Решение № 15646 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4265/2020 г.

Решение № 15646 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4265/2020 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на И. Уедад, [гражданство], подадена чрез упълномощен адвокат В. Иларева против решение № 131 от 18.02.2020 година на Административен съд - П., постановено по адм. д. № 1304/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение с № 6000-40847/13.11.2019 г. на Директора на Областна Дирекция/ОД/ на МВР - гр. П., с което е отказано неговото събиране със съпругата му А. Л.. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че административният съд неправилно е приел, че постановеният административен акт е мотивиран. Твърди, че не е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 23 във връзка с чл. 26, ал. 4, т. 8 от ЗЧРБ. Административният съд бланкетно е посочил хипотезата на чл. 26, ал. 4, т. 4 от ЗЧРБ, тъй като в случая не са налице противоречиви сведения за лични данни на другия съпруг. Твърди, че познавал съпругата си преди сключването на брака и комуникирал с нея всеки ден. Счита, че са налице положителни предпоставки за предоставяне на разрешението за събиране, защото има разрешение за постоянно пребиваване и молбата му се отнася до разрешение за събиране с член на семейството. Претендира отмяна на решението на Административен съд - П., както и процесният незаконосъобразен административен акт. Моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото в размер на 1 080 лева, съгласно представения списък с разноски. Ответникът по касация - Директорът на ОД на МВР – П., чрез упълномощен юрисконсулт Г. А. оспорва касационната жалба, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, съответства на материалния закон и на приложимото право на ЕС, същото е обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Моли да бъде оставено в сила и претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на касационната жалба. Счита, че атакуваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Със заявление рег. № 452/31.07.2019 г. на И. Уедад, с адрес [населено място], [адрес], [гражданство], [дата на раждане], със статут на постоянно пребиваващ чужденец в Република България е посочил, че е съпруг на А. Л., [гражданство]. Касаторът моли да бъде започната процедура по чл. 12 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България /ППЗЧРБ/ за издаване на виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ по облекчена процедура, с цел събиране на семейството в Република България. Касаторът е представил всички изискващи документи по чл. 12 от ППЗЧРБ. При постановяване на административният акт са взети предвид становищата на Държавна агенция "Национална сигурност"/ДАНС/ и Дирекция "Консулски отношения"/ДК0/, с фактическо основание, че бракът е фиктивен и сключен с цел заобикаляне нормите регламентиращи режима на чужденците в Република България и получаване на разрешение за пребиваване в страната. Посочени са като правно основание, чрез препращане към приложено становище на друг орган, нормите на чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 23 във вр. с чл. 26, ал. 4, т. 1, 2, 3, 4 и 8 от ЗЧРБ. Първоинстанционният съд приел, че оспореният административен акт е постановен от компетентния адм. орган и в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Приел, че след като И. Уедад е получил разрешение за пребиваване в страната е сключил брак на 30.05.2019 г. Приел, че решението на административния орган е съобразено с целта на закона, доколкото въз основа на брак, сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България и получаване на разрешение за пребиваване, не следва да се разрешава събиране на семейство. Постановеното решение е правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че административният акт е немотивиран. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Фактическите и правни основания за издаване на акта, относно отказа за събиране на И. Уедад със съпругата му А. Л., съставляващи мотиви на административния орган се съдържат в приложените по делото доказателства, като в акта си административният орган изрично се е позовал на тях. Неоснователно е възражението на касатора, че не е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 23 във връзка с чл. 26, ал. 4, т. 8 от ЗЧРБ. Съгласно горецитираната разпоредба, отказва се издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни, като първоинстанционният съд е приел, че в случая неверните данни се изразяват в това, че е заявено реалното съществуване на брак, който е фиктивен, във връзка с разпоредбата на чл. 26, ал. 4, т. 8 от ЗЧРБ. Преценката за отказ на разрешението по ал. 3 на чл. 26 се извършва от службите за административен контрол на чужденците въз основа на данни, даващи основание да се направи обоснован извод, че бракът е сключен или осиновяването е извършено единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване. Правилно административният съд е приел, че компетентният орган е извършил необходимите проверки, за да установи дали бракът е фиктивен. От приложените в административната преписка доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност се налага изводът, че сключеният граждански брак между И. Уедад и А. Л. е фиктивен. Целта на същия е да бъдат заобиколени нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България и получаване на разрешение за пребиваване от страна на А. Л.. Неоснователно е възражението на касатора, че хипотезата на чл. 26, ал. 4, т. 4 от ЗЧРБ е посочена бланкетно от административния съд, тъй като в случая не са налице противоречиви сведения за лични данни на другия съпруг. Правилно административният съд е установил, противоречиви сведения с дадените показани пред съда и от становището на ДАНС с рег. № 31/1951/03.09.2019 г. От становището се установява, че е била проведена беседа с касатора, като същият е демонстрирал слаба информация за факти и обстоятелства, касаещи неговата съпруга и семейната й среда. Показал, че не е запознат как са уредени семейните му отношения и лицата който са ги представлявали пред шериатския съд. Съгласно § 40 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) законът въвежда изискванията на Директива 2003/86. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗЧРБ след приемане и одобряване на заявление за събиране на семейството на членовете на семейството се издават визи по облекчена процедура при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Съгласно § 1, т. 1а ЗЧРБ събиране на семейство е влизане и пребиваване в държава членка на членове на семейството на чужденец, пребиваващ законно в тази държава членка, с цел да съхрани единството на семейството, независимо дали семейните връзки са възникнали преди или след влизането на това лице. Правилно административният съд е приел, че съхраняването на единството на семейството и семейните връзки са възможни само в случай, че същите реално съществуват, а тяхното съществуване не е доказано и бракът е сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България и получаване разрешение за пребиваване. Законът за чужденците в Република България не съдържа други разпоредби, досежно упражняване правото на събиране на семейството от граждани на трети държави. В чл. 12, ал. 1 ППЗЧРБ изрично е посочено, че за получаване на право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 13 ЗЧРБ - на семейството на чужденец, с право на постоянно пребиваване, с цел събиране на семейството, чужденецът с разрешено пребиваване подава заявление по образец, към което се прилагат посочените документи. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗЧРБ, следва да са налице две задължителни предпоставки за да получи лицето разрешение за продължително пребиваване. Това са притежание на виза по чл. 15, ал. 1 и според заявените основания на молителя. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 за установяване на фактите и обстоятелствата по чл. 26, ал. 4 ЗЧРБ, т. е. за действителното наличие на семейни отношения, службите за административен контрол на чужденците изготвят мотивирано становище, което се прилага към заявлението за предоставяне право на продължително пребиваване. Становище по заявлението дават и Държавна агенция "Национална сигурност" и Дирекция "Консулски отношения" в Министерството на външните работи. В този смисъл е достатъчно да е налице основателно съмнение за брачните отношения, а в конкретния случай такава несъвместимост се установява от събраните по делото доказателства. Данните по делото не сочат на категоричен извод, че съпрузите имат желание за съвместен живот, което да се гарантира чрез разрешаване събирането на семейство за лицето А. Л., [гражданство]. Правото на семеен живот, прогласено в редица национални и международни актове, директно приложими по силата на ЕКПЧОС, прогласено като основно право на личността в правото на ЕС, намира своето отражение и в разпоредбата на чл. 32 и чл. 46 КРБ. В този контекст лицето следва да докаже, че споделя съвместен живот със своята съпруга и конкретно да посочи как се проявява тази съвместимост. Подобно твърдение може да бъде доказано с всички доказателствени средства, които законът не ограничава по никакъв начин, именно отчитайки отделната индивидуалност. Нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЧРБ въвежда различен минимум от условия, чиито липси опровергават презумпцията за съвместен живот. Изводът на съда относно липсата на каквито и да е доказателства за съвместно съжителство е обоснован. Доказано е обстоятелството, че съпрузите не живеят заедно. Хипотезата на чл. 26, ал. 4, т. 3 ЗЧРБ изисква познанството да е преди брака, и да е реално, а не чрез социалните мрежи, както в настоящия случай. Правилно административният съд е приел, че реалното съществуване на брака не може да се гради само на документ, не може да бъде в евентуално бъдещо време, а трябва да съществува в един предходен периода преди направеното искане за събиране на семейство. На следващо място, видно от пълномощно представеното в настоящата инстанция се установява, че е упълномощено лицето М. А., а не М. Ахмад видно от превода на акта за брак. Следователно не е доказан фактът на упълномощаване за сключване на процесния брак. Относно удостоверението за семейно положение, същото не е относимо към момента на издаване на решението за отказ за събиране на семейство и не води до незаконосъобразност на административния акт. Административният съд е обсъдил всестранно и задълбочено събраните в хода на производството доказателства, като ги е подложил на правен анализ съобразно приетата от издателя на акта правна квалификация. Данните по делото не сочат категоричен извод за установяване на семеен живот на територията на Република България. Следователно оспореното решение не е издадена в нарушение на правото на семеен живот. Неоснователни са доводите за необоснованост на обжалваното решението, защото съдът е обсъдил всички относими факти и обстоятелства, свързани с правния извод за законосъобразност на обжалвания акт. Приетите изводи съответстват на установената по делото фактическата обстановка. За да е налице необоснованост на съдебния акт, решаващите изводи за постановяването му трябва да почиват върху противоречиви, неясни или липсващи фактически констатации. По изложените съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, направено от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно и основателно. Съдът определя техния размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК на. Неоснователно е искането за сумата над 100 лева до 500 лева. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение