Решение № 2616 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11947/2008 г.

Решение № 2616 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11947/2008 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Цветан Николов Попниколов от гр. Разлог, срещу решение № 662/8.07.2008 г., по адм. д. № 1074/2007 г. на Административен съд - гр. Благоевград, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. От ответниците становища за неоснователност на касационната жалба в съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, изразяват Кирил Стойков Хаджидимитров и н-кът на РДНСК гр. Благоевград. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - гр. Благоевград, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Цветан Николов Попниколов срещу Заповед № ДК-02-БД-34/12.11.2007 г. на н-ка на РДНСК гр. Благоевград, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж "масивен гараж" изграден в имот с идентификационен № 61813.759.88 (парцел Х-1299), без строителни книжа. За да постанови решението си съдът приел, че строежът е изграден от жалбоподателя без издадени строителни книжа, тъй като същите са за изграждане на гараж в парцел IХ, кв. 79 по действуващия регулационен план, а е изграден в друг парцел, както и че споровете за местонахождение на кадастрална граница и за собственост са неотносими към спора. Решението е правилно. По делото безспорно е установено, че на жалбоподателя е било издадено Разрешение за строеж № 43/28.11.1996 г., съгласно което му е разрешено да извърши строеж на гараж, съгласно одобрени проекти, в парцел IХ, кв. 79 по регулационния план на гр. Разлог, т. е. в регулационните граници на същия парцел. Жалбоподателят осъществил изграждането на гаража в друг парцел, а именно - Х-1299, кв. 79, като разположил същия на регулационната граница на парцел Х-1299, с парцел ХII-1299. Гаражът не тангира на регулационна граница на парцел IХ, в който е даденото разрешение за строителство и е извън него. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон и обосновано административният съд е приел, че строежът е осъществен без строителни книжа, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като за жалбоподателя не е налице разрешение за строеж и други строителни книжа за изграждане на гаража на мястото, където е изграден. Разрешението за строеж, на което жалбоподателят се позовава е неотносимо за процесния гараж, след като същият не е изграден в парцел IХ в рамките на регулационните му граници. Обосновано е прието, че споровете на местоположение на кадастрални граници и за собственост са неотносими за настоящия спор, тъй като същите спорове касаят кадастрални граници, които не съвпадат с регулационните на парц IХ. В тази връзка без значение са представените с касационната жалба писмени доказателства, които не установяват факти и обстоятелства водещи до промяна на правните изводи. Гаражът не е построен в парцел II-834 по нот. акт от 1988 г. и скицата от плана действувал към същата дата, а разписката касае ЧКЗР за гараж и масивен навес в парцел IХ, както и в скицата за проектиране се посочва проектиране на гараж в същия парцел, в който не е изграден процесния гараж. Като се има предвид изложеното решението на административния съд е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Съдът е изложил подробни и обстойни мотиви, като е анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства и е извел правните си изводи в съответствие с установената фактическа обстановка. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК