Решение № 12361 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7261/2017 г.
ВАСIII отделение15.10.2018 г.докладчик Светлана Борисова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 91/06.01.2017 г., постановено по адм. д. № 3950/2015 г. по описа на Административен съд – София-град. ОСЪЖДА А. Огнянов, ЕГН [ЕГН], да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12361 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7261/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Огнянов от [населено място], против решение № 91/06.01.2017 г., постановено по адм. д. № 3950/2015 г. по описа на Административен съд – София-град. Твърди, че решението е неправилно, поради което иска да бъде отменено, а исковата претенция – уважена. Ответната страна – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез юрк. М. Дойчинова, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Посочва, че обжалваното решение е правилно и е постановено при изяснена фактическа обстановка. Решаващият съд е направил обоснован и законосъобразен извод за недоказаност на причинна връзка между твърдяното бездействие на началника на ЗО "Кремиковци" и претендираните от ищеца имуществени вреди, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от А. Огнянов срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в общ размер на 2000 лв., от които: за имуществени вреди в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането, причинено на ищеца на 07.07.2013 г., към която дата е изтърпявал наказание лишаване от свобода в ЗО "Кремиковци", изразяващо се в това, че докато Огнянов е бил на разходка, друг лишен от свобода е унищожил негово облекло, разрязвайки го с нож – кожена шуба, костюм, риза, обувки и вратовръзка; за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., причинени му вследствие на незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация във връзка с нарязаните му дрехи и неосигуряването му на спокойно пребиваване в ЗО "Кремиковци". От фактическа страна по делото е установено, че в периода 07.07.2013 г. – 08.07.2013 г. А. Огнянов е изтърпявал наказание лишаване от свобода в ЗО "Кремиковци". Ищецът е посочил, че на 07.07.2013 г. докато бил на разходка от 13 часа, друг лишен от свобода е унищожил негово облекло – кожена шуба, костюм, риза, обувки и вратовръзка, разрязвайки ги с нож. Ищецът уведомил затворническата администрация, по повод на което е била извършена проверка, съответно е бил изготвен доклад, като също така са били снети и 12 броя обяснения от лишени от свобода лица. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил така предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу ГДИН, като е приел, че същият е неоснователен и недоказан. Посочил е, че в конкретния случай не е установена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно бездействие на длъжностно лице към ГДИН, изразяващо се в неподдържане на нормативно установения ред и непотърсване на дисциплинарна отговорност от лишен от свобода, който според ищеца е унищожил дрехите му. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон. Съдебният акт е подробно и надлежно мотивиран, фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Изложените касационни оплаквания са неоснователни. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за неоснователността на иска е в съответствие с фактически установеното. Правилно е приложен материалният закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая ищецът не е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ, относно твърдяното от него незаконосъобразно бездействие на началника на ЗО "Кремиковци", изразяващо се в неподдържане на нормативно установения ред в затворническото общежитие. Административният съд правилно е посочил, че по делото не е доказано твърдяното от Огнянов нарушение на ЗИНЗС, изразяващо се в бездействие от страна на началника на ЗО "Кремиковци". Администрацията на затворническото общежитие е направила всичко необходимо за разкриване на извършителя на деянието. По делото е приложен доклад от проверката, ведно с обясненията на затворниците, за които се предполага, че са били свидетели на посегателството. Посочените действия изчерпват правомощията на администрацията на общежитието, поради това че в случая става въпрос за частноправен спор между две лица. Във връзка с горното, и на основание своевременно направеното искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна е основателно, съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и съобразно фактическата и правна сложност на делото и това, че процесуалният представител на ГДИН е представил само писмено становище без да се яви в открито съдебно заседание, юрисконсултското възнаграждение следва да е в размер на 100 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 91/06.01.2017 г., постановено по адм. д. № 3950/2015 г. по описа на Административен съд – София-град. ОСЪЖДА А. Огнянов, ЕГН [ЕГН], да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно.