Решение № 5187 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2078/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. Н., подадена чрез адвокат И. Стоянов против Решение № 10760/01.12.2025 г., постановено по административно дело № 1117/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед № 8121К-3889/24.04.2025 г. на Министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното й правоотношение. В касационната жалба и допълнителна писмена молба се излагат доводи за неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. Ответната страна, Министър на вътрешните работи се представлява от главен юрисконсулт Стаменова, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съдебното решение да остане в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол е Заповед № 8121К-3889/24.04.2025 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 7, б. „е“, предложение първо и ал. 5 предложение второ, във връзка с чл. 227 от ЗМВР, е прекратено служебното правоотношение на инспектор Ц. Д. Н. – [заличен текст] към отдел „Разследване“ при ОДМВР – Пловдив, при обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения поради отказ за достъп до класифицирана информация и липсата на друга подходяща длъжност, която да й бъде предложена. Административният съд е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като е установено, че е спазена и специалната процедура по чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, във връзка с чл. 11 от същата наредба. Съдът е установил за безспорно доказано, че по отношение на Ц. Н. е издаден отказ за достъп до класифицирана информация до ниво „Секретно“, жалбата против който е отхвърлена с Решение № 25-II-5.1/25.03.2025 г. на Държавната комисия по сигурността на информацията, постановено преди издаване на процесната заповед. Този факт съответства на правното и фактическо основание за прекратяване на служебното правоотношение на лицето, а именно разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 7, б. „е“, пр. 1 ЗМВР, при приложението на която се прекратява служебното правоотношение на служителя при обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения поради отказ за достъп до класифицирана информация. Обстоятелството, че заповедта е издадена преди изчерпване на всички възможности за оспорване на постановения отказ за достъп до класифицирана информация не обуславя нейната незаконосъобразност, както се твърди от оспорващата. В отговор на този аргумент, правилно съдът се е позовал на нормата на чл. 68, ал. 3 от Закона за защита на класифицираната информация, придаваща предварителна изпълняемост на решението на ДКСИ. Освен това, в хода на съдебното производство не са представени доказателства, установяващи решението на ДКСИ да е било оспорено пред съда и да е било поискано и постановявано от съда спиране на предварителното му изпълнение. На следващо място, в процесната хипотезата е приложимо изискването на чл. 226, ал. 5 ЗМВР, според което прекратяването на служебното правоотношение е допустимо само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него. В ЗМВР не са дефинирани белезите, позволяващи определянето на дадена длъжност като "подходяща", но според константната съдебна практика съпоставяната друга длъжност следва да съответства на професионалната квалификация на служителя, неговото здравословно, психологическо, физическо състояние и обективната му способност да я изпълнява така, че да не е необходимо придобиването на допълнителна квалификация, образователна степен или сбъдване на друго бъдещо несигурно събитие. В случая e установено, че Директорът на ОДМВР - Пловдив е изискал на основание чл. 37 ЗМВР, информация за вакантни длъжности, подходящи за служител със завършено висше образование по специалност „Право“ с образователно-квалификационна степен „Магистър“ и завършил курс за изпълнителска длъжност „Младши разследващ полицай“ - „Старши разследващ полицай“ и „Главен разследващ полицай“, за която не се изисква достъп до класифицирана информация. След получаване на съответните отговори, специална комисия е установила, че няма подходящи изпълнителски длъжности в системата на МВР, за които не се изисква достъп до класифицирана информация, които да бъдат предложени на Ц. Н., според нейното образование и квалификация. Предвид изложеното и след анализ на съдържащите се в административната преписка документи, правилно съдът е приел, че изискването по чл. 226, ал. 5 ЗМВР е спазено. Съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,