Решение № 7538 от 1.8.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Министъра на вътрешните работи, подадена чрез процесуален представител- юрк. Табакова, против отхвърлително решение 7415/ 09.12.2021 г. постановено по адм. дело 8387/2021 по описа на Административен съд София- град/АССГ/. Иска отмяна на решението поради материална незаконосъобразност, необоснованост и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отмяна на решението на Комисия за защита на личните данни. Ответната страна Комисия за защита на лични данни/КЗЛД/, чрез процесуален представител юрк. Гладникова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Твърди, че решението е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Ответника М. Спасов, чрез адв. Фердинандова , също оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира, при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата /ЗА/ -присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна , намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд по жалбата на министъра на вътрешните работи е Решение ППН-01-722/20г. от 27.07.2021г. на КЗЛД , с което е прието, че жалба от 15.10.2020г., подадена от М. Спасов срещу Министерство на вътрешните работи е основателна по отношение на министъра на вътрешните работи администратор на лични данни според чл.29,ал.1 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/- за нарушение на принципите, залегнали в чл.5,§1,б. а ,б. б и б. в на Общия регламент за защита на данните/ОРЗД/ ; на основание чл.83,§2 ,б. и , във връзка с чл.83,§5,б. а от ОРЗД предвид установеното неправомерно обработване на лични данни на министъра на вътрешните работи е наложено административно наказание имуществена санкция , в размер на 1000 лева за това, че в качеството си на администратор на лични данни е обработил личните данни на М. Спасов в нарушение на принципите , залегнали в чл.5,§1,б. а ,б. б и б. в на ОРЗД; на основание чл.58,§2,б. г от същия регламент на жалбоподателя е издадено разпореждане за съобразяване на вътрешните правила в МВР относно организацията и дейността по охрана на обектите на МВР с изискванията на ОРЗД и Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/- при обработване на личните данни на физически лица при допускането им в сградите на МВР. За да отхвърли жалбата с решение 7415/ 09.12.2021 г. по адм.д. 8387/ 2021 г. по описа на АССГ, първоинстанционният съд приема, че решението на КЗЛД е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и в съответствие с правомощията по чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД. КЗЛД е сезирана с жалба от М. Спасов , по която е образувана преписка, извършена е проверка и е постановен административен акт. На 04.08.2020г.,около 17.30 часа , когато в качеството си на адвокат Спасов отишъл на среща с арестант в 03 РУ-СДВР, представил за регистрация личната и адвокатската си карти , след което поискал връщането им.Последвал отказ на служител на РУ за незабавното им връщане с мотив, че същите ще бъдат задържани до напускане на адвоката на арестантското помещение. Спасов подал сигнал до министъра на вътрешните работи. Последният уведомил Спасов, че не е установено нарушение на служебната дисциплина от страна на полицейския служител, временно задържал документите.По делото е установено, че пропускателният режим в сградите на МВР е строго регламентиран от Инструкция 8121з-1415 от 20 ноември 2015 г. за реда и организацията за осъществяване на дейност по охрана на обект по чл. 14, ал. 2. т. 4 от ЗМВР. Съгласно същата- достъпът на външни лица (посетители) в сградите на МВР се разрешава след получаване на пропуск, допускащ влизането и излизането от тях, а чл. 34, т. 1 от инструкцията предвижда, че при посещение в обекти на МВР гражданите представят документ за самоличност и обявяват целта на посещението. Според чл.35 - служителите, които осъществяват пропускателен режим проверяват пропускателните документи при влизане и напускане на обекта и пропускат приносителите им, след като се уверят в редовността на предоставения документ и вписват пропуснатите лица в книга за пропускателен режим.От разпоредбите на цитираната инструкция е изведен извод, че след издаването на пропуск, личните документи на предоставилия ги посетител следва да му се върнат, без да бъдат задържани, което е наложително и с оглед неговото легитимиране - като гражданин иди като адвокат - довереник на задържано лице, пред разследващия полицай.Прието е също така, че според чл. 21 от същата инструкция, що се отнася до адвокатите, те се пропускат в обекти на МВР с еднократен пропуск, вписване в книга за пропускателния режим и с придружител, а качеството на адвокат се удостоверява чрез заверена за годината адвокатска карта по образец, утвърден от Висшия адвокатски съвет. Според мотивите на административния орган вписването на лицето посетител в книга за пропускателен режим след представяне на документ за самоличност и обявяване на целта на посещението, респ. вписването на адвоката - посетител, в книга за пропускателен режим - след удостоверяване качеството адвокат с адвокатска карта по образец, попада в приложното поле на разпоредбите на чл. 6, §I, б. "в" от ОРЗД - обработването е необходимо за спазване на законово задължение, което се прилага спрямо администратора и на чл. 6, § 1, 6, "д" от ОРЗД - обработването е необходимо за изпълнение на задача от обществен интерес иди при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора.Документът за самоличност и адвокатската карта на М. Спасов, съдържат личните му данни и държането и съхраняването им - след издаване на еднократен пропуск и вписването му в книгата на пропускателния режим, обаче представлява допълнително обработване на данните на жалбоподателя, извършено от Министъра на вътрешните работи по начин, несъвместим с целта на обработването им във връзка установения пропускателен режим в сградите на МВР. Тъй като чл. 20 и чл. 21 от Инструкция 8121з-1415 от 20 ноември 2015 г. за реда и организацията за осъществяване на дейност по охрана на обекти по чл. 14, ал. 2, т. 4 ЗМВР предвиждат различен режим за пропускане на граждани и на адвокати в обектите на МВР, може да се заключи, че вписването в книгата на пропускателния режим на личните данни, съдържащи се в документа за самоличност на Спасов не е било необходимо и в този смисъл се явява прекомерно, с оглед задължението за удостоверяването на качеството на адвоката единствено със съответната карта. Прието е, че дори и да се приеме, че представянето на документ за самоличност е изискано и вписването на съдържащите се в него лични данни е сторено, с оглед удостоверяване самоличността на лицето, задържането на личната и адвокатската му карти представлява обработване на данните му в противоречие с принципите, обективирани в чл. 5, § 1, б. "а", б. "б" и б. "в" от ОРЗД, а именно с принципа за "законосъобразност, добросъвестност и прозрачност", с принципа за "ограничаване на целите" и с принципа за "свеждане на данните до минимум". АССГ приема в решението си за безспорно е, че в случая са обработени лични данни на заинтересованата страна.Обработването попада в приложното поле на разпоредбите на чл. 6, §I, б. "в" от ОРЗД - обработването е необходимо за спазване на законово задължение, което се прилага спрямо администратора и на чл. 6, § 1, 6, "д" от ОРЗД - обработването е необходимо за изпълнение на задача от обществен интерес иди при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора. По нататък съда заключава, че принципите, заложени в чл. 5, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, които са приети за нарушени в случая, регламентират, че личните данни са: обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните ("законосъобразност, добросъвестност и прозрачност"); събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели; по-нататъшното обработване за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели не се счита, съгласно член 89, параграф 1, за несъвместимо с първоначалните цели ("ограничение на целите"); подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват ("свеждане на данните до минимум").Също така АССГ сочи, че с оглед установеното в хода на проведеното административно производство, а именно, че личните документи на заинтересованата страна не са му върнати своевременно, след като са вписани необходимите данни в съответните книги, тези принципи правилно са приети за нарушени. Определено, за да изпълни служебните си задължения за вписване на посетителя в съответната книга и издаване на пропуск за влизане в помещенията на органите на МВР служителят е следвало да изиска от посетителя представяне на съответните документи за самоличност. Като не ги е върнал своевременно след това същият е нарушил принципа за законосъобразност, добросъвестност и прозрачност. Нарушен по този начин е и вторият принцип "ограничаване на целите" тъй като след като е бил издаден съответния пропуск, то целта на предоставяне на личните данни е била постигната и след това за служителя е било налице задължение да ги върне. Още повече, че от администратора на лични данни не е установено, че документите за задържани с друга цел, а именно извършване на справка дали лицето не е издирвано.Установено е, а и не се твърди противното, че такава справка не е извършвана. Предвид това е нарушен и принципа за свеждане на данните до минимум. АССГ е обосновал извод, че наложената санкция е законосъобразна, доколкото разпоредбата на чл. 83, § 5, б. "а" от Регламент (ЕС) 2016/679 е санкционна именно за нарушаване на основните принципи на чл. 5 от регламента. Правилно е определен и размерът на санкцията в минимален спрямо предвидения в регламента максимум на такъв. Административният акт съдържа точни и ясни мотиви за направения избор на най-ефективна, целесъобразна и съответна на принципа на пропорционалност мярка за констатираното нарушение. Обоснован е размерът на избраната мярка - 1000 лева, при което са взети предвид изяснените по случая релевантни обстоятелства.Изложените съображения от органа са последователни, логични и в съответствие с тежестта на извършеното нарушение. Решението е правилно. При спазване на чл. 35 и 36 от АПК от страна на Комисията за защита на личните данни са изяснени всички релевантни за спора обстоятелства. Еднозначно и безспорно по делото е установено, че личните документи на Спасов са неоснователно задържани повече от нужното за обработването им. Обоснован и в съответствие с доказателствата по делото е решаващият извод на съда, че със задържането на личната и адвокатски карти на М. Спасов са нарушени принципите , залегнали в чл.5,§1,б. а ,б. б и б. в на Общия регламент за защита на данните.В унисон с приложимото към казуса право в мотивите на съда са изложени подробни съображения за приложената като най- ефективна , целесъобразна и съобразена с принципа на пропорционалност мярка, израз на предоставеното на КЗЛД корективно правомощие, спрямо допуснатото нарушение на правата на едно физическо лице, при обработване на личните му данни. В тази насока мотивите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата касационна инстанция. Предвид изхода на делото направените от ответника по касационната жалба КЗЛД разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. Същото е поискано своевременно и се дължи ,съгласно чл. 143, ал. 3 и чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и се дължи по преценка на съда в размер на 150 лева, предвид фактическата и правна сложност на спора. На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата и във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. за настоящата инстанция , което следва да бъде присъдено в полза на процесуалния представител на ответника М. Спасов - адв. Ц. Фердинандова със съдебен адрес гр. София,[улица],ет.6,офис 603. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,