Решение № 15034 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8273/2009 г.

Решение № 15034 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8273/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производство е по чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 583 от 07.05.2009 год. по адм. дело № 1437/2007 год. на Административен съд - гр. Пловдив, Трето отделение, VII-ми състав, с което е обявен за нищожен РА № 090000185/06.07.2007 год., издаден от ТД на НАП - гр. Кърджали, потвърден с Решение № 750/08.08.2007 год. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Ефе" ЕООД, с. Железник, Община Черноочене, Обл. Кърджали, представлявано от управителя Ерждан Салим Нури е отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. Декември 2003 год. в размер общо на 3916, 73 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер общо на 1538, 40 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението, а делото върнато за разглеждане по същество. Ответникът - "Ефе" ЕООД, с. Железник, Община Черноочене, Обл. Кърджали, представлявано от управителя Ерждан Салим Нури не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да приеме, че издаденият РА е нищожен, първоинстанционният съд е обсъдил безспорно установения по делото факт, че за същия период има влязъл в сила ДАПВ № 3101/30.07.2004 год., издаден от орган по приходите при ТДД гр. Кърджали с прихванати надвнесени суми за възстановяване срещу изискуеми вземания. Съдът е установил, че заповедта за възлагане на ревизията по ЗДДС, заповедта за нейното изменение, както и тази за определяне на компетентния орган за издаване на РА са били издадени от началника на отдел "Контрол" при ТД на НАП гр. Кърджали, а не от определения в чл. 134, ал. 1 от ДОПК компетентен орган - териториалният директор. Решаващият състав е обосновал извода, че тъй като заповедта за възлагане на ревизията не е издадена от териториалния директор, то тя се явява издадена от некомпетентен орган, което води след себе си некомпетентност на лицето извършило ревизията и издало РА. Освен това съдът е констатирал, че по делото липсват данни при започването на ревизията да е било изследвано дали са налице условията на чл. 133, ал. 2 от ДОПК, което е самостоятелно основание за незаконосъобразност на ревизионното производство. С оглед изложеното, АС - гр. Пловдив е обявил за нищожен процесния РА. Така постановеното решение е правилно. Даденото тълкуване на правното естество на ДАПВ от страна на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Установената съдебна практика по подобна фактическа обстановка при действието на отменения ДПК приема, че ДАПВ е данъчен акт по смисъла на чл. 26 от ДПК (отм.) и след като същият е влязъл в сила, изменението на установените с него данъчни задължения следва да се извърши с ДРА, издаден при условия и реда на чл. 115 и 116 от ДПК (отм.). В практика не са редки случаите, когато са налице влезли в сила ДАПВ, а ревизионното производство се развива по действието на ДОПК, което е наложило необходимостта да се даде тълкуване на правния характер на ДАПВ, респективно акта за прихващане или възстановяване по смисъла чл. 129 от ДОПК. В тази насока в съдебната практика се приема, че и при действието на ДОПК (до изменението) допълнението на нормата на чл. 129, ал. 3 - ДВ бр. 108/2007 г. при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване отнасящ се са същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ДОПК единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. След като заповедта за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния да издаде РА са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА е нищожен, както правилно е приел първоинстанционният съд. Настоящият състав намира, че АС - гр. Пловдив е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, Първо ДА" отделение,