Решение № 36 от 26.02.2019 г. на ВКС по н. д. № 110/2019 г.

Решение № 36 от 26.02.2019 г. на ВКС по н. д. № 110/2019 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова С присъда № 714/08.02.18 г., постановена от ОС-Благоевград /БлОС/ по Н. Д. 278/17 г., подсъдимият И. В. З. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по 343, ал. 1, б. В вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК вр. чл. 25, ал. 1 ЗДП. По възззивния протест и жалба на частните обвинители е образувано В. Н. Д. 814/18 г. по описа на АС-София /САС/. С решение № 384/18.10.18 г., постановено от САС, НО, 2 състав, присъдата на БлОС е потвърдена. Срещу този съдебен акт е постъпил прокурорски протест, в който са релевирани основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Постъпила е и жалба от частната обвинителка Й. Г. лично и в качеството й на майка и законен представител на А. Г. и с нейно съгласие от частния обвинител Д. Г., чрез техния повереник. Релевирани са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с даване на задължителни указания по правилно приложение на процесуалния закон /чрез назначаване на арбитражна експертиза/ и на материалния закон /чрез осъждане на подсъдимия/. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП не поддържа протеста и моли и жалбата на частното обвинение да бъда оставена без уважение. Частната обвинителка Й. Г. се явява лично. Не се явяват другите двама частни обвинители, редовно призовани. Г. и повереникът поддържат касационната жалба с отразените в нея искания. Подсъдимият и неговият защитник молят решението на САС да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращите го документи и изложените в тях доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл. 347 и сл. НПК намира за установено следното: Преди да вземе отношение по съществото на исканията, които този съд е легитимиран да обсъди, той се счита задължен да даде определени пояснения: Първо, както е известно, необосноваността на съдебния акт не представлява касационно основание /поради което не фигурира сред предпоставките по чл. 348, ал. 1 НПК/, защото е относима към съдилища по фактите, а не към съд по правото, какъвто поначало е ВКС. Затова няма да се взима никакво отношение по възражения в протеста и в жалбата на частното обвинение, които огледани в съдържателен план, установяват претенция за произнасяне в този смисъл. Казаното е така включително и когато е направен опит необосноваността да бъде подведена под доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, но аргументацията за неправилност на оценъчната съдебна дейност преминава единствено през личен преглед на претендиращата страна по представените доказателства и тяхната интерпретация. И това е независимо от факта, че и в протеста, и в жалбата се смесват доводи, относими към претендирани нарушения на материалния и процесуалния закон. Второ, макар и представителят на ВКП да не поддържа касационния протест, той не го оттегля, поради което върховната съдебна инстанция по наказателни дела следва накратко в хода на своето изложение да взема отношение по допустими за произнасяне доводи по него. ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ ЗА ПРОЦЕСУАЛНИ НАРУШЕНИЯ: И протестът, и жалбата на частните обвинители са неоснователни. Според повереника инстанциите по същество и в частност САС са нарушили разпоредбата на чл. 12, ал. 2 НПК, тъй като обвинението-държавно и частно- не били съгласни с изводите на поредната назначена и изслушана в хода на съдебното следствие автотехническа експертиза, но въпреки искането за допускане на арбитражно заключение с нови вещи лица /поради разминавания в различните експертни заключения/, изготвянето на такова не било прието. Затова за изследване останала само тезата на защитата, почиваща на субективни възприятия. Иначе казано, твърди се, че след като съдът се е произнесъл по неоснователност на претендирано пред него доказателствено искане, той не е осигурил равни права на участие в процеса спрямо страната, чието искане е отхвърлено. Казаното категорично не може да бъде подведено под нормата на чл. 12, ал. 2 НПК. Най-общо казано, състезателността /ал. 1/, изразена чрез равенството на страните в процеса пред съда, предполага тяхна процесуална активност с оглед представяне на доказателства и защита на техните тези. Това се обуславя от факта, че основните функции по обвинение и защита са разделени и се осъществяват от различни субекти в процеса, които в съдебното производство са страни /чл. 253 НПК/. Но ръководно-решаващият орган-съдът-не се ангажира по същество с процесуалните претенции на страните, макар и по линията на официалното начало и задължението за разкриване на обективната истина сам да може да генерира доказателствена активност. Равнопоставеността, определяща състезателното съдебно производство, обезпечава равната възможност за страните да се борят за достигане на определен целян процедурен резултат. Затова например понастоящем ВКС се произнася по производство, образувано по протест на прокурора и жалба на частното обвинение. Ръководно-решаващият орган-съдът- обаче е този, който след като осигури еднаква възможност на всички страни да предявяват и мотивно да отстояват свои доказателствени претенции, се произнася по тяхната допустимост и необходимост от уважаване. Както е сторено в процесния казус. В този смисъл изложеният довод по-скоро е относим към оплакване за нарушение на чл. 13, ал. 1 НПК, тъй като с отказа на съдилищата по фактите да назначат арбитражна експертиза /такъв законов доказателствен източник няма/, те не са взели всички мерки за осигуряване разкриване на обективната истина. И така погледнато обаче, възражението е несъстоятелно. В хода на наказателното производство са назначавани няколко автотехнически експертизи, вещите лица по които са стигали до различни изводи, интерпретирайки релевантните за тях доказателствени материали. САС, също както и БлОС, не са имали законово предписано задължение при тази разностранност обезателно да назначат поредна експертиза.