Решение № 2919 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10707/2017 г.

Решение № 2919 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10707/2017 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационнa жалбa на "С П. Н" ООД, гр. П., против решение № 865/22.05.2017 г. по адм. д. № 1689/2016 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-16001615008476-091-001/24.03.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-П., потвърден с решение № 383/13.06.2016 г. на директора Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. П., в частта, с която не е признат данъчен кредит в размер на 56 643, 80 лв. с прилежащи лихви - 16 808, 63 лв. и други лихви - 1 924, 55 лв. Касаторът твърди, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на съдебното решение и за присъждане на съдебни разноски по представен списък. Ответникът директора Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. П. взема становище за неоснователност на жалбата по изложени съображения в писмена защита и лично в съдебно заседание, чрез процесуален представител, който желае решението да бъде оставено в сила и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 791, 30 лв. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Ревизията на дружеството е извършена по ЗДДС за данъчни периоди 1.11.2010 г. - 30.04.2014 г. Допълнителна лихва е начислена с РА при корекция на данъчен кредит на основание чл. 79, ал. 1 ЗДДС, във връзка с несвоевременно издаден протокол № 1/10.06.2014 г. за самоначислен ДДС, който е ползван за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2010 г. в размер на 5 328 лв. по три бр. ф/ри, издадени от "А. 2010" ЕООД. Безспорни са данните за наличие на предпоставките по чл. 79, ал. 1 ЗДДС по отношение на предмета на фактурите - строителни материали, вложени в строеж на сгради, находящи се в Стопански двор, с. Ц., впоследствие продадени през 2011 г., с издадена ф/ра № 0000004954/8.09.2011 г., без да е начислен ДДС на основание чл. 45, ал. 3 ЗДДС - освободени доставки. В тази част РА не е оспорен и опроверган с конкретни твърдения и съответно доказателства, поради което правилно е потвърден от съда като законосъобразен. В останалата част, с РА не е признат данъчен кредит по фактури, издадени от "Д.-Д. 2002" ЕООД, "А." ЕООД, "Л.-2010" ЕООД, "С. Ф." ЕООД, "Р." ЕООД, "И. Ф." ЕООД, "И. Ф." ЕООД, "В. К. Г." ЕООД, "С. АВ" ЕООД и "Н.-97" АД с предмет на доставки предимно "плодове и зеленчуци" и други хранителни стоки, предмет и на последващи доставки от жалбоподателя на обекти, във връзка с Договори с негови клиенти, предимно във връзка с обществени поръчки за доставка на плодове и зеленчуци за нужди на детски заведения в О. П. и доставки на плодове и зеленчуци в затворите в П., П., Л., П., С.. Основният аргумент по РА за отказ на ДК на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, вр. чл. 6 ЗДДС е за недоказани реални доставки по процесните фактури, поради липса на други съпътстващи документи, като такива не са представени нито от ревизираното лице, нито от доставчиците, които при насрещните проверки не са открити на данъчните им адреси. Липсват доказателства за съхранение, натоварване, транспортиране, осчетоводяване и плащане. Вещото лице по приетата от съда СсчЕ също потвърждава факта, че доставчиците или техни представители не са открити на декларираните адреси. Заключението на СсчЕ е оспорено от ответната страна при приемането й от съда относно частта, че е налице аналитично водено счетоводство от жалбоподателя, тъй като в хода на ревизията е установена липсата на аналитична счетоводна отчетност в счетоводството на жалбоподателя. Оспорени са от ответната страна и новопредставени по делото едва в с. з. на 20.12.2016 г. приемо-предавателни протоколи с доставчици "Д.-Д. 2002" ЕООД, "И. Ф." ЕООД и "Р." ЕООД, както и представените декларации за съответствие, декларации за добри хигиенни практики и декларации за качество. В хода на административното и съдебно производство тежестта за доказване реалното осъществяване на доставките, отразени в процесните фактури, е за жалбоподателя, който е упражнил право на данъчен кредит по тях. Доказателства за договаряне, транспортиране, приемане/предаване на стоките, не са ангажирани. В хода на ревизията, в писмените обяснения, дадени от управителя на ревизираното дружество е заявено, че транспортът е осъществяван от доставчиците. В тази връзка ревизиращите органи са обсъдили данните по писмо, издадено от Областна дирекция по безопасност на храните за фирмите-доставчици няма регистрирани транспортни средства. Притежаваните от получателя транспортни средства не са използвани за процесните доставки, като в тази връзка няма и такива твърдения, нито представени пътни листи или приемо-предавателни протоколи. При така установените данни, правилно съдът не е кредитирал като документи с доказателствена стойност оспорените от ответната страна, представени от жалбоподателя едва след депозирането на СсчЕ, приемо-предавателни протоколи с посочени насрещни страни - "Д.-Д. 2002" ЕООД, "И. Ф." ЕООД и "Р." ЕООД. При оспорени частни свидетелстващи документи, в тежест на страната, която се ползва от тях, в случая жалбоподателя, е било да докаже по безспорен начин истинността им и достоверността на дата и подпис от името на надлежно представляващ съответното дружество-доставчик . Процесуални действия от страна на жалбоподателя не са осъществени. На ССчЕ не е поставена и задача във връзка с осъществен транспорт и разходи за транспорт, свързани с доставките на плодове и зеленчуци от процесните доставчици, от името на които са фактурите, по които е отказан ДК. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК ревизираното лице носи доказателствената тежест за установяване на благоприятния за него положителен факт от обективната действителност за наличие на реална доставка. Лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това (т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12). В тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. От анализът единствено на представените фактури, при липса на съпътстващи доставките документи, не следва категоричен и несъмнен извод за реалност на доставките по процесните фактури. От изложеното следва, че независимо, че жалбоподателят притежава данъчен документ, съставен в съответствие на изискванията на чл. 114 ЗДДС, след като този документ не е съставен във връзка с доставка на стока, по която е получател, основателно е отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 6, ал. 1 ЗДДС по издадените от посочените доставчици фактури. При липса на доказана реално осъществена облагаема доставка, на добросъвестност получателят не може да се позовава от своя страна. След като не е доказал да е получил стоките от посочените доставчици, при липса на същите и липса на потвърждение на спорния факт от тяхна страна, правилно органа по приходите и в потвърждение съдът, са приели за неправомерно начислен данък по процесните фактури и приложимост на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, във вр. чл. 68, чл. 69 и чл. 6 ЗДДС, за което отказът на данъчен кредит е законосъобразен. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на ответната Дирекция се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, съобразно обжалваемия интерес и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, вр. чл. 8, ал. 1, т. 5 и чл. 9 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в претендирания размер на 2 791, 30 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение