Решение № 99 от 23.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3358/2014 г.

Решение № 99 от 23.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3358/2014 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Пламен Стоев Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на Б. И. Т. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 6703 от 08.10.2013 г. по в. гр. д № 8709/13 г. на Софийския градски съд, АО, IIIб с-в и решение от 14.03.2013 г. по гр. д. № 9882/12 г. на Софийския районен съд, 28 с-в. Молителят поддържа, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не е могъл да представи пред въззивния съд, тъй като за проведеното пред него съдебно заседание на 01.10.13 г. не е бил уведомен и по този начин е бил лишен от възможността да участва в делото и да защити правата си. Иска същото да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по молбата не взема становище по нея. Върховният касационен съд, състав на II г. о., след като прецени данните по делото и доводите на молителите, приема следното: С решение от 14.03.2013 г. по гр. д. № 9882/12 г. на Софийския районен съд, 28 с-в, е признато за установено на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че Б. И. Т. дължи на [фирма], [населено място] сумата 2543,68 лв. за доставена топлинна енергия за имот за периода от 01.02.2009 г. до 30.04.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.12.11 г., както и сумата 372 лв. - лихва за забава за периода от 31.03.09 г. до 28.11.11 г., като исковете до предявените им размери съответно от 3444,50 лв. и 479,83 лв. С решението от 08.10.13 г. въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и вместо това е признал за установено, че ответникът дължи още 53,03 лв. главница и 8,19 лв. лихва. В уважителната му част същото е потвърдено. По делото е установено, че ответникът дължи посочените суми като потребител на топлинна енергия, доставяна от ищеца, като за имота му сумите са начислявани по прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителните сезони са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, респ. според действащите правила при неосигурен достъп до жилището. Молбата е подадена в срока по чл. 305, т. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В тези случаи непълнота на фактическия или доказателствения материал, която е установена след като решението е влязло в сила и не се дължи на нарушение на съдопроизводствените правила от съда или на небрежност на страната, а се дължи на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, което е довело и до неправилност на постановеното решение. За да иска отмяна на влязлото в сила решение на това основание молителят се позовава на подадена от предишния собственик на апартамента молба-декларация от 21.10.2001 г., с която същият е поискал от ищеца да бъде прекратено топлоснабдяването в имота му за отопление /същият е закупен от ищеца с нот. акт № 74/02 г./. Това писмено доказателство обаче, дори да бе представено по време на висящността на процеса, с нищо не би променило крайните изводи на съда и същото е неотносимо към делото, още повече, че в процеса възражения за прекратено топлоподаване към имота през исковия период не са правени. Наред с това доводът на молителя, че това доказателство му е станало известно след приключване на делото пред първата инстанция, но не е могъл да го представи пред въззивния съд, поради това, че за проведеното пред него съдебно заседание на 01.10.13 г. не е бил уведомен и по този начин е бил лишен от възможността да участва в процеса и да защити правата си е неоснователен. Това е така, тъй като изпратената до молителя призовка за това заседание е била върната в цялост с отбелязване от длъжностното лице по призоваването, че същият не желае да я получи, поради което съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 44, ал. 1, предл. последно ГПК, като е приел, че е редовно призован. С оглед изложеното подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.