Решение № 228 от 7.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5848/2010 г.

Решение № 228 от 7.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5848/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Васко Апостолов Апостолов, в качеството му на директор на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив, срещу решение № 283 от 26.02.2010 г. по адм. дело № 1337 по описа за 2009 г. на административния съд - Пловдив, в частта с която по жалба на ЕТ "Бурев-Петранка Бурева" е прогласен за нищожен РА № 2400616 от 15.05.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Стара Загора, потвърден с решение № 443 от 2.07.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив, по повод отказано право на данъчен кредит в размер на 1 904.00 лв. и лихва за забава в размер на 1 060.80 лв. за данъчен период м. март 2003 г. по фактури, издадени от "Десми" ЕООД. Образувано е и по касационна жалба на Петранка Желева Бурева, в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ "Бурев-Петранка Бурева" срещу същия съдебен акт, но в частта му с която е отхвърлена жалбата й срещу РА № 2400616 от 15.05.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Стара Загора, потвърден с решение № 443 от 2.07.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив, в частта относно отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 05.2003 г., м. 06. и м. 10.2005 г., м. 08. и м. 09.2006 г. и е определено задължение за ДДС в размер на 50 151.29 лв. по доставки, за които са издадени фактури от "ПГ-97" ООД, ЕТ "Даниел-Славка Горанова", "Фън" ЕООД и "Тибър I" ЕООД и е начислена лихва за просрочие общо в размер на 7 133.74 лв.; в частта относно начислена лихва в размер на 985.90 лв. за данъчни периоди в. 01, м. 02.2003 г., както и относно присъдените съдебни разноски. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответните страни по касационните жалби - ЕТ "Бурев-Петранка Бурева" и директорът на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив не ангажират становище по тях. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на първата касационна жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Първата касационна жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Втората касационна жалба е нередовна, поради липсата на подпис на лицето, което представлява касационния жалбоподател, в случая собственикът на фирмата Петранка Желева Бурева, в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ "Бурев-Петранка Бурева", понеже той е подал същата и не е внесена ДТ. В съдебно заседание от 12.10.2010 г. настоящият съдебен състав, на основание чл. 158, ал. 1, във връзка с чл. 150, ал. 1, т. 8 и чл. 151, т. 3 от АПК е оставил без движение тази жалба, като е даден 7-дневен срок на лицето да отстрани нередовността й. В дадения срок същите не са изпълнени, като от изпратеното съобщение с обратна разписка е видно, че жалбоподателят - търговец е променил адреса си, поради което е приложен чл. 50, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. При съобразяване с изложеното тази касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като нередовна и производството по делото трябва да се прекрати. По касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Пловдив е бил РА № 2400616 от 15.05.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Стара Загора, потвърден с решение № 443 от 2.07.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на едноличния търговец по прилагането на ЗДДС (отм.) за ревизиран период 1.01.2003 г. -31.12.2006 г., като на ревизираното лице не е признато право на приспадане на данъчен кредит, съответно е начислен ДДС и лихви за забава по повод конкретно посочени доставки и доставчици за данъчни периоди също конкретизирани в акта. При разглеждането на спора, с който е бил сезиран съдът е констатирал, че на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит по два броя фактури, издадени "Десми" ЕООД, на основание чл. 64, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Същевременно още в административното производство е установено, че за процесния данъчен период м. 03.2003 г., част от ревизирания период, на търговеца има издаден ДАПВ № 1586 от 30.04.2003 г., с който по справка-декларация по чл. 100 от ЗДДС (отм.) за посочения данъчен период е признат резултат ДДС за възстановяване в размер на 994.00 лв., която е прихваната срещу установени с влязъл в сила РА № 397 от 21.12.2001. задължения на същия търговец. В мотивите на обжалваното решение съдът е приел, че с така издадения ДАПВ данъчната администрация е признала, че за този данъчен период търговецът има право на данъчен кредит в претендирания размер, като резултатът за същия не се променя и е в размер на декларирания по справката-декларация. По делото не се оспорва, че този ДАПВ е влязъл в сила, както и че заповедите за възлагане на процесната ревизия за издадени от орган по приходите - началник сектор "Ревизии и проверки" към отдел "Контрол" при ТД на НАП-гр. Стара Загора, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. При наличие на влязъл в сила ДАПВ за данъчен период м. март 2003 г., то за същия заповедите за възлагане на ревизия са издадени при липса на материална компетентност на издалия ги орган. При действието на ДОПК (редакцията преди изменението на чл. 129, ал. 3 -ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г.) при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила ДАПВ, съответно АПВ, който се отнася за същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му с оглед принципа на стабилитет на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, от които са породени права за данъчнозадълженото лице, то последващите актове, които съдържат произнасяне по дължимостта и размера на задължението, с което се извършва прихващане или възстановяване, могат да бъдат изменяни по специално предвидения затова ред. Това е уредено чрез основанията по чл. 133 от ДОПК и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. След като заповедите за възлагане на ревизията и тази за определяне на компетентния да издаде РА, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, орган са издадени от орган по приходите, който не притежава материална компетентност за това, тези актове и издаденият въз основа на тях РА в частта относно установените задължения за данъчен период м. март 2003 г., се явява нищожен. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното в тази му част съдебно решение е правилно постановено. Установената съдебна практика по спорове при същата фактическа обстановка, но при действието на ДПК (отм.) приема, че актът за прихващане и възстановяване е акт по смисъла на чл. 26 от ДПК (отм.) и при влязъл в сила такъв, изменението на установените с такъв акт данъчни задължения следва да се извърши с ДРА, издаден при условията на чл. 115 и по реда на чл. 116 от ДПК (отм.). В сегашната редакция на чл. 133 от ДОПК, която урежда изменение на установени данъчни задължения, изрично е записано, че такива следва да се считат само тези, установени с влязъл в сила ревизионен акт. Във връзка с това отново подлежи на тълкуване характера на АПВ и доколко установените с такъв влязъл в сила акт права, могат да бъдат отново предмет на ревизия. И при действието на ДОПК (до изменението в чл. 129, ал. 3 от ДОПК, обн. в ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г.) при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване, който се отнася се за същия данъчен период и от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. от ДОПК. Според последната цитирана разпоредба от ДОПК, единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. След като в случая заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния орган, който следва да издаде РА, са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА е нищожен. Обжалваното решение в тази му част като правилно следва да се остави в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 158, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение