Решение № 6224 от 14.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3754/2017 г.

Решение № 6224 от 14.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3754/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. К. С. от гр. К. против решение № 259/20.03.2004 г. по адм. д. № 885/2004 г. по описа на П. окръжен съд. В жалбата поддържа, че решението е неправилно и моли същото да бъде отменено. Видно от данните по делото, касационната жалбоподателка е починала на 14.01.2014 г. и с определение от 22.06.2017 г. същата е заличена като страна по делото и на нейно място са конституирани наследниците и Т. Н. Й., Т. Х. К. и Н. Л. К. В съдебно заседание същите са редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответникът - О. К., редовно призована, се представлява от юрисконсулт Попова. Предоставя на съда разрешаването на правния спор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. За процесните земеделски земи, към датата на издаване на оспорения отказ, е имало спор за собственост между Стойчева и един от останалите наследници на наследодателя Й. Г.. Наличието на такъв спор не дава основание да се приеме, че наследникът ползва земите без правно основание. Междувременно е било постановено и решение на РС - Карлово по гр. д. № 334/2004 г., влязло в сила на 18.05.2005 г., с което е признато за установено, че Стойчева не е единствен собственик на имотите. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Предмет на съдебен контрол пред Окръжен съд - П. е отказ на кмета на О. К. да издаде заповед по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ за отнемане от К. Д. Г. на имот № 032066 по плана за земеразделяне на гр. К., м. "Гробът". Съдът е отхвърлил жалбата. Приел е, че имоти № 032066 по нот. акт и № 032006 по скица в м. "Гробът" са възстановени на наследници на Й. Г.. Жалбоподателката е представила по делото нот. акт № 137, т. I, д. № 234 от 01.04.1998 г., с който е призната за собственик по наследство на имота. Съдът е констатирал допуснатата грешка в изписването на номера на имота в нотариалния акт, но е посочил, че тази грешка няма значение за изхода на спора. Между наследниците на Й. Г. е имало висящ спор за собственост върху процесния имот, който е бил пречка за издаване на заповедта по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ. Решението е правилно. Съдът подробно и мотивирано е разгледал всички възражения на жалбоподателя и изводите му се споделят от касационната инстанция. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ предвижда бърз административен способ за изземване на земеделски земи от лицата, които ги ползват без правно основание, при наличието на посочените в този текст предпоставки: искане от собственика, отправено до кмета на общината и ползване без правно основание от лице, което не е собственик на същия този имот. Същата е приложима само при наличието на предвидените две условия, едното от които в случая безспорно не е налице. От събраните доказателства се установява, че третото лице - К. Д. Г., владее имота на правно основание. При провежданото административно производство не може да се обсъждат и преценяват доказателства, свързани с материалното право. Още повече, при категоричните данни за приключил съдебен спор с влязло в сила съдебно решение, от което е видно, че Ганашев е съсобственик на възстановената земеделска земя. Именно за това и окръжният съд основателно е приел, че след като не е налице едно от предвидените две условия на чл. 34 ЗСПЗЗ, кметът основателно е отказал издаването на заповед на това основание. Предвид изложените съображения, обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,