Решение № 7587 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2546/2010 г.

Решение № 7587 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2546/2010 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Димитровград срещу решение № 17 от 14.01.2010 г. по адм. дело № 794/2009 г. на Административен съд Хасково, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. Ответникът по касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение в настоящия състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в жалбата и приема за установено следното: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна Заповед № 2259 от 13.10.2009. на Кмета на Община Димитровград. За да постанови съдебния си акт, съдът е приел, че заповедта е немотивирана, както и че е издадена при нарушение на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, а също така, комисията не е събрала всички доказателства е не е изслушала заинтересуваното лице, адресат на заповедта. Съдът е изложил обосновани мотиви, които се възприемат от настоящата инстанция. Административният орган в заповедта се позовава на хипотезата на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, уреждаща реда за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. В заповедта не е конкретизирано коя от изчерпателно изброените хипотези в случая е относима към приложението на цитираната правна норма от ЗУТ. От констативния протокол също не може да се изведе фактическото основание, тъй като той е лаконичен и непълен. При липсата на посочено фактическо основание не би могло при осъществяване контрола за законосъобразност на акта, следва извода, че посочената от административния орган правната норма от ЗУТ е неприложима в случая. Също така не е определено точното местонахождение на постройките - дали се намират в чертите на населеното място, или са извън него, тъй като липсва графично изображение на постройките към констативния протокол. Липсва и описание за състоянието, в което се намират постройките, поради което е неясно дали се касае за строежи и за приложимостта на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ или за постройки по смисъла на чл. 195, ал. 5 от същия закон. Констативният акт е непълен и не установява фактическите основания за издаването на заповедта, поради което няма качествата на доказателствено средство, както правилно е приел съда. Съдът правилно е приложил материалния закон. Касационните оплаквания не опровергават извода до който е стигнал съда, поради което обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК