Решение № 2346 от 28.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7846/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница Варна, подадена чрез юрк. Шулева срещу решение 955 от 04.07.2023 г., постановено по адм. дело 154/2023 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, с която по жалба на ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ ООД - Варна, е отменено Решение рег. 32-3069 от 04.01.2023 г. към МRN 21ВG002002057752R2 от 27.09.2021 г. в частта, с която: на основание чл. 84, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 66в от Закона за митниците (ЗМ), във връзка с чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 77, § 1, във връзка с чл. 85, § 1 във връзка с чл. 101, § 1 във връзка с чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 59 АПК не е приета митническата стойност на декларираната стока 15 - Трикотажни платове от памук и полиестер - 5276 кг по MRN 21BG002002057752R2 от 27.09.2021 г., определена е митническа стойност на стока 15 в размер на 41 891.44 лв. - при база: 7.94 лв./кг.; извършени са съответни корекции на MRN 21BG002002057752R2 от 27.09.2021 г. в клетки: 6/14, 6/15, 8/6, Митническа стойност, 4/14 и 4/16; не е приета митническата стойност на декларираната стока 16 - полиестерни обагрени платове; ширина 1.5 м., дължина 3092 м., ширина 2.20 м., дължина 2290 м., ширина 2.8 м., дължина 1400 м. по MRN 21BG002002057752R2 от 27.09.2021 г., определена е митническа стойност на стока 16 в размер на 11 148.72 лв. - при база: 0.82 лв./кг.; извършени са корекции на по MRN 21BG002002057752R2 от 27.09.2021 г., в клетки 6/14, 6/15, 8/6, Митническа стойност, 4/14 и 4/16, и на основание чл. 104, § 1 МК и чл. 56 ЗДДС са взети под отчет начислените с решението държавни вземания в размер на: мито 0.00 лв; ДДС - 29 285.70 лв., от които 20 549.71 лв. са заплатени; като е установен дължим ДДС за доплащане в размер на 8 735.99 лв., ведно с лихва за забава и Агенция - Митници е осъдена да заплати на ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ ООД - Варна, [ЕИК], представлявано от Д. Аврамова, разноски по делото в размер на 1 790 лв. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като постановен при неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че новите митнически стойности на стоки с 15 и 16 от процесната митническа декларация (МД) правилно са определени на основание чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013. В изпратеното на оспорващото дружество съобщение по реда на чл. 22, § 6, приложим по препращане от чл. 29 от Регламент 952/2013, са изложени подробно обстоятелствата, обосноваващи съмненията на органа в достоверността на декларираната митническа стойност, поради което в хода на административното производство не е било нарушено правото на защита на дружеството. Според касатора не е допуснато и нарушение на правото на изслушване на лицето преди вземане на неблагоприятно за него решение. Административния орган е доказал, че митническата стойност на вносните стоки действително е по-висока от декларираната. Счита, че съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ), тъй като от него се установява единствено какво е отразено в счетоводството на дружеството, а не реалната митническа стойност на стоката. В писмено становище иска при преценка за противоречие между националното и европейското законодателство да бъде отправено преюдициално запитване до СЕС и производството да бъде спряно. Иска оспореното решение да бъде отменено, като вместо него бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу админинистративния акт, в обжалваната част. Претендира разноски по делото за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност касаторът прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК. Ответникът ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ ООД, в депозиран писмен отговор, чрез адв. Желязкова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че решението е правилно в обжалваната му част, тъй като митническите органи не са обосновали наличието на основателни съмнения, както и не са спазили условията на избрания от тях способ за определяне на новата митническа стойност. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък (л.49) и доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 1 416 лв. за касационна инстанция (л.32, л.34). Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок против подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на настоящият спор е първоинстанционното решение, в частта, с която е отменено Решение рег. 32-3069 от 04.01.2023 г. към МRN 21ВG002002057752R2 от 27.09.2021 г. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Преди да се произнесе по същество на спора, настоящият съдебен състав съобрази, че в писмено становище е направено особено искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. Същото е неоснователно, тъй като не е налице хипотезата на чл. 628 ГПК. При установените от първоинстанционния съд факти, не се налага изясняване на въпроси по тълкуване на правото на ЕС, по които да липсва задължителна съдебна практика на Съда на ЕС, поради което искането следва да се отхвърли. По съществото на спора: Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд, в спорната част е била законосъобразността на Решение рег. 32-3069 от 04.01.2023 г. към МRN 21ВG002002057752R2 от 27.09.2021 г. в частта, с която: на основание чл. 84, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 66в от ЗМ, във връзка с чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 77, § 1, във връзка с чл. 85, § 1 във връзка с чл. 101, § 1 във връзка с чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС, във връзка с чл. 59 АПК не е приета митническата стойност на декларираната стока 15 - Трикотажни платове от памук и полиестер - 5276 кг по MRN 21BG002002057752R2 от 27.09.2021 г., определена е митническа стойност на стока 15 в размер на 41 891.44 лв. - при база: 7.94 лв./кг.; извършени са съответни корекции на MRN 21BG002002057752R2 от 27.09.2021 г. в клетки: 6/14, 6/15, 8/6, Митническа стойност, 4/14 и 4/16; не е приета митническата стойност на декларираната стока 16 - полиестерни обагрени платове; ширина 1.5 м., дължина 3092 м., ширина 2.20 м., дължина 2290 м., ширина 2.8 м., дължина 1400 м. по MRN 21BG002002057752R2 от 27.09.2021 г., определена е митническа стойност на стока 16 в размер на 11 148.72 лв. - при база: 0.82 лв./кг.; извършени са корекции на по MRN 21BG002002057752R2 от 27.09.2021 г., в клетки 6/14, 6/15, 8/6, Митническа стойност, 4/14 и 4/16, и на основание чл. 104, § 1 МК и чл. 56 ЗДДС са взети под отчет начислените с решението държавни вземания в размер на: мито 0.00 лв; ДДС - 29 285.70 лв., от които 20 549.71 лв. са заплатени; като е установен дължим ДДС за доплащане в размер на 8 735.99 лв., ведно с лихва за забава. По делото е установено, че на 27.09.2021 г. ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ ООД е декларирало за режим допускане за свободно обращение 43 броя стоки, 818 колета, 18410 кг. бруто тегло общо, обща фактурна стойност 52 534.58 евро, при курс за митнически цели 1.95583 лв. за 1 EUR, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, условие на доставка СРТ - Варна, по митническа декларация МRN 21ВG002002057752R2 от 27.09.2021 г. (л. 30-73 от адм. преписка). Контрагент на вносителя е турското дружество EMRE GRUP KUMASCILK PAZARLAMA VE D. Към митническата декларация за допускане за свободно обращение били приложени: Електронна фактура EGK2021000000111 от 24.09.2021 г. (л. 81-82 от адм. преписка), Сертификат за непреференциален произход U0205058 от 24.09.2021 г. (л. 86 от адм. преписка), Сертификат A.TR С1584732 от 24.09.2021 г. (л. 85 от адм. преписка), СМR (л. 88 от адм. преписка), износна митническа декларация (л. 83-84 от адм. преписка). Извършена е митническа проверка на митническа декларация като от стока 15 и стока 16 са взети мостри, които са изпратени за анализ/експертиза в Централна митническа лаборатория (ЦМЛ) София. На 03.12.2021 г. с Писмо 32-389965 (л. 18 от адм. преписка) от дружеството за целите на проверката са изискани допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките. С Писмо 32-404844 от 13.12.2021 г. от дружеството са представени допълнителни документи, в това число документ, удостоверяващ плащане към доставчика (л. 29 от адм. преписка), фактури за продажба към клиенти (л. 74-76 от адм. преписка) и международен договор за продажба (л. 20-22 от адм. преписка). По линия за международно сътрудничество от митническите органи е изпратено Писмо 32-421396 от 29.12.2021 г. до директора на Дирекция Митническо разследване и разузнаване при Централно митническо управление - София за установяване стойността на стоката, както и автентичността на документите, представени при вноса на стоките, поради което с Решение 32-31136 от 28.01.2022 г. директорът на ТД Митница - Варна е спрял производството по издаване на решение за определяне на декларираната митническа стойност на стоки 15 и 16 с процесната МД. С определение 946 от 25.03.2022 г. по адм. дело 356/2022 г. по описа на Административен съд - Варна е отменено решението за спиране на производството за издаване на решение за определяне на митническата стойност на стоки 15 и 16. След извършен анализ на представените документи митническите органи са установили, че стока 15 от МД, била описана като трикотажни платове от памук и полиестер - 5275 кг. и била декларирана с код по ТАРИК 6006900000 и митническа стойност в размер на 6 707.32 лв., или 1.27 лв. 7 кг. От МЛЕ 04_25.10.2021 от 29.11.2021 г., митническите органи установили, че декларираната стока представлявала обагрен напречно плетен трикотажен плат, който съдържал преобладаващи памучни влакна - 64 %. Въз основа на становището на Дирекция Митническа дейност и методология митническите органи са констатирали, че посоченият в митническата декларация тарифен код - 600690000 по отношение на стока 15 е некоректен, тъй като по този код се класират стоки, съдържащи влакна, различни от памучни, вълнени, синтетични или изкуствени. Анализираната проба се класирала по код 60062200 на Комбинираната номенклатура. Стока 16 била описана в МД като полиестерни обагрени платове; ширина 1.5 м., дължина 3092 м., ширина 2.20 м., дължина 2290 м., ширина 2.8 м., дължина 1400 м., допълнителна мерна единица - 13569 кв.м., с деклариран код по ТАРИК 5407613000, държава на произход Турция, 2708 кг бруто, 2682 кг. нето, декларирана митническа стойност в размер на 2 652.89 лв. или 0.20 лв./м. или 0.99 лв./кг. Въз основа на извършената МЛЕ митническите органи установили, че иззетата при проверката и анализирана проба от стоката представлявала тъкан, съдържащата памучни влакна (77%), смесени с полиестерни влакна, с тегло 132 гр./кв.м., печатана, със сплитка лито, която била различна от изработените на ръчен стан. От полученото становище на Дирекция Митнически дейности и методология митническите органи констатирали, че анализираната проба се класирала по код на ТАРИК 5210510090, който не съответствал на декларирания. Въз основа на представените доказателства митническите органи са констатирали, че е невъзможно да се установи действителната стойност на внасяните стоки, тъй като от предоставената информация при извършената проверка по линия на международно сътрудничество лисват данни относно стойността на стоките. Прието е, че митническата стойност на стоки по позиции 15 и 16 по МД не може да се определи съгласно чл. 70, § 1 от МКС, поради което е преминато към определяне на митническата стойност на тези стоки по реда на чл. 74, § 1 от МКС. Като база за определяне на нови митнически стойности на стоки по позиции 15 и 16 от процесната МД на основание чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 е взета декларираната митническа стойност по следните митнически декларации: за стока 15 - митническа декларация MRN 21ВG003012012389R6 от 20.09.2021 г. 7.94 лв./кг.; за стока 16 - митническа декларация MRN 21BG003008025959R9/15.06.2021 г. -0.82 лв./кг. Със съобщение по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, обективирано в Писмо рег. 32-309021 от 14.09.2022 г. (л. 7-9 от адм. преписка), дружеството е уведомено, че предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер на задължение по МД. Дружеството не се е възползвало от предоставената възможност да изрази становище във връзка с изложените мотиви в писмото. Във връзка с установените факти от директорът на ТД Митница - Варна към Агенция Митници е издадено процесното Решение рег. 32-3069 от 04.01.2023 г. към MRN 21BG002002057752R2 от 27.09.2021 г. Митническата стойност на процесните стоки била определена въз основа на взета най-ниска стойност на сходни стоки на основание чл. 74, § 2, б. б от Регламент 952/2013. В хода на производството пред административния съд е прието заключение по ССЕ, според което в счетоводството на дружеството е отразено пълно погасяване на левовата равностойност на процесната фактура - 102 748.71 лв., и по партидата на доставчика EMRE GROUP (контрагент 400). Вещото лице е дало заключение, че плащането е извършено по банков път с платежно нареждане за валутен превод от 07.10.2021 г. за извършен превод в размер 52 534.58 EUR. Установено е, че е налице съответствие между стойността на фактурата и декларираната стойност в процесната МД. За да отмени административния акт в процесната част, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Съдът е извършил анализ на документите по представената административна преписка, въз основа на който е установил, че правото на защита на дружеството е било нарушено, тъй като последното не е било информирано за конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията на органа. Според съда, в изпратеното на оспорващото дружество съобщение по реда на чл. 22, § 6, приложим по препращане от чл. 29 от Регламент 952/2013, не са изложени подробно обстоятелствата, обосноваващи съмненията на органа в достоверността на декларираната митническа стойност. Съдът е посочил, че не е конкретно обосновано и соченото в уведомителното писмо, че съмнението относно точния размер на митническата стойност на процесиите стоки, внесени от оспорващия търговец, се основава на митническата стойност на внесените стоки за килограм нетно тегло, която е с изключително ниска фактурна цена спрямо средната статистическа стойност на сходни стоки. Не е конкретизирано и кои подобни продажби на сходни стоки са анализирали митническите органи, по кои митнически декларации, за какъв период, на какво търговско равнище и в какво количество, както и извършени ли са корекции с оглед значителни разлики в разходите между внесените стоки и въпросните сходни стоки, дължащи се на разликата в разстоянията и видовете транспорт. В уведомителното писмо не са посочени митническите декларации, които митническите органи са ползвали и са взели от тях митническата стойност като най-ниска за определяне на митническата стойност на процесиите по делото стоки. Според решаващия състав, митническият орган не е ангажирал доказателства за основателност на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност, нито е извършил задълбочен анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичния метод по чл. 74, § 2, б. б от Регламент 952/2013. Съдът е посочил, че МД, от които митническите органи са ползвали най-ниските декларирани цени от трети лица, не се съдържат и в административната преписка по издаване на акта, а в заверени копия се представят от ответника допълнително по делото, след като са били изискани от компетентните структури на Агенция Митници. Въз основа на изложеното първоинстанционният съд е приел, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, чието избягване би довело до различно произнасяне по същество на административния орган, което обосновава отмяната на оспореното решение като незаконосъобразно. Според съда е допуснато и нарушение на правото на изслушване на лицето преди вземане на неблагоприятно за него решение - по аргумент от решението на Съда на ЕС по обединени дела С-29/13 и С-30/13, т. 49. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ и е приел, че въз основа на него и събраните по делото доказателства се установява, че е налице съответствие между платената цена и стойността по фактурата, както и стойността, отразена в счетоводството на дружеството. Изложени са мотиви, че митническите органи не са съобразили и условията на процесната доставка при извършеното сравнение, като са ползвали стойности на стоки с различни условия на доставка от процесните при извършеното сравнение. Съдът се е позовал на съдебната практика по идентични правни спорове между ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ ООД - Варна и ТД Митница Варна към Агенция Митници. Въз основа на изложеното съдът е приел, че митническият орган не е обосновал приложението на чл. 140, във вр. с чл. 141 от Регламента във вр. с чл. 74 § 2, б. б от Регламент 952/2013 г., поради което с определяне на нова митническа стойност на процесните стоки е постановен един незаконосъобразен административен акт. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил фактите и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Не се споделят изводите на съда относно допуснати съществени процесуални нарушения в проведеното административно производство. Видно от писмо с рег. 32-309021 от 14.09.2022 г. дружеството е уведомено за възникналите основателни съмнения на митническите органи, като му е дадена възможност да изрази становище в 30 дневен срок, с оглед на което не се установява да е нарушено правото му на защита. Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г., поради наличие на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Решаващият състав е направил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че митническият орган не е мотивирал приложението на чл. 140, във вр. с чл. 141 от Регламента, поради което незаконосъобразно е определил нова митническа стойност на процесните стоки. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, б. а или б МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Понятията идентични стоки и сходни стоки са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че идентични стоки са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. Сходни стоки са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Първоинстанционният съд правилно е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки, като в хода на развилото се административно производство дружеството е представило всички документи с които разполага, в т.ч. договор, банково извлечение от сметката на дружеството, както и платежно нареждане за сума в размера на 52 534.58 евро, сертификат за произход, търговски фактури за последващи продажби, с които документи е безспорно доказана декларираната митническа стойност. Този извод се подкрепя и от констатациите на вещото лице в приетото от страните заключение по ССЕ, видно от което е налице плащане по банков на посочената във фактурата сума и платената сума отговаря на декларираната. Аргументите на митническия орган, че липсват представени поръчки, оферти и кореспонденция, а приложеният международен договор е рамков без уговорени конкретни количества и единични цени, са напълно неоснователни с оглед факта, че в хода на производството от дружеството са изискани документи в доказателство на декларираната стойност, а не са изискани конкретно поръчки, оферти и кореспонденция. Извършеното сравнение в база данни не е достатъчно, за да се обосноват основателните му съмнения. В тази връзка следва да се посочи, че липсват мотиви в решението на административния орган, че посочените средни стойности на вносове в рамките на Съюза и конкретно на територията на България касаят стоки, които имат сходни характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен състав, след като по делото се установява, че е налице съществено различие в съдържанието на ползваните за сравнение стоки. Наред с това митническият орган се позовава на извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, което може да бъде индиция за деклариране на занижени цени, но само по себе си не може да послужи за определяне на по-високи от декларираните стойности. Формалното позоваване на информация от митническата информационна система за осъществен внос на стоки от различен изпращач в приблизително същия период, не обосновава приложение на чл. 74, § 2, б. б от Кодекса. Липсват данни, защо е прието, че се касае за внос на сходни стоки, нито е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките, търговска марка/производител и на тяхното качество. В случая от приетото по делото и неоспорено от страните заключение по ССЕ е установено, че е налице пълно съответствие между фактурираната и платена цена на стоките и декларираната стойност по МД, а това опровергава манифестираното съмнение на митническите органи, че декларираната стойност на стоките не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. След като митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, то не са били налице и предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Изложените съображения за противното в касационната жалба не се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. По така изложените съображения решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски в размер 1 416 лв. Наведеното възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е неоснователно, тъй като размерът на същия е съобразен с минимално определените размери по чл.8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,