Решение № 73 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 53570/2015 г.

Решение № 73 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 53570/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. Н., [населено място], и [фирма], [населено място], подадена от пълномощника им адвокат Ч. Д., срещу решение № 1722 от 29.07.2015 г. по т. дело № 2600/2014 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 12.03.2014 г. по т. д. № 893/2013 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено по отношение на касаторите, че дължат солидарно на [фирма] сумите 34 644.32 евро, представляваща главница по договор за контокорентен кредит от 26.10.2004 г., 2 556.66 евро - възнаградителна лихва по същия договор за периода от 30.09.2011 г. до 23.07.2012 г. и 185,15 евро - наказателна лихва за периода от 09.03.2012 г. до 23.07.2012 г. ведно със законната лихва от 24.07.2012 г. до изплащането на сумите. Въззивният съд е приел за неоснователно оплакването на ответниците по иска за липса на доказателства относно действията на ищцовата банка за обявяване предсрочна изискуемост на вземанията по договора за банков кредит по чл. 60, ал. 2 ЗКИ. В приложеното гр. д. № 35593/12 г. на СРС е представена покана за изпълнение № ПК 9617/2012 г. от 17 май 2012 г. и известия за доставка от същата дата, удостоверяващи връчването на пратките на 19 май 2012 г. на С. К. Н. Обявяването на предсрочната изискуемост на задълженията по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита кредита или непогасения остатък от усвоената част от него за предсрочно изискуем, включително и вноските с ненастъпил падеж към момента на изявлението. Представената покана съдържа изявление за обявяване цялата сума по кредитната експозиция за предсрочно и незабавно изискуема от първия ден след изтичането на срока от 7 работни дни от датата на получаването и, през които адресатът не е изплатил всички дължими суми към 17 май 2012 г. ведно с начислената лихва за периода на закъснението. Предпоставките за постановяване на незабавно изпълнение са налице, тъй като получената покана на 19 май 2012 г. съдържа волеизявление на банката за обявяването на предсрочната изискуемост и то предхожда по време подаването на заявлението за издаване заповед за изпълнение. Касаторите са изложили твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според тях въззивният съд неправилно е приел, че по делото е представена покана за доброволно изпълнение № ПК 9617/2012 г. от 17.05.2012 г. В рамките на проведеното съдебно производство такава не е представена и те не са имали възможност да се запознаят с нея и да я оспорят, поради което е нарушено правото им на защита. Въпреки многобройните възражения въззивният съд не е задължил ищеца да представи поканата за доброволно изпълнение с доказателството за връчване. След като няма уведомление за предсрочна изискуемост, то такава не е настъпила. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата. С определение № 904 от 07.12.2016 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1722 от 29.07.2015 г. по т. дело № 2600/2014 г. на Софийския апелативен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правните въпроси за това допустимо ли е да се приеме, че е изискуемо вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката, защото по делото не е представен документ по чл. 418, ал. 3 ГПК, удостоверяващ настъпването на това обстоятелство, нито такъв документ е събран като доказателство по делото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че по въпросите, по които е допуснато касационно обжалване съдебната практика е уеднаквена с ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според тълкувателното решение по силата на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, когато "кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем" поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл. 418, ал. 2 ГПК. Когато според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ - чл. 418, ал. 3 ГПК. Според решение № 309/13 от 04.06.2014 г. по гр. дело № 1354/2012 г. на ВКС, IV г. о. основен принцип в гражданския процес е този за непосредственост и публичност при разглеждане на делата. В чл. 11 ГПК е изяснено, че разглеждането на делата става устно в открито съдебно заседание, освен, ако в закон е предвидено това да стане в закрито заседание. Изрично в кодекса не е записано, но няма спор в съдебната практика, а и доктрината отдавна е дала обяснение, че публичното и устно разглеждане на делата става пред съда /съдебният състав/ по делото. Непосредствено пред този съд се отправят исканията, твърденията, възраженията, доводите на страните; този съд се произнася по допускането на доказателствата и ги събира и, след това, се произнася по материалноправния спор, като преценява по вътрешно убеждение доводите и възраженията на страните, както и събрания доказателствен материал. В гражданския процес правилото за непосредственост, не значи непременно и неизменност в персоналния състав на съда по делото, с изключение на изискването съдебното решение да се постанови от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото - чл. 235, ал. 1 ГПК. От това обаче не следва, че е допустимо извършване на процесуални действия, включително събиране на доказателства, от друг съд или друг орган. Изключенията, уредени именно като такива, са строго изброени в ГПК - изрична делегация по чл. 25 ГПК, обезпечаване на доказателства - чл. 208 ГПК, хипотезата на чл. 232, изр. 2 ГПК - само при прекратяване на делото поради оттегляне на иска, ищецът по ново дело може да се ползва от вече събраните доказателства и то, ако за тяхното повторно събиране има трудно преодолима пречка. Ако самото дело бъде допуснато като доказателство и събрано чрез прилагането му от гражданския съд, могат да се ползват намиращите се по него писмени доказателства, като срокът за оспорването им по чл. 193 ГПК е най-късно в края на заседанието, в което е прието делото (преписката). Съдът може да цени като извънсъдебни признания, изявления на страните по гражданското дело, направени по приложеното, ако са за неизгодни за самите тях факти и обстоятелства. Извън посочените хипотези, недопустимо е съдът по делото да се позове на доказателства, събрани от друг съд - граждански или наказателен, или от друг държавен орган. Съобразно ТР № 5/2012 от 14.11.2012 г. по тълк. дело № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС в разпоредбите на чл. 193, ал. 1 ГПК е предвидено процесуалното право на заинтересованата страна да оспори истинността на представен документ по делото и по този начин да постави началото на производството по чл. 193 - 194 ГПК. Целта е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на документа, който е представен по делото - формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ. С установяване на неистинността или съответно с потвърждаване истинността на документа в резултат на оспорването по чл. 193 ГПК се решава със сила на пресъдено нещо спора относно неговата истинност. Оспорването истинността на документ по чл. 193, ал. 1 ГПК представлява по същността си предявяване на инцидентен установителен иск за установяване неистинност на документ. Правото да се оспори истинността на представен по делото документ, чрез процедурата по чл. 193 ГПК може да се упражни в предвидения в чл. 193, ал. 1 срок - най-късно с отговора на процесуалното действие, с което насрещната страна го е представила - в отговора на исковата молба ответникът следва да оспори представения при предявяване на иска документ, а ищецът следва да оспори представения с отговора документ в първото заседание. Представеният в съдебно заседание документ може да бъде оспорен най-късно до края на това заседание. Пропускането на този срок лишава страната от правото да оспори истинността на документа. С пропускането на срока възможността за оспорване истинността на документа в това производство се преклудира. Това е правната последица от неупражненото в срок процесуално право. Ето защо изводите на въззивния съд за неоснователност на оплакването на ответниците по иска за липса на доказателства относно действията на ищцовата банка за обявяване предсрочна изискуемост на вземанията по договора за банков кредит по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, защото в приложеното гр. д. № 35593/12 г. на СРС е представена покана за изпълнение № ПК 9617/2012 г. от 17 май 2012 г. и известия за доставка от същата дата, удостоверяващи връчването на пратките на 19 май 2012 г. на С. К. Н., са направени при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посоченото дело е изискано от първоинстанционния съд, но липсва определение за прилагането му към т. д. № 893/2013 г. на Софийския градски съд, т. е. липсва съдопроизводствено действие, с което документите са представени. С отговора на въззивната жалба [фирма] е представила и е поискала да бъдат приети като писмени доказателства покана за изпълнение № ПК 9617/2012 г. от 17 май 2012 г. и известия за доставка от същата дата, но въззивният съд не се е произнесъл по това искане, нито е приложил изпратеното гр. д. № 35593/12 г. на СРС, за да започне да тече срокът за оспорването им по чл. 193 ГПК. Вместо това е обсъждал посочените писмени доказателства без те да са допуснати и събрани по делото, както и без да се произнесе по оспорването им. По тази причина обжалваното решение следва да се отмени изцяло и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При повторното разглеждане въззивният съд трябва да се произнесе по исканията на страните относно събирането на писмените доказателства за обявяване предсрочна изискуемост на вземанията по договора за банков кредит по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, както и по оспорването на същите. Обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото - върнато на въззивния съд за ново разглеждане при съобразяване на горните указания. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.