Решение № 1977 от 20.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7202/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Василев, [ЕГН] с адрес: гр. Благоевград, [жк], [улица], подадена чрез пълномощника му адв. Пешев, против Решение 888/17.05.2023 г. на Административен съд Благоевград /АС-Благоевград/, постановено по адм. д. 1132/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му против Решение с рег. 32-417081/01.12.2022 г. към митническа декларация (МД) MRN 21BG002002051647R4 от 17.06.2021 г., издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд, че е обосновано приложението на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като твърди, че митническите органи не са установили съмненията си относно декларираната договорна стойност на внесената стока и не са установили предвидените от закона основания за определяне на митническа стойност по метода на чл. 74 от Митническия кодекс на Съюза /МКС/. Твърди, че липсват годни доказателствени източници и вместо това административният орган се е позовал на произволен интернет сайт, за да обоснове извод, че действителната договорна стойност на процесния автомобил не отговаря на посочената стойност в митническата декларация. В допълнение посочва, че автомобилът е имал щети и не е бил в движение. Иска да се отмени решението на АС-Благоевград заедно с отмяна на митническото решение и да му се присъдят съдебни и деловодни разноски. Ответникът директорът на ТД Митница Варна, чрез процесуалния си представител юрк. Тодорова, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе по касационната жалба, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд Благоевград е било решение 32-417081/01.12.2022 г. издадено от директора на ТД Митница Варна при Агенция Митници, с което на основание чл. 84, ал. 1., т. 1 от ЗМ във вр. с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 140 и чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Регламент (ЕС) 952/2013 (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447) е определена нова митническа стойност на стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с MRN 21BG002002051647R4/17.06.2021 г. - лек автомобил употребяван, марка Субару; модел: Impreza; тип: бензин; бр. места 5; първ. peгистрация: 20180102; цвят: син; раб. обем: 1995 куб см; мощност: 113 kw din; двигател: : не открит, шаси: 4S3GTAA68J3701934, внос от САЩ, с деклариран произход САЩ, при условия на доставка CFR Варна в размер на 7 019, 64 лв. и на вносителя В. Василев са определени задължения за довнасяне на мито и ДДС в общ размер на 1477.54 лева. От фактическа страна съдът е установил, че В. Василев с митническа декларация с MRN 21BG002002051647R4/17.06.2021 г. е декларирал при режим допускане за свободно обращение посочения по-горе употребяван пътнически автомобил, Субару; модел: Impreza с митническа стойност в размер на 1 500 USD, определена по метода на договорната стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 при цена на стоката от 1 000 USD и разходи за международен транспорт от 500 USD съгласно документ за покупка на автомобила от 11.11.2020 г. издаден от BALTIC AUTO SHIPPING INC. Към декларацията лицето е приложило талон за превозното средство, коносамент ZIMUNYC975748, пълномощно, служебна бележка от вещо лице относно технически параметри на превозното средство, фактура за терминални такси. Митническата декларация е била предмет на последващ митнически контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84, ал.1, т.1 ЗМ, в резултат на който за митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, вследствие на което са определени нова митническа стойност по метода, предвиден в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 и съответно, допълнителни задължения за довнасяне на мито и ДДС. В оспорения административен акт наличието на основателни съмнения е основано на данни, получени по линия на международното сътрудничество с Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, служба Митници и гранична охрана на САЩ съгласно Спогодба между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за взаимна помощ между техните митнически администрации (утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г. на МФ и обн. ДВ бр. 45/27.05.2004 г. в сила от 01.04.2004 г.), както и с данни от интернет сайт www.en.bidfax.info. От писмо със заведен с вх. 32-177817/01.06.2022 г. в ЦМУ г. подписано от г-н Д. Гаст аташе на служба Митници и гранична охрана на САЩ и приложената към него Електронна информация за износ (Electronic Export Information-EEI), е установено, че декларираната при експорт от САЩ стойност за процесния употребяван автомобил е в размер на 3 883 USD. Във връзка с така получения отговор, от страна на митническите власти са изискани допълнителни документи от вносителя. С писмо 32-248853 от 26.07.2022 г. вносителят е представил опис на движимите вещи, предмет на вноса, талон за регистрация на МПС, с посочен собственик BALTIC AUTO SHIPPING, договор за покупко-продажба от 11.11.2020 г. в общ размер на 1 500 щатски долара, от който 1000 щатски долара цена на автомобила и 500 щатски долара - цена на разходите за транспортирането до Варна, разпечатки и и снимков материал от сайт www.en.bidfax.info. Вносителят дал обяснение, че описаният лек автомобил е закупил от дружество BALTIC AUTO SHIPPING INC и същият бил силно повреден, в резултат на което не бил в движение, с блокирал двигател и скоростна кутия, като стойността на необходимия ремонт била по-висока от пазарната стойност на идентичен автомобил. От документите, приложени към МД за внос и от съдържанието на същата, митническите органи са констатирали, че стоката е описана като лек употребяван автомобил, без да е посочено, че е с повреди и щети. В документа за покупка на автомобила от 11.11.2020 г. също не се установява състоянието му. Приложеният талон за автомобила е CERTIFICATE OF SALVAGE. Установена е и информация от интернет сайт www.en.bidfax.info, според която автомобил със същите индивидуализиращи белези като този, предмет на внос по MRN 21BG002002051647R4/17.06.2021 г. (идентичен номер на шаси и щети в предната лява и странична част), е продаден на аукцион за цена от 1 425 USD и с дадени прогнози за разход в размер на 10723 USD. При тези факти и след уведомление на засегнатото лице по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническият орган е приел, че митническата стойност следва да се определи в размер на 7019.64 лева /3883,00 USD при курс 1.60156 лева/USD плюс 500 USD, при същия курс, транспортни разходи/ на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Приложението на вторичните методи по чл. 74 § 2 от регламента е изключено от митническия орган поради липсата на данни за технически характеристики, съпоставими с идентични стоки с приети договорни стойности във всяко отношение. При горната фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспореното решение е валидно, издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 във вр. с ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод за съответствието му с материалния закон, тъй като съмненията по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на митническия орган относно неправилното деклариране на митническата стойност според него са обосновани от събраните данни, а именно чрез изисканата официална информация от митническите органи на САЩ, непредставянето на фактура от продавача BALTIC AUTO SHIPPING INC или документ от банка за превод на сума, както и липсата на клаузи в договора за продажба. Съдът е възприел мотивите на органа за неприложимост на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74, § 2 МКС, тъй като не се касае за серийни производствени дефекти на внесения автомобил, а за претърпени при ПТП или в резултат на друга интервенция повреди, определящи характеристики, които го отличават съществено от всички други автомобили от същата марка и модел, произведени и внесени по едно и също време като него. Именно с оглед индивидуалните характеристики на автомобила по зададеното търсене не са получени положителни резултати. С оглед на невъзможността за определяне на митническата стойност по методите, регламентирани в чл. 74, § 2 МКС, същата според съда законосъобразно е определена на основание чл. 74, § 3 от Кодекса. При тези съображения в решението е формиран краен извод, че от страна на митническите органи е обосновано приложението на чл. 140 във вр. с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във вр. с чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което законосъобразно е определена нова митническа стойност на процесната стока, въз основа на която са начислени суми за досъбиране на мито и ДДС и лихви за забава. Решението е неправилно. Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. В чл.140, § 1 от Регламент за прилагане (ЕС) 2015/2447 е предвидена възможност за митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл.74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. По силата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК установяването на предпоставките по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и законосъобразното прилагане на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 е в тежест на митническия орган. Правилно съдът е приел, че митническият орган е обосновал основателни съмнения в декларираната договорна стойност на процесната стока по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, основани на доказателствата, събрани в административното производство по реда на Спогодбата между правителството на Република България и това на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г., според които за автомобила е подадена износна декларация с декларирана митническа стойност от 3883,00 USD, с износител BALTIC AUTO SHIPPING INC, посочен като продавач в договора за покупка на автомобила от 11.11.2020 г. Съгласно чл. 5, § 1 от спогодбата при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки. В чл. 9, § 2 от спогодбата е предвидено, че получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. Установена е и информация за проведен аукцион за автомобил с идентични характеристики с продажна цена от 1425.00 USD. В тази връзка следва да се посочи, че тази информация може да служи като предпоставка за възникването на съмнения в договорната стойност на автомобила, но въпросната информация, която не е част от митническите информационни системи, сама по себе си не е събрана по надлежния законоустановен ред, поради което не може да се ползва с доказателствена сила, имаща превес спрямо тази на представения договор за покупка на автомобил от 11.11.2020 г. Уведомяването по чл. 22, § 6 от МКС гарантира спазването на принципа на правото на защита като основен принцип на правото на Съюза и на правото на изслушване във всяка една административна процедура като неразделна част от този принцип (виж Решение на СЕС от 3 юни 2021 г. по дело С-39/20, Staatssecretaris van Financiлn, т. 30 и т. 31 и цитираните там други решения). В случая е извършено уведомяване за мотивите на предстоящото неблагоприятно решение и е дадена възможност на неговия адресат да изрази становище в 30 дневен срок. По този начин правото на изслушване не е нарушено. С писмо 32-248853 от 26.07.2022 г. вносителят е представил опис на движимите вещи, предмет на вноса, талон за регистрация на МПС, с посочен собственик BALTIC AUTO SHIPPING, договор за покупко-продажба от 11.11.2020 г. в общ размер на 1 500 щатски долара, от който 1000 щатски долара цена на автомобила и 500 щатски долара - цена на разходите за транспортирането до Варна, разпечатки и и снимков материал от сайт www.en.bidfax.info. Административният орган отчел, че липсва фактура от продавача BALTIC AUTO SHIPPING INC или документ от банка за превод на сума, както и клаузи в договора за покупко-продажба. Поради това и предвид противоречивите данни относно декларираната стойност на автомобила при износа и вноса, законосъобразно митническият орган е приел, че съмненията му относно декларираната митническа стойност не са отпаднали. Декларираната митническа стойност при износа, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, не може да послужи за митническо остойностяване по общото правило на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. В този случай на основание чл. 74 § 1 от Регламент (ЕС) 95282013 остойностяването на внесените стоки се извършва чрез последователно прилагане на методите в чл. 74 § 2 и 3 от кодекса, докато се стигне до този от тях, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (В този смисъл решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, Baltic Master UAB, т. 45 и др.). При издаването на оспорения акт е приложен методът по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Този метод е на последно място в йерархията на предвидените в Регламент (ЕС) 952/2013 методи за митническо остойностяване, тъй като е остатъчен метод и може да се използва само когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. (Решение на Съда на ЕС от 20 юни 2019 по дело С-1/18, Oribalt Riga, ECLI:EU:C:2019:519, т. 37). Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение не възприема извода на първоинстанционния съд за правилно приложение на материалния закон при определянето на митническата стойност по метода, предвиден в чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. В оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност на процесната стока по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Само посочването, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74 § 2 от регламента е направена справка с системата МИС3А, като са извлечени всички случаи на деклариране за допускане на свободно обращение на стоки по зададени критерии, с произход САЩ, за периода от 01.01.2021 г. 17.06.2021 г., без обсъждане и прилагане като част от административната преписка на справките, не е достатъчно да мотивира последователното изключване на всеки от методите съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Това твърдение на митническия орган подлежи на доказване във всеки конкретен случай по отношение на всеки от методите. По делото не са представени по надлежния процесуален ред справки от МИС3А. Неправилно съдът е посочил, че при преценката относно методите по чл. 74 § 2, б. а) и б) от Регламент (ЕС) 952/2013 митническият орган е съобразил невъзможността за извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел поради спецификата на повредите и увреждането на автомобила, като същият не е съобразил характеристиките на процесния автомобил, установени от представените към митническата декларация документи. Незаконосъобразно митническият орган е приел, че данните в предоставената от американските митнически власти информация за декларираната износна стойност на автомобила представляват налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, Baltic Master UAB, т. 51, т. 54 и т. 55 е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013), според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В оспорения акт не се съдържат каквито и да било налични данни за стоките, използвани като база за сравнение при преценката за приложимост на всеки от методите, включително и данни за стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач, въз основа които е изключено прилагането на методите по чл. 74 § 2 и е приет за приложим субсидиарният метод по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Неправилно митническият орган е посочил, че липсва информация за техническото състояние на автомобила и вида на повредите. В митническата декларация за допускане до свободно обращение стоката е описана като лек автомобил, употребяван, с марка, модел, брой места, цвят, мощност, двигател-неоткрит, номер на шаси. Декларираните характеристики на автомобила са потвърдени и от вещо лице в приложената към митническата декларация служебна бележа. Подробности за състоянието на превозното средство се съдържат в свидетелството за собственост на превозното средство, издадено от Щата Пенсилвания. От друга страна, от доказателствата в административната преписка е видно, че митническите органи не са извършили оглед на стоката преди вдигането й и не са удостоверили състоянието на автомобила в протокол, изготвен по установения в закона ред /чл. 84ж ЗМ/. От изложеното следва, че митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (в този смисъл решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). Съгласно това задължение всеки митнически орган е длъжен да използва националната база данни, която той управлява и попълва. Доколкото тя му предоставя необходимите данни, не може да се изисква служебно или при обикновено поискване системно да се опитва да получи достъп до източници на информация или до бази данни. Евентуалното задължение на митнически орган на държавата членка, в която се извършва митническото оформяне, да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза, зависи от обстоятелството дали съответният митнически орган е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага (виж т. 39 и т. 42 от решение по дело C-187/21, FAWKES Kft по прилагането на чл. 30, § 2 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 74, § 2 от сега действащия Регламент (ЕС) 952/2013 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че като не е мотивирал неприложимостта на методите по чл. 74, § 2 от Кодекса чрез обсъждане на наличните данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач, без да доказва липсата на такива данни по предвидения в ЗМ ред, коментиран по-горе, митническият орган неправилно е пристъпил към прилагане на чл. 74 § 3 от Кодекса във вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, което обуславя незаконосъобразност на издадения от него административен акт. Като е достигнал до различни правни изводи, първостепенният съд е постановил неправилно решение при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореното решение на митническия орган. С оглед изхода на спора на касатора се дължат сторените разноски в общ размер на 641,82 лв., на основание чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 228 АПК, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и внесени държавни такси за първоинстанционното производство и за касационното производство. Неоснователен е доводът на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е в размера по чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение