Решение № 115 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4361/2007 г.

Решение № 115 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4361/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ПР на ГПК (нов) във вр. с чл. 218а ГПК (отм.) Производството по делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Б. П. Б. срещу решение от 25.06.2007 г. по гр. д. № 784/2007 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявените от него иск с правно основание чл. 23 СК. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. Ответницата Г. Д. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Ответницата Ю. Х. Б. не взема становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Жалбата е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 9.02.2007 г. по гр. д. № 5441/2006 г. на Варненски РС, е отхвърлил иска на Б. П. срещу Г. Д. и Ю. Х. за прогласяване за недействителна спрямо него на продажба, сключена с нот.акт № 18/2001 г. на нотариус при Варненски РС, с която Ю. Х. подала на Г. Д. ателие за шивашки услуги в гр. В., с площ от 78 кв. м, в нарушение на разпоредбата на чл. 23 СК. За да отхвърли предявения иск въззивният съд, анализирайки доказателствата по делото, е приел за установено, че обекта, предмет на продажба не представлява единствено жилище на жалбоподателя и Ю. Х. Последната и ищецът са били в брак от 5.04.1978 г., но семейно жилище на страните е първи етаж от жилищна сграда, а процесното ателие се намира в приземния етаж на същото и не е част от семейното жилище, а самостоятелен обект, за чието преустройство са били издадени и надлежни строителни книжа. Както правилно е приел и въззивният съд в обжалваното решение съгласието по чл. 23 СК не е елемент от фактическия състав на сделката, защото семейното жилище е лична собственост само на единия съпруг. По своя характер то е изискване, предвидено в СК, което обуславя действието на разпореждането, тъй като със съгласието се взема положително отношение към разпореждането и се допуска неговото правно действие. Съдът, в съответствие с изискването на закона е обсъдил обаче и вида на правото, предмет на сключения договор. Разпоредбата на чл. 23 СК има предвид разпореждане с индивидуално семейно жилище, т.е. такова правно действие, което би увредило семейните интереси. В случая предмет на договора е шивашко ателие, разпореждането с което не уврежда семейните интереси и с него ответницата Ю. е могла да се разпореди без да е необходимо за валидността на сделката да бъде изискано и съгласието на съпруга й - жалбоподател в настоящето производство, както правилно и в съответствие с разпоредбата на закона е прието и в обжалваното решение. При така изложените съображения и в съответствие с разпоредбата на чл. 218ж от ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., намира че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. На основание чл. 64 ГПК (отм.) жалбоподателят следва да заплати направените от ответницата Г. разноски по делото в размер на 500 лева. Предвид изложените съображения съдът,