Решение № 14757 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8186/2018 г.

Решение № 14757 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8186/2018 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуалния представител срещу решение № 13 от 03.05.2018 г., постановено по адм. дело № 280 по описа за 2017 г. на Административен съд Р., с което е отменен мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да се произнесе по заявление с УИН 18.15.0516/72710 от 21.04.2016 г. за финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания кампания 2016 и е върнал преписката на административния орган с указания за произнасяне. Твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи относно липсата на срокове за произнасяне на директора, както и по същество за спорните два парцела в касационната жалба. Иска отмяна на решението е присъждане на направени разноски за двете инстанции - юристконсултско възнаграждение. Ответникът по така подадената касационна жалба - Земеделска кооперация за производство и услуги "Златен клас Щ.", чрез процесуалния си представител я оспорва в писмен отговор от 22.6.2018 г. и в съдебно заседание. Претендира заплащане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил мълчалив отказ за произнасяне на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да се произнесе по заявление с УИН 18.15.0516/72710 от 21.04.2016 г. за финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания кампания 2016, подадено от Земеделска кооперация за производство и услуги "Златен клас Щ.". Съдът е приел, че с Наредба № 5 от 27.2.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания е уредено подаване на заявление, както и направила и кооперацията, до ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция. Съгласно чл. 43, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ тази агенция извършва директни плащания по подадени заявление при определени предпоставки за това. В конкретния случай нямало произнасяне по това заявление. Приел е, че са изтекли срокове за произнасяне по АПК, въпреки, че в специалните закони няма уредба на срок за това, че жалбата е подадена при спазване на преклузивните срокове по АПК - чл. 149, ал. 2 вр. с ал. 1, видно от датата на подаване й пред Върховен административен съд. Поради специфичността на спора, който се разрешава по така подаденото заявление и липсата на преценка по същество на органа за директни плащания, съда е преценил, че непроизнасянето се явява в противоречие с правомощията, произтичащи от акредитирането на ДФЗ като единствен орган за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от европейските земеделски фондове по правилата на ЕС и националното законодателство, поради което е върнал преписката за произнасяне. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е мотивиран подробно. Непроизнасянето на директора на ДФ "Земеделие" лишава заявителя от възможността да прецени дали нещо липсва от преписката му или спора е по същество, дали не отговаря на определи условия или следва да се представи документ допълнително. Тази неяснота не дава възможност на първата съдебна инстанция да направи преценки по същество на спора относно спорните два парцела. Поради което правилен и законосъобразен е извода на съда, че при изтекли срокове по АПК за произнасяне, заявителя е защитил правата си като е упражнил процесуалното си право на жалба. Като се приеме, че сроковете за произнасяне на орган са диспозитивни и няма задължение спазването им, както твърди касатора в касационната си жалба, това не означава, че заявителя не може да упражни правото си на жалба, напротив той е задължен да спази сроковете по АПК, за да защити правата си. Изцяло се споделят изводите на съда за преценка и произнасяне на органа по поставените въпроси като единствен, който се занимава със заявление, условия и извършване на плащани по европейските земеделски фондове, поради което правилно съда е върнал преписката за разглеждане и произнасяне на ДФ "Земеделие". Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация му се следват разноски по списък, но същият не е представил доказателства, че са платени, тъй като няма представено банково извлечение, както е описано, че ще бъде направено до 20.6.2018 г., в договора за правна помощ и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение