Решение № 4336 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 629/2016 г.

Решение № 4336 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 629/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на С. Й. Б. действащ като ЕТ"СЪНИ КОМЕРС - С. Б.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. О., обл. Т., ул. "В."..№..., чрез адв. О. А. Н. срещу решение № 2503 от 25.11.2015 г., постановено по адм. дело № 1362/2015 г., по описа на Административен съд - В., в частта с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № Р-25-1300770-091-01 от 27.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 114 от 16.04.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. В. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), в частта, с която на С. Й. Б., са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ, съответно за 2007 г. за размера на 2 438.72 лв. - главница и 1 830.60 лв. лихви., за 2008 г., в размера на 3 959.46 лв. - главница и 2 374.91 лв. лихви, за 2009 г. в размера на 2 631.45 лв. - главница и 1 280.84 лв. лихви, за 2010 г. в размера на 1 084.06 лв. - главница и 415.74 лв. лихви и за 2011 г. в размера на 457.09 лв. - главница и 127.93 лв. лихви . Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се твърди, че Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1300770 от 27.02.2013 г. не е връчена на ревизираното лице. След година и половина с нова ЗВР № 1403127 от 15.08.2014 г. е назначена нова ревизия за същия ревизиран период, като в същата е посочено, че изменя първата ЗВР. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК данъчния период 2007 г., не следва да се включва в ревизирания период. За да се проведе ревизия по особения ред, следва разликата между приходи и разходи да не е малозначителна. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Иска решението да бъде отменено в обжалваната част, като РА се отмени изцяло. Претендира разноски по делото. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Предмет на спора пред Административен съд - В. е бил РА № Р-25-1300770-091-01 от 27.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 114 от 16.04.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са определени задължения за данък по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за данъчни периоди от 2007 г. до 2011 г. в общ размер на 12 830.74 лв. - главница и 7 056.24 лв. - лихви. С първоинстанционното решение е съдът е отменил процесния РА, в частта в която на С. Б., са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ, съответно за 2007 г. за размера над 2 438.72 лв. - главница и 1 830.60 лв. лихви., за 2008 г., в размера над 3 959.46 лв. - главница и 2 374.91 лв. лихви, за 2009 г. в размера над 2 631.45 лв. - главница и 1 280.84 лв. лихви и за 2010 г. в размера над 1 084.06 лв. - главница и 415.74 лв. лихви и е отхвърлил жалбата на ревизираното лице в останалата й част, като го е осъдил да заплати по компенсация на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 667.80 лв. лв. Предмет на настоящият спор е първоинстанционното решение, в частта, в която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Приходните органи са извършили проверка и анализ на движението на паричните средства на задълженото лице, всички доходи и всички разходи - банкови сметки, доходи от трудови правоотношения и други доходи, подлежащи на деклариране, имуществено състояние, пътувания в чужбина, получени и предоставени заеми. В приходната част на потока, са включени приходи от продажба на МПС, изтеглени от банковите сметки средства, суми от кредитна карта "Дайнърс клуб България" АД. В разходната част са включени обичайния размер на разходите за живот, определени по данни на НСИ, разходи за пътувания в чужбина съгласно получена информация за регистрирани преминавания - влизания / излизания от страната, платени лизингови вноски, направени вноски в притежавани банкови сметки, платени такси, разходи за покупка на недвижими имоти, разходи за местни данъци и такси, внесена такса за регистрация на "Стил билдинг" ЕООД, върнати средства на "Дайнърс клуб България" АД, разходи за покупка на МПС. За да постанови решението в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че по отношение на ревизираното лице са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, а именно налице са данни за укрити приходи, както и за това, че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на финансиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Съдът не е кредитирал свидетелските показания, че ревизираното лице е получило различни суми от дядо си за закупуването на апартамент в гр. В. през 2009 г., тъй като по делото не са представени други доказателства в тази насока, а от свидетелските показания не става ясно какъв е конкретния размер на дадените суми. Поради изложеното съдът не е кредитирал и заключението на вещото лице по ССЕ. Първоинстанционният съд е приел, че органите по приходите правилно са определили средствата необходими за издръжка и пътуване в чужбина, като са се позовали на официални данни публикувани от НСИ. Възраженията на ревизираното лице свързани със сумите определени за облагаеми от органите по приходите, които Борисов е получил при продажба на лек автомобил Ауди А6 и лек автомобил "Ситроен СЗ", също са приети за неоснователни от административния съд, тъй като съдът е приел, че от административната преписка е видно, че лекия автомобил Ауди е закупен на 15.03.2006 г. за сумата от 1 000 лв., а е продаден на 14.03.2007 г. за сумата от 5 000 лв., поради което е прието, че правилно органите по приходите са прибавили сумата от 4 000 лв. към данъчната основа за облагане за 2007 г. По отношение на другия лек автомобил - "Ситроен С3" е установено, че същият е закупен на 07.09.2009 г. за сумата от 3 500 лв., а е продаден на 19.10.2009 г. за сумата от 11 449 лв., поради което съдът е приел, че органите по приходите правилно са прибавили сумата от 7 949 лв. към данъчната основа за облагане за 2009 г. Решението в обжалваната част е частично правилно. Основателно е касационното оплакване, че съобразно разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК, данъчния период 2007 г., не следва да се включва в ревизирания период. Преобладаващата съдебна практика приема, че ревизионното производство се образува от момента на връчване на заповедта за възлагане на ревизията, а не от датата на нейното издаване. Същата е коректив на порочната практика на данъчната администрация заповедта за възлагане на ревизия да се издава в последните дни на петгодишния период, а да се връчва след изтичането му. В най-новата съдебна практика в този смисъл например е решение № 2213 от 22.02.2017 г. на първо отделение на ВАС, постановено по адм. д. № 3401/2016 г. Налице и указание на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите в този смисъл. Този срок е бил изтекъл към момента на връчването на първоначалната заповед за възлагане на ревизия, което е станало на 16.06.2014 г., към който момент е изтекъл давностния срок за данъчните задължения за 2007 г., поради което е налице забраната по чл. 109, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизионно производство. Допуснатото съществено нарушение на административно-производствените правила има за последица обаче не прогласяване на издадения ревизионен акт за нищожен, а за неговата отмяна като незаконосъобразен. В този смисъл в съдебната практика решение № 10975/19.07.2013 г., на ВАС, първо отделение, постановено по адм. д. № 4071/2013 г. В тази част решението следва да се отмени, както и съответната част от обжалвания ревизионен акт. В останалата част жалбата е неоснователна. За да се проведе ревизия по особения ред, е необходимо приходните органи да установят, че е налице едно от посочените основания в чл. 122, ал. 1 ДОПК. В процесния случай в ревизионния акт основанието е по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Първоинстанционният съд правилно е приел, че по отношение на ревизираното лице са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, а именно налице са данни за укрити приходи, както и за това, че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на финансиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Съдът правилно е съобразил годишния характер на данъка по чл. 48 ЗДДФЛ за ревизираните периоди, като е приел, че за 2008 г., превишаването на разходите над приходите е в размер на 39 594.66 лв.; за 2009 г., превишаването на разходите над приходите е в размер на 18 365.47 лв.; за 2010 г., превишаването на разходите над приходите е в размер на 10 840.60 лв. Установеният недостиг в случая към всеки данъчен период не е малозначителен, поради което е неоснователно възражението на касатора в тази насока. Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд правилно не е кредитирал свидетелските показания, че ревизираното лице е получило различни суми от дядо си за закупуването на апартамент в гр. В. през 2009 г. По делото не са събрани други доказателства в тази насока, а от свидетелските показания не става ясно какъв е конкретния размер на дадените суми. В касационната жалба не са направени конкретни оплаквания в тази насока. Решението е правилно по отношение на установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за данъчни периоди 2008 г. - 2011 г. и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,