Решение № 908 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7724/2008 г.

Решение № 908 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7724/2008 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Йорданов Станчев, чрез пълномощника му адв. Десислава Иванова, срещу решение № 85 от 10 април 2008 година, постановено по адм. д. № 178/2007 година по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-10-07/25 юни 2007 година на началника на РДНСК гр. Кюстендил. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Тинка Борисова Христова намира касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Останалите ответници - Драгомир Владимиров Станчев, Маргарита Владимирова Николова, Павлина Александрова Попниколова, Емил Николов Попниколов, Росен Петров Попниколов, Емилия Василева Велинова-Фарах и РДНСК гр. Кюстендил, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Кюстендил Иван Йорданов Станчев е оспорил заповед № ДК-10-07/25 юни 2007 година на началника на РДНСК гр. Кюстендил, с която е оставено в сила разрешение за строеж № 56/23 април 2007 година, ведно с одобрения от главния архитект на община Кюстендил проект за строеж "Работилница за производство на тестени изделия и заведение за хранене - фаст фууд - преустройство", находящ се в УПИ II-925, кв. 257а по плана на гр. Кюстендил. Съдът е приел, че при издаването на оспорената заповед не са допусни нарушения и е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че с оспореното разрешение за строеж е предвидено преустройство на обект за нелични нужди, изграден в жилищна сграда. Установено е също така, че с разрешеното преустройство не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че в случая не се изисква съгласие от останалите съсобственици на сграда, е законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗУТ не се изисква съгласието на останалите собственици в етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или част иот тях при изрично изброени н нормата случаи, като в т. 7 е посочено и преустройство, което се извършва при условията на чл. 38, ал. 5 и 6 от. ЗУТ. Административният съд правилно и въз основа на събраните по делото доказателства е преценил, че в случая става въпрос за преустройство на собствени нежилищни помещения в съществуваща жилищна сграда. Въз основа на изслушаната експертиза е установил липсата на наднормено шумово и друго замърсяване. Неоснователно е възражението на касатора, че част от процесното помещение е било жилищно и преустройването му в такова за производствени нужди представлява промяна на предназначението на това помещение, за което се изисква съгласие от останалите съсобственици. Доказателства в подкрепа на това становище по делото не са представени. Напротив, има данни, че първият етаж от сградата - където са разположени преустройваните помещения, е с производствено предназначение. От това следва - както правилно е приел и първоинстанционния съд, че в случая с оспореното разрешение за строеж не се разрешава промяна на предназначението на процесните помещения. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане ще следва да бъде осъден касатора да заплати на ответницата Тинка Христова направените пред настоящата инстанция разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 120 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,