данъчни задължения за период от датата на която е следвало да се регистрира 16.07.2007 г. до датата на регистрацията 17.06.2008 г. Административният съд е приел за доказано, че РА е издаден от компетентен орган - ревизията е възложена със ЗВР № 803672 от 4.07.08 г. на началник сектор "Ревизии" в Дирекция ДОК. По силата на заповед от 22.03.07 г. на Директора на ТД на НАП гр. София, органите по приходите, заемащи длъжността Началник сектор "Ревизии" в ДОК са оправомощени да възлагат ревизии по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Сред тях е издателят на Заповедта за определяне на компетентен орган - П. Горанчева, която също е на длъжност Началник сектор "Ревизии" в ДОК на ТД на НАП гр. София. Това длъжностно лице притежава правомощия на орган по възлагане на ревизии и компетентност по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Формулиран е правния извод, че нормата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС е самостоятелна, определя дължимост на данъка във всички хипотези на задължителна регистрация по ЗДДС, извършена в нарушение на чл. 96, ал. 1 от същия закон. В този случай данъчното задължение е установено от закона и следователно дължимостта не зависи от начина на регистрация (по подадено заявление или по инициатива на приходния орган). Приемането на противното би означавало задължението за ДДС да се определя според поведението на ДЗЛ - винаги когато подаде заявление извън срока и бъде регистриран на това основание, лицето да се освободи от данъчно задължение. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила, поради следните съображения: Обосновани са първоинстанционните изводи относно издаването на РА от компетентен орган. Настоящият касационен състав споделя изцяло мотивите на административния съд, които не следва да бъдат преповтаряни. В тяхна подкрепа е представения в касационното производство болничен лист № 1362204 за осигуреното лице Петя Костадинова Маринова, издател на ЗВР. От болничния лист е видно, че на Маринова е бил предписан домашно - амбулаторен режим на лечение за времето от 4.11.2008 г. до 8.11.2008 г.. Именно поради тази причина ЗОК № К 803672/5.11.2008 г. е издадена от Петя Георгиева Горанчева, заемаща длъжността Началник сектор "Ревизии" в ДОК на ТД на НАП град София. В този смисъл процесният ревизионен акт не е нищожен, както твърди пълномощникът на "Ермионе имобилиенинвест" ГмбХ. При постановяване на решението си административният съд е приложил правилно материалния закон и не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обсъдени са събраните доказателства, доводите на страните и е направен съответстващия извод за законосъобразно определяне ДДС на дружеството за процесния период от време. Разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС не е изтълкувана разширително в обжалваното решение. Това е така, защото процесните данъчни задължения за времето до регистрацията на дружеството по ЗДДС са в зависимост от наличието на съответните законови предпоставки. Соченото от пълномощника на дружеството заглавие "Регистрация по инициатива на органите по приходите" не променя извода, че разпоредбата на чл. 102, ал. 3 ЗДДС е със самостоятелно значение, респективно че при достигнат облагаем оборот тя е приложима и в хипотеза на доброволна регистрация, въз основа заявление, подадено от дружеството. Противното би означавало облагането с ДДС да се постави в зависимост от поведението на ДЗЛ, а то в случая не е подало заявление в срока по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Трябва да бъде съобразен и общия правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Твърдението на касатора за противоречие на чл. 133, ал. 2 от ЗДДС с разпоредби на общностното право не променя резултата от първоинстанционното производство. Това е така, защото предметът на настоящото дело е свързан със спор за определени ДДС и лихви, а не с евентуален отказ за регистрация по ЗДДС, мотивиран с неналичието на акредитиран представител. В този смисъл не е доказано "Ермионе имобилиенинвест" ГмбХ да е подавало заявление за регистрация веднага след достигането на оборота от 50 000 лева. Напротив, дружеството е ангажирало акредитиран представител, подавайки чрез него заявление на 17.06.2008 г. Щом жалбоподателят е осъществявал за периода до регистрацията облагаеми доставки при наличието на изискуемия от закона оборот, то законосъобразно е обложен на основание чл. 102, ал. 3 от ЗДДС. Липсват отменителни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението в обжалваната част трябва да бъде оставено в сила. В полза на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 1 621 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение,