Решение № 12488 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3174/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014-2020 (ОП РЧР), чрез държавен експерт Александрова срещу решение 93 от 06.01.2023 година на Административен съд - София - град по адм.д. 8287/2020 година, с което е отменено негово решение рег. РД05-70/18.05.2018 година в частта му по т. 1.9 с което на основание чл. 38, т. 3, пр. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). на Сдружение с нестопанска цел Център за рехабилитация гр. Пловдив е било отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ в резултат на подбор по процедура Развитие на социалното предприемачество за проектното предложение на сдружението и преписката е върната за ново произнасяне. Релевира касационни основания по чл.209, т.2 и т.3 АПК. Твърди, че съдебното решение е недопустимо и неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Касаторът излага доводи за липса на правен интерес от оспорване на административния акт от страна на сдружението и съответно за недопустимост на обжалването пред първоинстанционния съд, предвид приключване на срока на всички дейности по процедурата. Твърди, че съдът е разтълкувал неправилно разпоредбите на ЗУСЕФСУ, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), и подзаконовите нормативни актове, и е направил неправилни и необосновани изводи. Сочи, че делото не е изяснено от фактическа страна, доказателствата са обсъдени едностранно, като не са обсъдени доказателствата на административния орган, което е довело до неправилни изводи и незаконосъобразен съдебен акт. Касаторът твърди, че не е определен правилно предметния обхват на спора и мотивите на съда са в противоречие с нормативната уредба и доказателството по делото. Твърди, че решението е в противоречие и с практиката по прилагането на ЗЕДЕУУ, тъй като не е необходимо потвърждаване от страна на кандидатите за надлежно уведомяване. Сочи, че като не е обсъдил цитираната съдебна практика, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. Оспорва изводите на съда, че жалбоподателят не се е запознал със съдържанието на решението, като посочва, че същото е било публикувано на страницата на ОП РЧР. Посочва, че съдът неправилно е интерпретирал доказателствата по делото и заключението на вещото лице. Оспорва и решението, в частта за разноските. На посочените основания, прави искане за обезсилване или евентуално отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за две съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на исканите от ответната страна такива. Ответникът, Сдружение Център за рехабилитация гр. Пловдив, чрез адв. Спасов оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд - София-град е повторно и е образувано по жалба на Сдружение Център за рехабилитация гр. Пловдив срещу решение с рег. РД05-70/18.05.2018 година в частта му по т. 1.9, с което на основание чл. 38, т. 2 и т.3 от ЗУСЕФСУ и Заповед РД01-268/04.04.2018г. на министъра на труда и социалната политика, във връзка с Решение РД05-31/06.03.2018г., изм. с Решение РД05-51/12.04.2018г. за одобрение на оценителния доклад по процедурата на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014-2020 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура чрез подбор на проекти BG05М9ОР001.2-010 Развитие на социалното предприемачество, е отказано да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ на кандидата по проектно предложение BG05М9ОР001-2.10-0416. За да постанови настоящия съдебен акт, касационната инстанция съобрази следното: Страните не спорят, че на 09.08.2017 г., със Заповед РД01-593, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014 2020 г. открива процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор на проектни предложения BG05М9ОР001.2-010 Развитие на социалното предприемачество по приоритетна ос 2 Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване, като одобрява документите за провеждане на процедурата и условията за кандидатстване. На 20.09.2017г. заповедта е изменена със Заповед РД01-718. В установения срок Сдружение Център за рехабилитация гр. Пловдив е подало проектно предложение BG05М9ОР001-2.10-0416 Създаване на социално предпиятие Център за рехабилитация. На 06.03.2018 г., с Решение РД-05-31 по чл. 36, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ, ръководителят на Управляващия орган на ОП РЧР одобрява доклада на оценителната комисия като проектното предложение на Сдружение Център за рехабилитация гр. Пловдив е класирано под 58 в списъка с резервните проектни предложения, които са преминали успешно оценяването, но за които не достига финансирането и е отказал предоставянето на безвъзмездна финансова помощ. На 07.03.2018г. на електронните пощи на заинтересованите лица е изпратено уведомление за решението, като за определени лица, включително за Сдружение Център за рехабилитация гр. Пловдив до административния орган е върнат отговор от Microsoft Outlook, че не е изпратено потвърждение за получаването им от заинтересованите лица. На 12.04.2018г. с Решение РД-05-51 е изменено Решение РД-05-31/06.03.2018г. във връзка с увеличен финансов ресурс по процедурата, като ръководителят на Управляващия орган на ОП РЧР е предоставил безвъзмездна финансова помощ на проектните предложения от списъка с резервните проектни предложения. До Сдружение Център за рехабилитация гр. Пловдив е изпратено електронно писмо от компетентен служител на Управляващия орган на посочен от сдружението електронен адрес, с което се уведомява, че за изготвянето на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е необходимо до 14.05.2018г. да бъдат представени изброените в писмото документи от страна на сдружението. От Microsoft Outlook е върнат отговор до административният орган, че от получателя не е изпратено уведомление за доставка. На 18.05.2018 г., с т. 1.9 на Решение РД-05-70, издадено на основание чл. 38, т. 3, пр. 2 ЗУСЕФСУ, ръководителят на Управляващия орган на ОП РЧР отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за проектното предложение на Сдружение Център за рехабилитация. Мотивите са, че кандидатът не е предоставил доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициер в срок. Посочено е, че кандидатът е уведомен за решението на Управляващия орган на ОП РЧР на 13.04.2018г., като съгласно чл. 36, ал.2 от ЗУСЕФСУ, кандидатът е следвало да представи доказателствата в 30 - дневен срок до 14.05.2018 г. Решението на ръководителя на Управляващия орган на ОП РЧР е обжалвано пред Административен съд - София град и с решение 6029 от 16.10.2019 година на Административен съд - София - град по адм.д. 6042/2018 година съдът е отменил решение рег. РД05-70/18.05.2018 година в частта му по т. 1.9 и е върнал преписката на ръководителят на Управляващия орган за ново произнасяне по подаденото заявление. Срещу него е подадена касационна жалба от ръководителя на Управляващия орган на ОП РЧР, като с решение на ВАС по адм.д. 4107/2020 година съдът е отменил решение 6029 от 16.10.2019 година на Административен съд - София - град по адм.д. 6042/2018година и е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. След връщане на делото по реда на чл. 222, ал. 2 АПК е образувано адм. дело 8287/2020 г. по описа на Административен съд - София - град, приключило с обжалваното в настоящото касационно производство Решение 93/06.01.2023 година. В хода на това съдебното производство органът е представил Заповед РД01-800 от 11.11.2016 г., изменена със Заповед РД01-157 от 27.02.2018 г. и Заповед РД01-252 от 07.04.2017 г., с която са определени отговорни лица за уведомяване на кандидати, подали проектни предложения/възражения в рамките на процедури по Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014 2020 г. , в която е указан начина на кореспонденция с кандидатите. По делото е уважено доказателствено искане и е изпратено писмо до Гугъл България. Получен е отговор, видно от който услугите предмет на исканата информация се доставят от Гугъл Ирландия, като на 17.11.2021г. е изпратена съдебна поръчка до Гугъл Ирландия, получена на 23.11.2021г., но отговор не е постъпил. В хода на съдебното производство е изслушано и прието експертното заключение на вещо лице. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е приел, че Сдружение Център за рехабилитация гр. Пловдив не е било редовно и надлежно уведомено от административния орган за издаването на решението, с което му е била предоставена безвъзмездна финансова помощ. Липсвали данни и не били представени доказателства административният орган да е предприел действия по надлежно уведомяване, като изпрати електронно съобщение чрез системата ИСУН 2020 или чрез официална кореспонденция на хартия. За изясняване на обстоятелствата по делото е допуснато изслушването на СТЕ, заключението от която е въпреки, че се установявало наличието на електронно писмо от 13.04.2018г. на електронната поща на служителя на ответника, то по никакъв начин не можело да се установи,че същото е изпратено от органа, съответно получено в пощенската кутия на жалбоподателя. С тези мотиви съдът е отменил оспореното решение в частта му по т. I.9 на ръководителя на УО по ОП РЧР 2014-2020г. като незаконосъобразно и е върнал преписката за ново произнасяне по подаденото заявление. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд прави извод за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт. Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на касатора за недопустимост на съдебното решение. Допустимо е това съдебно решение, което отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. За да е недопустимо едно съдебно решение трябва да е постановено при липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство или при наличие на абсолютна процесуална пречка за неговото разглеждане Проверката за допустимост на един съдебен акт, което значи за допустимост на една жалба, с която съдът е сезиран, е проверка за съществуването и възможността надлежно да бъде упражнено едно право правото на оспорване. Като всяко субективно право неговото съществуване и упражняване е възможно при наличието на регламентирани в правна норма процесуални предпоставки. Член 159 АПК изброява процесуалните пречки (отрицателните процесуални предпоставки) при наличието на които оспорването, а следователно и постановеното въз основа на него съдебно решение, е недопустимо. Нито една от визираните в чл. 159 АПК хипотези не е налице по отношение на жалбата, подадена от Сдружението. За да е недопустимо оспорването, актът предмет на жалбата, трябва да е изключен от подведомствеността на съда било защото актът не е административен, било защото изрично е предвидено в закон неговото неоспорване пред съда. Оспореното решение безспорно е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като е едностранно властническо волеизявление на административен орган по смисъла на §1, т. 1 АПК, и с него се засягат законни интереси на оспорващия на него му се отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по проект, с който е участвал в надлежно проведена процедура по подбор на проекти. В чл. 27, ал. 1 ЗУСЕФСУ изрично е предвидена възможността актът да бъде оспорен по съдебен ред. Оспорващият е правосубектен той е регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел юридическо лице в обществена полза, жалбата е подадена от надлежна страна, актът не е оттеглен, за оспорващия е налице правен интерес от оспорването поради наличие на предпоставките на чл. 147, ал. 1 АПК, жалбата е подадена в срок, няма образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание и оспорването не е оттеглено и не е направен отказ от него. Следователно, не е налице нито една от предвидените в чл. 159 АПК процесуални пречки, които водят до недопустимост на съдебното производство. Не е налице и хипотезата на чл. 158, ал. 3 АПК. Доводите, които касаторът поддържа в подкрепа на твърдението за недопустимост на съдебното решение не са от лимитативно предвидените в закона, поради което са и неоснователни. Обжалваното съдебно решение е допустимо постановено е при наличие на всички процесуални предпоставки за допустимост на съдебното производство и при липсата на процесуални пречки за неговото провеждане. С оглед на това твърдението на касатора за недопустимост на съдебното решение е неоснователно. Поставеният пред касационната инстанция спор се състои в това, осъществено ли е валидно съобщение по чл. 36, ал.2 ЗУСЕФСУ, за да породи целените правни последици? По аргумент от чл. 1, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ редът за предоставяне на финансова подкрепа чрез безвъзмездна финансова помощ се определя от ЗУСЕФСУ. Приложената в случая процедура чрез подбор на проектни предложения е една от разписаните в чл. 25, ал. 1 ЗУСЕФСУ разновидности на производствата по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. В чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ е посочено, че ръководителят на управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма, утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Документите трябва да са съобразени и с изискванията на чл. 59, ал. 2 от закона. Същите очертават приложимата нормативна рамка на съответната процедура и са задължителни в своята цялост. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗУСЕФСУ, след одобряване на оценителния доклад, кандидатите, чиито проектни предложения са предложени за финансиране в списъка по чл. 35, т. 1, се поканват да представят в 30-дневен срок доказателства, че отговарят на изискванията за бенефициер, включително на условията, посочени в документите по чл. 26, ал. 1, ако същите не са приложени към формуляра за кандидатстване. Фактът на получаване на уведомлението по чл. 36, ал. 2 ЗУСЕФСУ е релевантен за преценката за изпълнение на дадените от органа указания в срок и с оглед на това за законосъобразността на оспорения акт. Осъществяването на този релевантен факт не може да се презумира. Но преценката за неговото осъществяване следва да бъде направена при отчитане на два фактора първият, установеният между страните начин на комуникация, и вторият възможностите на техническите средства за доказване на факта, които фактори от своя страна предопределят доказателствената тежест на релевантните факти. Съгласно чл. 22, ал. 2 ЗУСЕФСУ производствата пред управляващия орган по закона може да се провеждат и посредством ИСУН при условията и по реда определени с акта по чл. 23 ЗУСЕФСУ. Актът по чл. 23 ЗУСЕФСУ е Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН (Наредбата). Съгласно чл. 2, т. 2 от Наредбата тя се прилага при извършване посредством ИСУН на действия в производството по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на основата на одобрено проектно предложение, когато това е предвидено в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ. По делото е безспорно, че с акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ ръководителят на Управляващия орган изрично е регламентирал начина на подаване на проектни предложения, както и начина на комуникация с комисията по чл. 33, ал. 1 ЗУСЕФСУ - чрез електронната поща на кандидата, асоциирана с профила му в ИСУН като за дата на получаване на съобщението се счита датата, отбелязана в ИСУН. Приложение т. 24.3. на Условията за кандидатстване е Документи за информация, в който фигурират и Указания за попълване на формуляр за кандидатстване. На първата страница на Указанията за попълване на формуляр за кандидатстване е посочено: моля да се запознаете с Ръководството за потребителя за модул Е кандидатстване публикувано на следния интернет адрес: https://eumis2020.government.bg/. В допълнение е препоръчително да ползвате и Ръководство за работа със системата, публикувано в потребителския модул на ИСУН. От съдържанието на тези документи е безспорно, че системата ИСУН работи чрез създаване и активиране на потребителски профил, който е асоцииран с имейл адрес, както и че проектното предложение може да бъде подадено единствено с квалифициран електронен подпис от кандидат, който е регистриран като потребител в системата ИСУН 2020. Безспорно е също, че в Условията за кандидатстване изрично е посочено, че уведомяването на одобрените кандидати се извършва чрез официална кореспонденция на хартия или по електронен път, като управляващият орган не носи отговорност за грешни или непълни данни за кореспонденция, предоставени от самите кандидати. Така установеният ред за комуникация видно е различен на фаза кандидатстване и оценяване на проектните предложения и на фаза сключване на административен договор. Какви са били мотивите на органа за приетото различие в начина на комуникация е ирелевантно (макар очевидно да е следствие на функционалните характеристики на системата ИСУН), тъй като то е установено във влязъл в сила общ административен акт, който кандидатът е имал възможност да оспори и нещо повече, с който надлежно е бил запознат, възползвал се е от установеното в него и в резултат на това проектното му предложение е било одобрено за финансиране. Следователно по делото се установява, че нормативно установеният способ за комуникация с кандидатите, чиито проектни предложения са одобрени за финансиране, е чрез уведомление, връчено на хартиен носител или в електронен вид като електронният вид комуникация не е чрез системата ИСУН, а по електронен път, т.е. на посочения от кандидата електронен адрес за комуникация, и което е изключително важно за този начин на комуникация не е регламентиран изрично специфичен способ за доказване на получаването на уведомлението. Законодателят не е поставил използването на способите в определена зависимост или последователност, поради което който и от тях да е използван, би бил допустим. С оглед на това, който и от способите органът да е използвал, стига чрез него да е постигната целта на уведомяването, с оглед на установените способи на доказване на получаването, той би бил законосъобразен и валиден, т.е. би породил целените правни последици. По делото също така е установено, че електронният адрес на кандидата е предоставен от него, на точно този адрес е изпратено процесното съобщение от 13.04.2018 г., 16:18 ч. като видно от върнатите съобщения от Microsoft Outlook не е изпратено уведомление за доставка. Относно извода на вещото лице, че при проверката се установило, наличието на електронно писмо от 13.04.2018г. на електронната поща на изпращача и че по никакъв начин не може да се установи, че същото е било изпратено от органа, съответно получено в пощенската кутия на сдружението, настоящият съдебен състав приема, че няма нормативно задължение за изпращащия да съхранява единствено в папка Изпратени в пощенската си кутия изпратените писма. Такова изискване не е било установено във влезлите в сила актове, регламентиращи начина на комуникация между органа и одобрения кандидат, както и че поради огромния брой изпращани съобщения до различни кандидати става въпрос за електронна поща на нарочен служител, чиято задача е именно да осъществява комуникацията по електронен път с одобрените кандидати. Съвкупният анализ на така установеното сочи, че първо, с влязъл в сила общ административен акт е установено задължението на кандидата да посочи електронен адрес за комуникация, като в случая е използван именно този електронен адрес. На етапа на сключване на договора комуникацията не се осъществява посредством ИСУН, а чрез посочения от кандидата електронен адрес. С оглед на това възраженията на кандидата свързани с неизползване от органа на системата ИСУН са неоснователни органът няма задължение да използва системата ИСУН за комуникация с одобрения за сключване на договора кандидат. Задължение има за използване на посочения от кандидата електронен адрес. Тогава, когато във влязъл в сила административен акт изрично е определен начинът на комуникация с органа за него не е налице задължение да използва абсолютно всички възможни способи за комуникация. В хипотеза като процесната, когато става въпрос за административно производство с конкурсен характер, спазването на предварително установения начин на комуникация е въпрос на спазването на принципите на самото конкурсно производство в случая на принципите на чл. 29, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Органът е длъжен да прилага еднакви способи за комуникация с всички одобрени кандидати, а не да прилага по свое усмотрение различни възможни към различните участници. За да породи валидни правни последици комуникацията чрез посочения електронен адрес трябва да отговаря на изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Това значи, че електронното съобщение трябва да бъде подписано с електронен подпис функция, която ИСУН не предоставя за самия електронен документ. Няма нормативно установено задължение за органа да удостоверява по определен специфичен начин получаването на изпратено от него съобщение в пощенската кутия на одобрения кандидат. Няма и изрична такава уговорка между страните. С оглед на това приложение следва да намери разпоредбата на чл. 8 ЗЕДЕУУ, съгласно която потвърждаване на получаването на електронното изявление не е необходимо, за да се смята, че е получено от адресата, освен ако страните са уговорили друго, а в случая те не са. От горното следва, че органът е използвал законосъобразен начина за комуникация с одобрения кандидат чрез посочената от него електронна поща. Използваният законосъобразен способ за съобщаване, с оглед на доказателствата по делото, е надлежно осъществен в съответствие с административно и нормативно установените изисквания. Съобщението е изпратено на посочения от одобрения кандидат електронен адрес, като нормативно, с оглед на чл. 8 ЗЕДЕУУ, не е необходимо потвърждение на получаването, не е договорено между страните изрично друго относно настъпването на релевантния факт получаване на съобщението. Тъй като за органа не е налице задължение за получаване на потвърждение на електронното изявление за него не може да възникне доказателствена тежест да докаже този факт в хода на съдебното производство. Използването на един от двата установени способа за комуникация при постигнат резултат за уведомяване в съответствие с нормативните изисквания освобождава органа от задължение да използва и другия установен способ за комуникация, тъй като дори и да го използва това не би довело до новиране на срока за изпълнение на указанията. Предвид гореизложеното, касационната инстанция като намира обжалваното решение на Административен съд - София - град за неправилно и приема че същото следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което жалбата на Сдружение Център за рехабилитация гр. Пловдив срещу решение РД 05-70/18.05.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014-2020 в оспорената част да се отхвърли като неоснователна. Постановеното решение на РУО е законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Предвид изхода на спора, на касатора се дължат разноски за две съдебни инстанции в размер на 200 лева юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, 1582,07 лева държавна такса за касационна инстанция, 84 лева съдебна поръчка и 150 лева депозит за вещо лице. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав на Върховен административен съд