Решение № 2401 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5060/2008 г.

Решение № 2401 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5060/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационната жалба на д-р Атанас Живков Кацаров против решение № 49 от 31.01.2008 г. постановено по адм. д. № 5918/2007 г. по описа на Административен съд - София - град. Поддържат се подробни доводи за отмяна на решението като необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди се, че не са установени фактически основания за налагане на принудителна административна мярка, като съдът не е отчел факт е, че фактическото основание представлява описание на действията на лицето, а не тяхната правна квалификация. Ответната страна - счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение също за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на касатора против заповед № 1402/ 23.09.2007 г. за 24 часово задържане в 06 РПУ - СДП на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР поради наличие на данни за престъпление по чл. 274, ал. 1 от НК. Административния съд - София - град е отхвърлил жалбата като приел, че заповедта е законосъобразна и издадена при спазване на материално правните предпоставки на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, което се установява от събраните в административното производство доказателства. Съдът е приел, че към момента на задържането на жалбоподателя са били налице достатъчно данни, че той е извършил действия, които не попадат в длъжностната му характеристика за службата която заема. Решението е правилно. То е постановено съобразно установената от доказателствата по делото фактическа обстановка и при спазване на материалноправната норма и процесуалните правила. Поради това следва да се остави в сила. Задържането под стража на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 64 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. В случая такива данни е имало, предвид представения с административната преписка протокол за доброволно предаване от 22.09.2007 г. и другите доказателства по преписката. Заповедта за задържане съответства на чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР, защото съдържа задължителните реквизити като името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часът на задържането и т. н. Следователно по силата на специалната правна норма в заповедта трябва да е посочено правното основание, но не е е необходимо да има посочване на конкретни обстоятелства като основание за задържането на лицето. За да бъде законосъобразна наложената принудителна административна мярка към административната преписка трябва да има данни, от които да може да се направи обоснованото предположение, че е възможно лицето да е извършило престъпление. От приложените към административната преписка доказателства се установява, че е имало "данни" по смисъла на закона за престъпление по служба - чл. 274, ал. 1 от НК. Това е достатъчно за да може да се направи предположение в тази насока и да се приеме, че принудителната административна мярка е съобразена с материалния закон. Целта на мярката по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая е извършено. Доводът, че при образувано на досъдебното производство спрямо касатора е недопустимо прилагането на принудителна административна мярка е неоснователен. Както бе посочено в случая постановеното задържане е административна мярка, наложена по реда на ЗМВР и наличието на данни за извършено престъпление е достатъчно основание да се приложи тази административна мярка от административния орган, действащ в условията на оперативна самостоятелност. Последващото оправдаване на жалбоподателя видно от приложеното Решение от 10.11.2008 г. по НАХД № 5951/2008 г. не прави налагането на мярката незаконосъобразно. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК