Решение № 6632 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 295/2009 г.

Решение № 6632 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 295/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 20.10.2008 г. по адм. д. № 5694 от 2007 г. на Административният съд - София град е отменил медицинско Удостоверение № 1/168 от 05.11.2007 г. на Централна експертна лекарска комисия (ЦЕЛК) при Медицинския институт на МВР, с което е прието, че Стоил Михайлов Михайлов, който е асистент във Факултет "Полиция" отивайки на работа на 15.02.2007 г. е бил "настъпен и е получил травма на малкия пръст на дясното стъпало", което е довело само "временно разстройство на здравето, неопасно за живота" и същевременно преписката е върната на ЦЕЛК за ново произнасяне. Против решението на административния съд Медицинския институт на МВР е подал касационната жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така како е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и гледище на закона. С решението, предмет на касационното обжалване е отменено медицинското удостоверение на ЦЕЛК като е прието, че на Стоил Михайлов Михайлов (ответник по касация) е причинено счупване на основната фаланга на V пръст на дясното стъпало, при което затруднението в движението на крайника на пострадалия е продължило около 45 дни, поради което пострадването следва да се квалифицира като средна телесна повреда. До този резултат съдът е стигнал като е обсъдил всички доводи на страните и е проверил естеството и тежестта на пострадването чрез тройна медицинска експертиза, която се е произнесла по всички оплаквания и възражения на страните. Съдът не е имал основание да постави под съмнение даденото от вещите лица заключение и като го е възприел и е съобразил решението си с него, не е допуснал нарушение, което да налага отменяването на решението по касационен ред. Съдът не може да прецени продължителността на времето, през което е налице затруднение в движението на крайника, поради което се е позовал на заключението на медицинската експертиза, която се явява най-подходящо доказателство в този случай. При това положение въпросът за характера на телесната повреда е върнат на изходната му позиция, при която следва отново да бъде обсъждан от ЦЕЛК и да бъде издадено ново медицинско удостоверение. Оплакването, че съдът е оставил без внимание мнението на едно от вещите лице, което е изложено отделно от заключението на останалите вещи лица е неоснователно. Вярно е, че вещото лице д-р Василка Нанкова не е била съгласна с останалите две вещи лица и е изложила отделно мнение към медицинското заключение. След като съдът не е длъжен да възприема мнението на вещите лица, каквато свобода му дава чл. 202 ГПК, то от това следва, че той може да не се позовава на мнението на един от експертите, стига то да отговаря на убеждението му. В такъв случай само съображенията на останалите вещи лица могат да бъдат такива на съда без с това да се върши някакво закононарушение. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. Искането на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за адвокат Манов не следва да се уважава. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК при отмяна на обжалвания административен акт страната има право на разноските възнаграждението на един адвокат. С решението на административния съд са присъдени съдебни разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение на адвокат Манов, който е упълномощен да представлява страната до свършване на делото във всички инстанции. По изложените съображения, Върховният административен съд,