Решение № 9432 от 12.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4681/2024 г.

Производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.64, ал.1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по три касационни жалби срещу решение 125 от 31.01.2024г., постановено по адм. дело 1270/2022 г. от Административен съд София област. Първите две касационните жалби са съответно от Комисия за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) и от ИПО ООД. Тези жалби са срещу посоченото решение на АССО в частта му, в която по жалба на ЕТ Херку С. Танева е отменено решение 850 от 10.11.2022г. постановено от Комисия за защита на конкуренцията по преписка КЗК-865/2021г., в частта, с която е прието за установено, че не е извършено нарушение по чл.29 ЗЗК от страна на Ипо ООД, и вместо това съдът е приел за установено, че ИПО ООД е извършило нарушение по чл.29 ЗЗК, като е върнал преписката на КЗК за определяне на имуществената санкция. И в двете касационни жалби се твърди, че първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, а в касационната жалба на КЗК и поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правилата - касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. С жалбата на КЗК се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и вместо него постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу на решението на КЗК в тази му част. С жалбата на ИПО ООД се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и вместо него постановяване на друго решение, с което да бъде потвърдено решението на КЗК в тази му част или да бъде прекратено съдебното производство и преписката на КЗК. И двата касационни жалбоподатели претендират разноски за първоинстанционното и касационното производство. Третата касационна жалба е от ЕТ Херку С. Танева и е срещу същото решение на АССО, но в частта му, в която е отхвърлена жалбата на ЕТ Херку С. Танева против решение 850 от 10.11.2022г. постановено от Комисия за защита на конкуренцията по преписка КЗК-865/2021г., в частта му, в която е установено, че не е извършено нарушение по чл.35, ал.1 и ал.2, по чл.30 и по чл.36, ал.1 ЗЗК от страна на ИПО ООД. В касационната жалба на ЕТ Херку С. Танева са изложени доводи за неправилност на обжалваната част от решението на първоинстанционния съд поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правилата, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваната част от решението на Административен съд София област и постановяване на решение по съществото на спора, с което да бъде установено извършено нарушение по чл.35, ал.1 и ал.2, по чл.30 и по чл.36, ал.1 ЗЗК от страна на ИПО ООД. Ответникът по касационните жалби на Комисия за защита на конкуренцията и на Ипо ООД - ЕТ Херку С. Танева , с два отделни отговора на касационните жалби, чрез пълномощник адвокат А. Боев, изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Моли те да бъдат отхвърлени и да бъде потвърдено решението на АССО в обжалваната му от тези жалбоподатели част. Претендира направените от него разноски. Ответниците по касационната жалба на ЕТ Херку С. Танева Комисия за защита на конкуренцията и ИПО ООД, чрез пълномощници съответно юрисконсулт М. Кантарев и адвокат М. Вълкова, в съдебно заседание, а ИПО ООД и с отговор на касационната жалба, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба на ЕТ Херку С. Танева . ИПО ООД моли тази касационна жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено решението на КЗК в обжалваната й от ЕТ Херку С. Танева част. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби на КЗК и на ИПО ООД, а касационната жалба на ЕТ Херку С. Танева счита за неоснователна. Счита, че неправилно съдът е приел, че е налице доказано нарушение от страна на Ипо ООД на разпоредбата на чл.29 ЗЗК, тъй като съдът няма правомощие да установява нарушение, а такова правомощие притежава единствено специализирания държавен орган КЗК. Поради което, в тази му част, посочва, че съдебното решение е неправилно, постановено в несъответствие с материалния закон и същото следва да бъде отменено. В останалата част, предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира и трите касационни жалби като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, за процесуално допустими. Разгледани по същество и трите касационни жалби са неоснователни. Производството пред Административен съд София област е поредно и е било образувано по жалба на ЕТ Херку С. Танева срещу решение 850 от 10.11.2022г. по преписка КЗК-865/2021г. на КЗК. Производството по преписка КЗК-865/2021г. е било образувано по повод влязло в сила съдебно решение 6915/09.06.2021г. по адм. дело 12695/2020г. по описа на ВАС, с което е отменено решение 907/10.09.2020г., постановено по адм. дело 660/2019г. на Административен съд София област, и е отменено решение 378/28.03.2019г. по преписка КЗК-1046/2018г. на Комисията за защита на конкуренцията и преписката е върната на Комисията за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в решението на ВАС. Преписка КЗК-1046/2018г. е била образувана по повод влязло в сила съдебно решение 13204/31.10.2018г. по адм. дело 9360/2018г., по описа на ВАС, 5-членен състав, с което е отменено решение 4152 от 30.03.2018г. по адм.д. 14550/2014г. по описа на Върховен административен съд, 3-членен състав, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на ЕТ "Херку - М. Танев" /с правоприемник ЕТ Херку С. Танева / против решение 1347 от 15.10.2014г. по преписка КЗК-367/2014г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е прекратено производството по преписка КЗК-367/2014г., в частта по отношение на искането на ЕТ "Херку - М. Танев" и вместо това е отменено решение 1347 от 15.10.2014г. по преписка КЗК-367/2014г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е прекратено производството по преписка КЗК-367/2014г., в частта по отношение на искането на ЕТ "Херку - М. Танев" и е върната преписката на КЗК за произнасяне по това искане. Като в останалата част, решението на Върховен административен съд, ІV-то отделение е оставено в сила. С оспореното пред първоинстанционния съд решение 850 от 10.11.2022г. по преписка КЗК-865/2021г. на КЗК, Комисия е приела по т.1 за установено, че не е извършено нарушение по чл.35, ал.1 и ал.2, по чл.30, по чл.36, ал.1 и по чл.29 от ЗЗК от страна на ИПО ООД, по т.2 е оставила без уважение искането на ЕТ Херку С. Танева за възлагане на направените в хода на производството разноски и по т.3 е оставила без уважение искането на ИПО ООД за възлагане на направените в хода на производството разноски. С обжалваното решение 125 от 31.01.2024г., постановено по адм. дело 1270/2022г., Административен съд София област частично е отменил решението на КЗК в частта му, с която е установено, че от страна на ИПО ООД не е извършено нарушение по чл.29 от ЗЗК и вместо това е установил, че Ипо ООД е извършило нарушение по чл.29 ЗЗК и е върнал преписката на КЗК за определяне на имуществена санкция, като в останалата част е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че ЕТ Херку М. Татев (с правоприемник ЕТ Херку С. Танева ) и дружеството ИПО ООД са предприятия по смисъла на параграф 1, т.7 от ЗЗК, които извършват конкурентна стопанска дейност, тъй като извършват производство и разпространение на мотокари. Прието е, че дейността на ЕТ Херку М. Танев се е осъществява и през 2011-2012г., като до 2013г. е осъществявано събиране на вземания и дейността на едноличния търговец продължава и до 2014г. Първоинстанционния съд е приел за правилни правните изводи на КЗК за липсата на извършено нарушение по чл.35, ал.1 и ал.2, по чл.36, ал.1 и по чл.30 ЗЗК от страна на Ипо ООД. По-конкретно по чл.35, ал.1 ЗЗК е приел, че възраженията на жалбоподателя са свързани с търсена защита срещу използването на чужд регистриран дизайн, която защита се реализира по реда на Закона за промишления дизайн и Закона за търговските марки, поради което не са налице кумулативно изискуемите елементи на чл.35, ал.1 ЗЗК. По отношение на както на чл.35, ал.1 ЗЗК, така и на чл.35, ал.2 ЗЗК, първоинстанционният съд е приел, че произвежданите и реализираните продукти от ИПО ООД за периода 2011г. до 2013г. не са имитиращ продукт, а оригинални. Относно чл.35, ал.2 ЗЗК използването на марката ХМТ първоначално станало със съгласието на М. Т. и Т. Т., поради обстоятелството, че производството на мотокари ХМТ от ЕТ Херку М. Танев е прехвърлено на ХМТ Груп ООД, а в последствие от ХМТ Груп ООД на ИПО ООД. А за част от периода от 2011г. до 2012г. М. Т. и Т. Т. са работили в "ИПО ООД съответно като началник и ръководител производство и дори подписвали част от фактурите за продажбата на мотокарите. Затова съдът е счел, че производството и продажбата на мотокари с марката ХМТ е станало със съгласието на ЕТ Херку - М. Танев , за което същият е предоставил техническата документация, работил е в "ИПО ООД и е подписвал фактури за продажба на мотокари с марка ХМТ, като нямало данни след принудителното му изгонване от работното му място от 03.12.2012г. едноличният търговец да се е противопоставил на използването на марката ХМТ. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че липсва нарушение по чл.36, ал.1 ЗЗК, тъй като липсва резултат съгласно посочената разпоредба от ЗЗК, защото не били налице договорно отношения между между ЕТ Херку М. Танев и контратентите, с които ИПО ООД е сключило договори за доставка на мотокари ХМТ, тъй като дейността на едноличния търговец е била ограничена и прехвърлена като дейност на ХМТ Груп ООД. По отношение на разпоредбата на чл.30 ЗЗК е изложено от съда, че писмото изпратена от И. П. като управител на ИПО ООД, със съдържание, че ЕТ Херку М. Танев има множество разсрочени дългове и не може да изпълнява договори си, не представлява нарушение на посочената разпоредбата, защото тези твърдение не са неверни, а отговарят на обективната действителност. От друга страна, първоинстанционният съд е установил, че е извършено нарушение по чл.29 ЗЗК от страна на ИПО ООД, което неправилно не е установено от КЗК, изразяващо се в присвояване от ИПО ООД на пазарният дял в производството на мотокари с марка ХМТ от ЕТ Херку - М. Танев , използвайки недобросъвестна търговска практика. Това станало чрез задържането на техническа документация за производство на мотокарите, която е с характера на конструктивна техническа документация. Този правен извод се основавал на установените факти и обстоятелства, че производството на процесните мотокари първоначално от ЕТ Херку М. Танев е преминало към ИПО ООД и непосредствени трудови функции на М. Т. и Т. Т., които са били свързани с целия процес по разработката, производството и продажбата на мотокари. Също така към 2012 г. ИПО ООД реално произвеждал около 20 мотокара под регистрирания дизайн на М. Т. или Т. Т. с тяхно знание и съгласие и ги продавал на техни клиенти. На 03.12.2012г. М. Т. бил изведен принудително от работното му място в ИПО ООД от инспектор в РУ Карлово по искане на собствени И. П., като е бил отказан достъп до работното му място и прибирането на вещите му, собственост на ЕТ Херку М. Танев . Прието е, че поведението е било с цел присвояване на пазарния дял и клиентите на ЕТ Херку М. Танев , а периодът на нарушението е от 03.12.2012г., когато М. Т. е бил принудително отстранен от работното му място в Ипо ООД до 2014г., когато ЕТ Херку М. Танев е преустановил дейността си. Обжалваното решение е правилно. Относно материалната законосъобразност на решението, изразяваща се в правилното приложение на ЗЗК, съгласно установените факти и обстоятелства, каквито по своето съдържание са възраженията на тримата касационни жалбоподатели, следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл.29 ЗЗК забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Систематичният анализ на разпоредбите на ЗЗК, уреждащи общата забрана за нелоялна конкуренция, налага извода, че за да бъде установено нарушение по смисъла на закона следва да са налице следните предпоставки в условията на кумулация: 1) наличие на действие или бездействие при и по повод осъществяване на стопанска дейност на определен пазар; 2) въпросното действие или бездействие да е в противоречие с добросъвестната търговска практика и 3) да е налице увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. По отношение на първия елемент от състава на общата забрана за нелоялна конкуренция следва да бъде посочено, че съгласно §1, т.13 от ДР на ЗЗК, "стопанска дейност" е дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара. В този смисъл действието или бездействието трябва да засяга "съответен пазар", който се състои от "продуктов пазар", включващ всички стоки или услуги, които могат да се приемат като взаимнозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени (§1, т.15, б."а" от ДР на ЗЗК) и "географски пазар", включващ определена територия, в която се предлагат съответните взаимнозаменяеми стоки или услуги и в която конкурентните условия са еднакви и се различават от тези в съседни райони (§1, т.15, б."б" от ДР на ЗЗК). Точното дефиниране на съответния пазар е задължителна предпоставка, за да бъдат установени границите на конкуренцията между предприятията и да бъде правилно идентифицирана конкурентната среда, в която те осъществяват своята дейност. Само тогава може да бъде определено дали поведението на участниците на този пазар е нелоялно, съответно да бъде изследвано доколко то влияе негативно на конкуренцията. Вторият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция предвижда изследваното поведение да бъде в противоречие с добросъвестната търговска практика. Съгласно легалната дефиниция в §1, т.2 от ДР на ЗЗК, "добросъвестна търговска практика" са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Анализът на разпоредбата показва, че поведението на един субект влиза в противоречие с добросъвестната търговска практика както когато нарушава нормативно установени правила, уреждащи извършването на определена стопанска дейност, така и когато такива липсват, но обичайните търговски отношения и добрите нрави са определили правилата на честната и лоялна конкуренция за съответния пазар. Третият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция предвижда наличие на увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. Следва да бъде подчертано, че за да бъде реално или потенциално увреден интереса на даден конкурент, трябва да са настъпили неблагоприятни последици на съответния пазар. Тези неблагоприятни последици могат да се състоят както в прякото настъпване на определена вреда, така и в създаването на потенциал от нейното настъпване. Акцентът е върху увреждането, върху негативните последици, които поведението, противоречащо на добросъвестната търговска практика, поражда върху функционирането на съответния пазар. В този смисъл деформирането на съответния пазар може да има негативен ефект върху конкурентите на този пазар, върху потребителите на стоки или услуги на този пазар, и върху държавата и обществото като цяло. За да бъде квалифицирано обаче поведението като акт на нелоялна конкуренция по смисъла на ЗЗК, е необходимо да бъдат увредени или застрашени от това интересите на конкурентите на съответния пазар. Законодателят е предвидил само тези негативни правни последици да бъдат от значение за съставомерността на деянието. Наред с горното, с разпоредбите на чл.30-37 ЗЗК законодателят е определил и специални състави на нелоялната конкуренция - Увреждане на доброто име на конкурентите; Въвеждане в заблуждение; Забрана за заблуждаваща и сравнителна реклама; Имитация; Нелоялно привличане на клиенти; Забрана за разгласяване на производствени или търговски тайни, като за да бъде изпълнен някой от тях, задължително следва да са налице предпоставките на общата забрана. В този смисъл, общата забрана за нелоялна конкуренция представлява основата върху която се надграждат елементите от фактическия състав на специалните състави, като следва изрично да се подчертае, че за едно и също поведение санкция може да бъде наложена само по един от съставите, макар да са осъществени елементите, както на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл.29 ЗЗК, така и на някой от специалните състави по чл.30-37 ЗЗК - обратното влиза в противоречие с принципите на справедливост и адекватност при налагането на имуществени санкции. При това, едва при липсата на елемент, квалифициращ нарушението, като такова по някой от специалните състави, същото може да бъде определено като нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК. Относно първия елемент от фактическия състав на чл.29 ЗЗК, безспорно е установено, че ЕТ Херку С. Танева и ИПО ООД са предприятия по смисъла на §1, т.7 от допълнителните разпоредби на ЗЗК, тъй като осъществяват стопанска дейност автономно на пазара. Правилно е прието, че стопанската дейност, която се извършва и която засяга конкуренция, а и оттам определя продуктовия пазар, е свързана с производство и разпространение на мотокари. От своя страна, правилно е определен и съответния географски пазар, а именно територията на цялата страна. Поради това, правилно е прието, че двете предприятия оперират на един и същ съответен пазар /разбиран като продуктов и географски/ и са конкуренти на него. С оглед възраженията на КЗК и ИПО ООД за липса на извършвана дейност от страна на ЕТ Херку М. Танев след средата на 2011г., следва да бъде отбелязано, че съгласно представените доказателства по преписка се установява, че ЕТ Херку М. Танев произвежда мотокари до 2012г., когато основното производство на мотокари е прехвърлено в новоучреденото дружество ХМТ Груп ООД със съдружник М. Т., като дейността на едноличния търговец е продължила до 2014г. основно по събиране на вземания /видно от икономическа експертиза по адм. дело 660/2019г./ Според категоричното становище на експерта "от отчетените фактури за закупени материали/резервни части, наличните инвентаризационни описи към края на финансовите години, протоколи за извършена и реализирана стопанска дейност, се установява, че през периода 2009-2011г. ЕТ Херку - М. Танев , гр.Пловдив, със собствени средства е произвел 15 броя, в т.ч. 12 броя дизелови мотокари и 3 броя газокари". В тази връзка експертът се е ангажирал с извода, че "за периода 2009 2011г. ЕТ "Херку М. Танев" е извършвал стопанска дейност". Поради така установеното, извода на АССО за наличие на конкурентни отношения на един и същ съответен пазар по време на един и същ времеви период са обосновани от фактическите установявания, поради което възраженията в касационните жалби на КЗК и ИПО ООД в тази им част са неоснователни. Относно втория елемент на чл.29 ЗЗК, а именно противоречие с добросъвестната търговска практика, в конкретния случай неизменно се свързва с извършване на анализ на специалните нарушения, визирани в разпоредбите на чл.35, ал.1 и ал.2, чл.36, ал.1 и чл.30 ЗЗК. По същество основният правен спор е дали ИПО ООД е произвеждал мотокари като произвежданите от конкурента му ЕТ Херку М. Танев с цел увреждане му и присвояването на клиенти. Следвайки структурата на изложението на КЗК и АССО, на първо място следва да бъде разгледано приложението на чл.35, ал.1 ЗЗК. Безспорно е установено по делото, че продукта мотокари, реално се предлага на пазара от страна на ЕТ Херку М. Танев , както и обстоятелството, че мотокарите ХМТ са известни и наложени на пазара, тъй като се произвеждат от 2001г., представяни са на международни изложения и се продават на чуждестранни дружества. По същество спорен, съгласно възраженията на ЕТ Херку С. Танева е наличието на третият елемент от сложния фактически състав на конкретното нарушение, а именно - стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата. Това предполага извършването на анализ на всеки елемент от външния вид на продуктите, който е в състояние реално или потенциално да въведе в заблуждение потребителите по отношение на съществени техни характеристики, производителя или продавача. Правилно с решението на КЗК, потвърдено от АССО е прието, че автор и притежател на промишлен дизайн с рег. 6763/23.06.2008г. и рег. 7519/24.01.2012г. е М. Т., като тези права върху промишлени дизайни са прехвърлени през 2011г. на сина му Т. Т.. Т. Т. не осъществява стопанска дейност и няма качеството на предприятие, което му отнема правото да търси защита на правата си по ЗЗК, което е потвърдено и с решение 13204/31.10.2018г. по адм. дело 9360/2018г., по описа на ВАС, 5-членен състав. От друга страна М. Т. притежава правото на авторство, което е лично и непрехвърлимо, но само по себе си притежаването и упражняването му не е стопанска дейност по смисъла на ЗЗК. В допълнение правилно е съобразено и обстоятелството, че ЕТ Херку М. Танев през 2011г. е ограничил производствената си дейност, като я е прехвърлил към ХМТ Груп ООД, което дружество реално осъществява производството на мотокари ХМТ. Също така през тази 2011г. започва и сътрудничеството между ХМТ Груп ООД и ИПО ООД във връзка с производство на мотокари ХМТ и между физическите лица Т. Т. и М. Т. от една страна и И. П., от друга. Установено е, че ИПО ООД започва да произвежда в края на 2011г. мотокари ХМТ, след като управителят на ответното дружество по преписката И. П. в лично качество поема задължения на ХМТ Груп ООД към негови кредитори, като се сключват договори за цесия и става съдружник в дружеството. Също така М. Т. и Т. Т. постъпват на работа в ИПО ООД със сключването на трудови договори - за заемане на ръководни длъжности. От страна на ХМТ Груп ООД са предадени инвентар и оборудване, свързани с производството на мотокари. Поради което, правилно е установено, че ИПО ООД със съдействието на М. и Т. Т. организира направление за производство на мотокари в ИПО ООД (направление Кари) и именно те ръководят организирането на производството и изработването на номенклатурата на продуктите и с последващо посочване на цифри на тонаж на машина и др. технически характеристики, които се използват във фактурите, договори и др. търговска документация. Освен това първите мотокари, които са произведени от ИПО ООД са мотокари, които дружеството произвежда по възлагане на ХМТ Груп ООД. Поради всичко гореизложено основателно е направен правен извод за липсата на третият елемент на фактическият състав на разпоредбата на чл.35, ал.1 ЗЗК, дължащо се на обстоятелство, че производството и продажбата на мотокари ХМТ от страна на ИПО ООД не са били имитация, а оригиналния продукт, който първоначално се е произвеждал от ЕТ Херку М. Танев , в последствие прехвърлено производството на ХМТ Груп ООД и накрая на ИПО ООД - в следствие на сложните правни отношения, настъпили между трите дружества и физическите лица. Относно възражението в касационната жалба на ЕТ Херку С. Танева за производство от страна на ИПО ООД на процесните мотокари през май 2014г., следва да се отбележи, че това е период, който попада извън процесният, тъй като ЕТ Херку М. Танев вече е спрял производството на мотокари ХМТ, поради което не могат да бъдат въведени в заблуждение потребителите за реалния производител на мотокарите. С оглед на това касационната жалба в тази част се явява неоснователна, а решението правилно. Относно нарушението по чл.35, ал.2 ЗЗК. Нормата на чл.35, ал.2 ЗЗК забранява използване на фирма, марка или географско означение, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите. Правилно от първоинстанционният съд е прието, че използването на марката ХМТ първоначално е станало със съгласието на М. Т. и Т. Т., поради прехвърляне на производството на мотокарите ХМТ на ИПО ООД, както и предоставяне на последното предприятие на използваната техническа документация за производството на мотокарите ХМТ. Като двете физически лица са били назначени на ръководни длъжностни, именно по производството на процесните мотокари и именно те са въвели номенклатурата. Поради това не е налице нелоялна използване на обозначението ХМТ за произведените мотокари в ущърб на ЕТ Херку М. Танев , защото е било налице съгласие на едноличния търговец и неговия син за използването на така посоченото означение. Затова възражението в касационната жалба на ЕТ Херку С. Танева е неоснователно в тази му част, а решението правилно. По отношение на приложението на чл.36, ал.1 ЗЗК, следва да бъде посоченото, че касационният жалбоподател ЕТ Херку С. Танева не е посочил никакви възражения за неправилност на решението в тази му част чл.212, ал.1, т.4 АПК. Поради това и на основание чл.218, ал.1 АПК настоящата касационна инстанция не дължи обсъждане на пороци на обжалваното решение в тази му част, тъй като такива не са наведени в касационната жалба на ЕТ Херку С. Танева . Относно оплакванията в касационната жалба на ЕТ Херку С. Танева за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за липса на нарушение по чл.30 ЗЗК. За да е налице съставомерно поведение от страна на конкурент, което да може да бъде квалифицирано като нарушение на забраната по чл.30 ЗЗК, е задължително разпространените твърдения да са неверни или да изопачават истината. Представяне на факти в изопачен вид е налице при преиначаване, видоизменяне или неточно интерпретиране на обективно съществуващи факти, при което същите придобиват съдържание, значение или смисъл, различен от действителния. Смисълът на тази забрана е да не се правят изявления, които да дискредитират доброто име на конкурент. Противно на твърденията в касационната жалба, настоящият касационен съдебен състав намира, че КЗК и съответно АССО в обжалваното решение, правилно са тълкували и приложили визираната норма. Безспорен е фактът, че на 10.01.2013г. И. П. е изпратил писмо, което адресира до всички доставчици и клиенти на ХМТ Груп ООД и физическите лица г-н М. Т. и г-н Т. Т. . С писмото е информил, че ХМТ Груп ООД, както и М. Т. и Т. Т. като физически лица имат финансови задължения към него, които са разсрочени за плащане до 30.01.2016г., за което има подписани нотариално заверени документи. В писмото изрично се сочи, че всякакви търговски отношения с дружеството и посочените лица крие рискове за удовлетворяване на интересите на адресатите с оглед възможността за незабавно удовлетворяване на финансовите му вземания /л.280 от папка 1, том 2 по преписка 1046/2018г./. Правилно е прието, че процесната дата на писмото е от 10.01.2013г., с оглед хронологията на отношенията между ИПО ООД и И. П. от една страна и ХМТ Груп ООД, М. Т. и Т. Т., от друга, подкрепено и от кореспонденция с Йов България ООД. Правилно е прието, че липсва елемент от фактическият състав на чл.30 ЗЗК, тъй като изнесените факти в писмото са верни, тъй като ХМТ Груп ООД е бил заемател по два договора за заем, във връзка с които е учреден залог върху търговските предприятия на дружеството и на ЕТ Херку М. Танев . И. П. е придобил вземанията по договорите с отделни договори за цесия, сключени на 27.10.2011г. съответно с всеки от заемодателите, заедно със следващите ги обезпечения и залозите върху търговските предприятия на ХМТ Груп ООД и ЕТ Херку М. Танев . И. П. е вписан като заложен кредитор по партидите и на двамата длъжника, като на 27.10.2011г. е сключено и споразумение за встъпване в дълг между И. П. и Т. Т., който встъпва като съдружник на ХМТ Груп ООД в задълженията на дружеството към И. П. и отговаря солидарно за изплащането им. Също така е предвиден и срок за изплащане на задълженията до 30.04.2016г. и схема, по която да се извършва плащането, както и санкции при забава. Учреден е особен залог в полза на И. П. върху дружествените дялове на Т. Т. в ХМТ Груп ООД, издадени са записи на заповед в полза на И. П.. Констатира се, че на 07.03.201 г. е вписано пристъпване към изпълнение по реда на Закона за особените заложи върху търговските предприятия на длъжниците. Установено е също така, че към датата на писмото не са изпълнени задълженията към И. П., включително и от ЕТ Херку М. Танев . Правилно АССО е приел, и с оглед изричното посочената служебна поща за кореспонденция на ИПО ООД, с процесното писмо е установено, че И. П. е изпратил писмото в качеството му на управител на ИПО ООД, поради което може да ангажира отговорността на дружеството. При все това, правилно е установено, с оглед гореизложеното, че информацията, представена в процесното писмо, отговаря на обективната действителност, тъй като ЕТ Херку М. Танев и към датата на писмото, в качеството му на длъжник, не е изпълнило задълженията си и е било налице учреден особен залог на предприятие. Поради това възражението в касационната жалба на ЕТ Херку С. Танева е неоснователно в тази му част, а решението правилно. По отношение на общата забрана за нелоялна конкуренция - чл.29 ЗЗК. Правилно АССО е съобразил установените факти, че е налице прехвърляне на производството на мотокари ХМТ през 2011г. на ИПО ООД, възникнало сътрудничество между ХМТ Груп ООД и ИПО ООД и постъпване на работа на ръководни длъжностни на М. Т. и Т. Т. в ИПО ООД. Както и наличието на товарителници, по които на ИПО ООД са предадени инвентар и оборудване, свързани с производството на мотокари. Изрично в договорите е предвидено, че съответните мотокари се произвеждат по техническа документация на възложителя ХМТ Груп ООД. Правилно е прието, че техническата документация има характера на конструктивна такава за производство на функционираща машина (с приложение, анекс или отделен документ към договорите л.6-10, 18-24, 30-32, 38-39 от папка 2 по преписка 367/2014г.). Правилно първоинстанционният съд е отменил решението на КЗК в тази му част, тъй като именно с оглед така посочените факти и обстоятелства, М. Т. и Т. Т. са били свързани и са ръководили целия процес по разработката, производството и продажбата на мотокарите ХМТ. Т. Т. е било основното лице, което позволява и осъществява разходването на стоково материалните ценности и парични средства, свързани с производството на мотокарите, като и двете физически лица са подписвали данъчни фактури към трети лица, в това число проектиране на мотокари, инструкция за експлоатация на мотокар, каталог и конструктивна документация. Именно поради това прехвърлянето на производството на мотокари от ЕТ Херку М. Танев на ИПО ООД, е налице и предаване на цялата техническа конструктивна документация. Обратното, според твърденията на Комисията и на ИПО ООД в техните касационни жалби, би довело до извод, че ИПО ООД изначално е създало изцяло нова техническа документация и производство на различни мотокари. А видно от установените факти, произвежданите мотокарите са били оригиналните ХМТ, първоначално произвеждани от ЕТ Херку М. Танев . Именно заради това и физическите лица са били назначени по трудови договори в предприятието ИПО ООД, за да продължат осъществяваната от тях дейност. На следващо място, правилно е съобразено обстоятелството, че на 03.12.2012г. М. Т. е бил изведен принудително от работното му място в ИПО ООД от инспектор в Районна прокуратура К. по искане на собственика И. П.. В допълнение е отказан достъпа до работното му място, както и прибирането на вещите му, собственост на ЕТ Херку М. Танев . В изрично обяснения на И. П. от 17.01.2013г. във връзка с преписка 2211/2012г. на Районна прокуратура Карлово е посочено, че вещите на М. Т. ще бъдат върнати след като се уредят финансовите отношения между страните. Поради това, правилно е установено от първоинстанционният съд, че задържането на вещи на М. Т., в това число и такива на ЕТ Херку М. Танев , което не се оспорва от И. П., с оглед на изричните обяснения пред РП К., водят до обоснования извод за задържането и на техническа документация, което е довело до невъзможност на едноличния търговец да продължи дейността си. Правилно също така е прието, че не е било необходимо формално да са налице приемно-предавателни протоколи и опис на вещи, а обстоятелствата по делото се анализират с оглед на тяхната съвкупност и факта, че "ИПО ООД е започнало да произвежда мотокари вследствие на прехвърляне на дейността от ЕТ Херку М. Танев и започването на работа в дружеството на физическите лица Милко и Т. Т.. Поради това правилен е изводът на наличието на извършено нарушение на добросъвестната търговска практика и лоялна конкуренция между предприятия на свободния пазар, довела до невъзможност ЕТ Херку М. Танев да продължи да осъществява своята търговска дейност. Чрез задържане на техническата документация на ЕТ Херку - М. Танев , задържане на инвентар и оборудване на ЕТ Херку - М. Танев , свързани с производството на мотокари, и принудителното отстраняване от работа на М. Т., съответно довело и до невъзможност ЕТ Херку М. Танев да продължи да осъществява своята търговска дейност, "ИПО ООД е завзел от ЕТ Херку - М. Танев производството на мотокари, съответно е получил пазарния дял на едноличния търговец. Тези действия от страна на "ИПО ООД съставляват нарушение на добросъвестната търговска практика, което е увредило интересите на ЕТ Херку М. Танев . Затова са налице трите коментирани по-горе предпоставки от общия състав на нарушението по чл.29 ЗЗК - 1) наличие на действие от страна на "ИПО ООД при осъществяване на стопанска дейност на определения пазар; 2) това действие да е в противоречие с добросъвестната търговска практика и 3) да е налице увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. Правилно е бил установен и периода на извършваното нарушение от 03.12.2012 г., когато М. Т. е бил принудително отстранен от работното му място в ИПО ООД до 2014г., когато ЕТ Херку М. Танев е преустановил дейността си. Поради това касационните жалби на КЗК и ИПО ООД са неоснователни, а решението правилно в тази му част. Относно възражението на "ИПО ООД за изтекла давност по ЗАНН. Следва да бъде посочено, че ЗЗК урежда специални правила относно давността и като специален закон, се прилагат правилата предвидени в него, а не предвидените правила в общия ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.3 ЗЗК, с образуването на производство за установяване на нарушение от комисията давностният срок по ал. 1 прекъсва. В допълнение чл.42, ал.4 ЗЗК предвижда, че по време на производството и до влизане в сила на решението на Комисията давност не тече. Именно поради това не е налице изтекла погасителна давност на нарушението, защото давността е прекъсната още с образуването на производството по първата преписка КЗК-367/2014г. на Комисията за защита на конкуренцията, като давност не тече до влизане в сила на решението на Комисията. Поради това е неоснователно възражението на ИПО ООД. Относно становището на представителят на Върховната прокуратура, че АССО не е имал правомощие да установява нарушение, а е следвало да върне делото на Комисията като преписка за произнасяне от нейна страна, следва да бъде посочено, че съгласно последната практика на ВАС, ЗЗК не предвижда изключение от общо приложимата, включително и в производството по чл.64, ал.1 ЗЗК, разпоредба на чл.173, ал.1 АПК, според която когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. В производството по установяване на нарушения по глава седма ЗЗК, КЗК действа при условията на обвързана компетентност и когато констатира наличието на предвидените в съответния фактически състав на нарушението, материалноправни предпоставки, дължи установяване на извършеното нарушение. Поради това правилно, по аргумент от чл.173, ал.1 АПК, предвид изяснеността на делото от фактическа страна и характера на констатираните от съда пороци на отменения акт на Комисията, след отмяната му като незаконосъобразен, при несъмнено установеното от данните от доказателствения материал по делото, наличие на елементите от фактическия състав по чл.29 ЗЗК, административният съд е решил делото по същество, като в диспозитива си е установил извършено от "ИПО" ООД нарушение, вместо да върне делото като преписка на Комисията за произнасяне. Освен това в няколкото развили се производства пред КЗК и пред съда, ИПО ООД е имало гарантираната им от процесуалния закон възможност да сочат, представят и искат събирането на всички, считани от тях за необходими и относими в случая, доказателства, във връзка с наведените в искането по чл.38, ал.1, т.3 ЗЗК, твърдения за извършено нарушение по чл.29 ЗЗК. С оглед гореизложеното, обжалваното решение не страда от пороците, сочени в касационните жалби. При проверката, извършена в съответствие с чл.218 АПК настоящият съдебен състав счита, че то като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността и на трите касационни жалби, неоснователни са и исканията на касаторите на основание чл.143 от АПК, за присъждане на направените от тях разноски по делото. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,