Решение № 4185 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13358/2015 г.

ОТМЕНЯ Решение № 5514/10.08.2015 г. по адм. д. № 1747/2015 г. по описа на Административен съд С.- град в частта, в която е отхвърлена жалбата на П. К. Д. против решение № № 31/22.01.2015 г. по преписка № 89/2013 г. на Комисия за защита от дискриминация, в частта, в която е прието, че не е установена дискриминация по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД по жалбата на П. Д. вх. № 44-00-152/22.01.2013 г. по т. 1. 5 на л. 4-7 с оплакване за тормоз по признак "лично положение" и вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение № № 31/22.01.2015 г. по преписка № 89/2013 г. на Комисия за защита от дискриминация, в частта, в която е прието, че не е установена дискриминация по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД по жалбата на П. Д. вх. № 44-00-152/22.01.2013 г. по т. 1. 5 л. 4-7 с оплакване за тормоз по признак "лично положение" и

ВРЪЩА преписката на Комисията за защита от дискриминация за ново произнасяне по жалбата на П. К. Д. само по т. 1. 5 от жалбата му от 22.01.2013 г. на л. 4 - 7.

ОСТАВЯ В СИЛА решението на съда в останалата част.

Решението е окончателно.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на П. К. Д. против решение по адм. д. № 1747/2015 г. по описа на Административен съд С. - град. И. обезсилване на решението като недопустимо поради нарушаване на човешки, морални и правни норми. Твърди, че решението не отговаря на установени факти, а между оплакванията в жалбата и решението няма логическа връзка. По делото било установено наличието на два противоположни модела на управление на Департамента- моделът "М. С." и този на "Р. П.", като първият е деконструктивен и насочен към закриване на звеното. Твърди, че [ЮЛ] е доведен до закриване с огромни финансови загуби, укрити са заявки на възложители, оставяне без движение на вече подписани договори, спиране на справки, отчитане на академични часове от неудобни преподаватели, Заедно с управител на на учебен корпус присвояват от участниците в две специализации в [населено място] 6000 лв., поради което чрез антикризисния модел М. С. се облагодетелствала лично и унищожила напълно департамента. Твърди, че в заседанията по делото не е присъствал прокурор, оплаква се от грешка в името му.

О. К. за защита от дискриминация, [ЮЛ], ректорът на [ЮЛ] и М. С. Н. не изразяват становище по касационната жалба и не изпращат представители.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Административното производство е започнало по жалбата на П. К. Д. от 22.01.2013 г., преподавател в [ЮЛ] до КЗД с множество оплаквания за многократно извършена "пряка, множествена дискриминация спрямо него и против "множество лица" в [ЮЛ] през периода от 2010-2012 г. през мандата на директора на [ЮЛ].

С решение № 31/22.01.2015 г. по преписка № 89/2013 г Комисията за защита от дискриминация приема за установено, че [ЮЛ] към [ЮЛ] и М. С. Н. в качество на директор на [ЮЛ] в периода от 2010-2012 г. не са осъществили пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД по признаци "лично положение" и "обществено положение" спрямо жалбоподателя П. К. Д. и спрямо останалите преподаватели в Департамента чрез действия си по водене и управление на структурното звено на образователната институция.

Недоволен от решението П. Д. обжалва решението пред Административен съд С.-град. С решение № 5514/10.08.2015 г. по адм. д. № 1747/2015 г. по описа на Административен съд С.- град жалбата е отхвърлена като неоснователна. За да постанови този резултат съдът приема, че КЗД е спазила административнопроизводствените правила и материалния закон. Не са събрани доказателства, които да установят наличието на неравно третиране.

Решението е допустимо, тъй като е постановено по жалбата на физическо лице срещу неблагоприятен за жалбоподателя акт на КЗД. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради неучастие на прокурор, тъй като процесуалния закон не задължава представител на прокуратура да участва задължително. Грешките в имената на страните не се отстраняват по реда на инстанционния съдебен контрол.

Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна.

Съдът е обсъдил установените в административното производство обстоятелства, като правилно приема, че не може да се изведе нарушение на забраната за дискриминация по признаци лично и обществено положение по следните оплаквания в жалбата:

1. Лишаването от целева държавна субсидия на [ЮЛ] е причина за решение от 14.07.2010 г. на АС за съкращаване на преподавателския състав със 17 бройки и решение от 2.09.2011 г. на АС за съкращаване на длъжности. Допълнителни мерки от антикризисна програма на [ЮЛ] е намаляване на възнаграждение на ръководни длъжности с 30 % на основание заповед № РД-19-194/2.06.2010 г. на ректора на СУ и заповед № ТО-100– 9.06.2010 г. на директора на [ЮЛ], от което е направен обоснован извод, че мерките са засегнали не само преподаватели, но и служители на ръководни длъжности и следователно не е налице дискриминация само спрямо преподаватели.

1. С решение № 4/3.11.2010 г. на АС е извършено редуциране на часове с коефициент в зависимост от броя на обучаващите се в една група като са определени минимум 10 обучавани за група. Обосновано е прието е, че няма неравно третиране на жалбоподателя като преподавател, тъй като изискването е за всички преподаватели в Департамента.

1. Не е доказано по предложение на М. С. да е извършено приравняването на 1 час лекции на нехабилитирано лице на 1 час упражнения, вместо на 2 часа упражнения, като няма и данни за момента, към който е въведена системата за приравняване на часовете.

1. КЗД и съдът приемат за недоказано, че след Протоколно решение № 19 от 4.07.2011 г. на Ректорския съвет в Департамента не са отчитани към индивидуалния план изработените учебни часове в други факултети на Университета.

1. КЗД не е разгледала по същество оплаквания за неосигурени безопасни и здравословни условия на труд, нито за извършеното атестиране, тъй като от доводите не може да изведе дискриминация.

Неправилно е решението обаче на съда в частта, в която отхвърля жалбата на П. Д. срещу решение № 31 от 22.01.2015 г. по преписка № 89/2013 г. на КЗД, в частта по т. 1. 5 на л. 4 -7 от жалбата му до КЗД. Прието, че не е налице дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗД вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗД по признаци "лично положение" по оплакванията за осъществен тормоз от М. С. като директор на [ЮЛ] - дискриминация по чл. 5 от ЗЗД. В жалбата до КЗД жалбоподателят е посочил конкретни факти и оплаквания за тормоз от страна на М. С. по причина, че през 2002 г. не я подкрепил в опита й да смени предходния директор доц. Р. К.. Посочва, че като резултат от лошо лично отношение, М. С. умишлено е намалила учебната му заетост, това имало за последица "унищожаване на аудиторната му заетост", невъзможност да изпълни годишния норматив, което от своя страна е в причинна връзка с преминаването му на работно време от 4 часа и драстично намаляване на основната му заплата. Изрично е посочено и установено, че в [ЮЛ] само жалбоподателя и М. С. са педагози и въпреки извършената реорганизация в работата на Департамента, заетостта на М. С. спрямо жалбоподателя е в пъти повече за процесния период от време 2010-2011 г. Т. е. заетостта на Д. е намаляла в пъти, което е в причинна връзка и с намаляване на възнаграждението му.

Комисията за защита от дискриминация е посочила в решението си, че има доказателства, че в Департамента по дисциплина "Педагогика" са работили като педагози само жалбоподателя и М. С., обсъдила е конкретни данни за значително по-голямата аудиторна заетост на М. С. спрямо Д. за 2009-2011 г., но неправилно приема, че Д. не е посочил характеристика по чл. 4, ал. 1 от ЗЗД, която да бъде обсъдена. Разпоредбата на чл. 5 от ЗЗД гласи, че тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 се смята за дискриминация.. Определението за тормоз е дадено в пар. 1, т. 2 от ДР нап ЗЗД като всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. От наведените в т. 1. 5 от жалбата до КЗД факти, КЗД е следвало да определи оплакване за тормоз по признак "лично положение" и въз основа на събраните доказателства да постанови решение дали е налице дискриминация. Съгласно чл. 9 от ЗЗД в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. В случая жалбоподателят е посочил конкретни факти на л. 4-7 от жалбата си до КЗД свързани с изключително голямо намаляване на аудиторната му заетост и възнаграждение, неразгласяване на тематичните обучителни програми по педагогика под негово научно ръководство на сайта на [ЮЛ], а разгласяване само на програмите на проф. М. С.. Т. наведени факти са основание за прилагане на чл. 9 от ЗЗД и преминаване на тежестта на доказване върху ответната страна.

Като не е развила съображения по наведеното оплакване за осъществен тормоз по признак лично положение, КЗД е постановила в тази част административен акт при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Съдът е постановил неправилен в тази част съдебен акт с правни изводи за законосъобразност на решението на КЗД като приел липса на данни за дискриминация от действия свързани с оптимизиране на дейността и състава на Департамента. Като отхвърлил жалбата изцяло съдът е постановил в тази част материално незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменен частично. По същество решението на КЗД в тази част също следва да бъде отменено, а преписката върната за ново произнасяне само по т. 1. 5 на л. 4-7 от жалбата на жалбоподателя П. К. Д. по оплакването за тормоз по признак "лично положение".

В останалата част решението е правилно и следва да се остави в сила.

предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 5514/10.08.2015 г. по адм. д. № 1747/2015 г. по описа на Административен съд С.- град в частта, в която е отхвърлена жалбата на П. К. Д. против решение № № 31/22.01.2015 г. по преписка № 89/2013 г. на Комисия за защита от дискриминация, в частта, в която е прието, че не е установена дискриминация по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД по жалбата на П. Д. вх. № 44-00-152/22.01.2013 г. по т. 1. 5 на л. 4-7 с оплакване за тормоз по признак "лично положение" и вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение № № 31/22.01.2015 г. по преписка № 89/2013 г. на Комисия за защита от дискриминация, в частта, в която е прието, че не е установена дискриминация по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД по жалбата на П. Д. вх. № 44-00-152/22.01.2013 г. по т. 1. 5 л. 4-7 с оплакване за тормоз по признак "лично положение" и

ВРЪЩА преписката на Комисията за защита от дискриминация за ново произнасяне по жалбата на П. К. Д. само по т. 1. 5 от жалбата му от 22.01.2013 г. на л. 4-7.

ОСТАВЯ В СИЛА решението на съда в останалата част.

Решението е окончателно.