Решение № 3076 от 13.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6724/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите/НАП/, чрез юриск. И. Консулов, срещу Решение 3459/29.05.2023 г., постановено по адм. дело 332/2023 г. по описа на т Административен съд София - град /АССГ/. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения за неправилност на изводите на първоинстанционният съд, че държавните такси по Закона за хазарта/ЗХ/, в определените размери съгласно Тарифата за таксите, които се събират по ЗХ, се събират единствено в случаите, когато документите са разгледани по същество на искането за издаване на лиценз, извършване на промени в лиценза или продължаване на срока на действие на лиценза, но не и в случаите, когато органът е десезиран от произнасяне по същество на искането. Съгласно разпоредбата на чл.30,ал.2 от Закона за хазарта платените държавни такси за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или да извършване на промени по издадени лицензи не подлежат на възстановяване. С касационната жалба се иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде отхвърлена жалбата на оспорващото дружество срещу Решение 000030-9962/23.11.2022 г. на Изпълнителния директор на Националната агенция по приходите, в частта, в която е оставено без уважение искането му за възстановяване на държавна такса в размер на 7500 лв. на основание чл.1, ал.1, т.4 от Тарифа за таксите, събирани по ЗХ и сумата в размер на 2 000 лв. на основание чл.1, ал.3 от горецитираната тарифа и да постанови друго, с което са остави без уважение подадената жалба. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Касаторът прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ответника. В открито съдебно заседание касаторът се представлява от юриск. Консулов, който поддържа касационната жалба. Претендира разноски за юриск. възнаграждение и за двете съдебни инстанции. Представя подробни писмени бележки по съществото на спора. Ответникът ЕЛИТ СН 18 ЕООД, чрез адв. К. Груйчев депозира писмен отговор по касационната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Редовно уведомен за настоящото производство, в открито съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Груйчев, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от страна по делото и в преклузивния срок. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: С Решение 3459/29.05.2023 г., постановено по адм. дело 332/2023 г. на АССГ по жалба на "ЕЛИТ СН 18" ЕООД, е отменено Решение 000030-9962/23.11.2022 г. на Изпълнителен директор на НАП, в частта, с която е оставено без уважение искането на "ЕЛИТ СН 18" ЕООД за възстановяване на държавна такса в размер на 7 500 лв. на основание 1, ал.1, т.4 от Тарифата за таксите, събиране и по Закона за хазарта и 2 000 лв. на основание чл.1, ал.3 от Тарифата, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне и са присъдени разноски в полза на дружеството-жалбоподател. Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма, но в нарушение на материалния закон, тъй като неправилно адм. орган е оставил без уважение искането на дружеството да му бъдат възстановени заплатените държавни такси в размер на 7 500 лв. и 2 000 лв., които според първоинстанционния съд се дължат единствено когато документите са разгледани по същество. В конкретния случай административният орган е десезиран от произнасяне по същество на искането, като същият в нарушение на чл.35 от АПК не е изследвал всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на случая. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Решаващият съд е установил правилно фактическата обстановка по делото, по която страните не спорят. На 14.10.2022 г. "ЕЛИТ СН 18" ЕООД е подало искане за продължаване срока на издаден лиценз по Закона за хазарта. В искането изрично е посочен като номер и дата на последното издадено удостоверение за издаден лиценз, за което се иска продължаване на срока на действие на лиценз: Решение 000030-8149/14.09.2022 г. В последното изрично е цитирано Решение 000030-16202/20.12.2018 г. на Държавна комисия по хазарта, с което е издаден лиценз на дружеството за организиране на хазартни игри с игрални автомати за срок от 5 години в игрална зала с адрес: гр. Бобов дол, обл. Кюстендил, [улица], [номер]. Срокът на издадения лиценз е до 20.12.2023 г. По делото са приети две удостоверения за издаден лиценз за организиране на хазартни игри- съответно с 000030-8487/29.09.2022 г., в което е цитирано Решение 000030-8149/14.09.2022 г. и изрично е посочено, че лицензът е валиден до 20.12.2023 г., и с 000030-3360/31.03.2022 г., в което е цитирано Решение 000030-2890/16.03.2022 г. и изрично е посочено, че лицензът е валиден до 20.02.2023 г. Според дружеството-жалбоподател именно разминаването в тези две дати на валидност на лиценза е довело до подаване на предсрочното искане за продължаване срока на лиценза и последващото му оттегляне. На 26.10.2022 г. дружеството е подало заявление за оттегляне на искането си от 14.10.2022 г., като е посочил, че същото е въз основа на вписани данни с невярно посочена дата на срок на действие на актуалния лиценз Удостоверение 000030-3360/31.03.2022 г., а именно издаден с Решение 000030-16202/20.02.2018 г., валиден до 20.02.2023 г. С това заявление дружеството е поискало внесените държавни такси по чл.1, ал.3 за сумата от 2 000,00 лв. и по чл.1,ал.1, т.4 за сумата от 7 500,00 лв. от ЗХ да му бъдат възстановени като недължимо платени с оглед оттегляне на искането , като е посочил банкова сметка на дружеството. Посоченото удостоверение в заявлението за оттегляне на искането обаче не съответства на цитираното в искането за продължаване срока на лиценза от 14.10.2022 г., в което като номер и дата на последното издадено удостоверение за издаден лиценз е посочен Решение 000030-8149/14.09.2022 г. С Решение 000030 - 9962/23.11.2022 г. на основание чл. 27, ал. 2, т.6 от АПК, вр. с чл.56 от АПК Изпълнителният директор на НАП прекратява административното производство по искане с Вх. 26-Е-854/14.10.2022 г. за продължаване срока на издаден лиценз и е оставил без уважение по аргумент на чл.30, ал.2 от ЗХ. Недоволен от решението, в частта му, с която е оставено без уважение искането за възстановяване на заплатените държавни такси, заявителят го е оспорил пред АССГ. Не се спори по делото, посоченото в процесното решение, че е заплатена такса за потвърждаване на извършването на инвестициите в размер на 2000 лв. по чл. 1, ал. 3 от Тарифа за таксите, които се събират по ЗХ /ТТЗХ/, както и такса за разглеждане на документи по подаденото искане за издаване на лиценз в размер на 7500 лв. по чл. 30, ал. 1 от ЗХ, във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 4 от ТТЗХ. Административният съд, за да уважи жалбата, неправилно е приел, че дължимостта и размера на двете такси е в зависимост от това дали документите са разгледани по същество. Фактът, че таксите по чл.1, ал.1, т.4 и по ал.3 от ТТЗХ са внесени по сметка на НАП преди издаване на решението за прекратяване на административното производство, а именно- на 02.10.2022 г., е част от нормалната дейност на администрацията по предоставяне на административни услуги. Условие за да започне административното производство по искане за продължаване срока на издаден лиценз е да бъдат внесени дължимите такси по чл.1 от ТТЗХ. В процесното решение е посочено, че е извършен анализ на мотивирано предложение с рег. 000030-9557/10.11.2022 г. и на представените от заявителя документи с изискванията на чл.20 от Наредбата за документите, необходими за издаване на лицензи по Закона за хазарта. Административният орган е посочил, че приложените документи, доказващи направени инвестиции по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗХ, вр. с §1, т.19 от ДР на ЗХ са разгледани преди постъпване на заявлението за оттегляне. Т.е. административният орган е предприел конкретни действия, които касационната инстанция приема като такива по разглеждане на документи. Обстоятелството, че в един последващ момент заявителят е решил да оттегли искането си, не води до извода за недължимост на таксите по смисъла на чл.4б от Закона за държавните такси. След като искането на дружеството е разгледано по предвидения ред, то заплатената държавна такса не е недължимо платена. Плащането не е обвързано от резултата и не се дължи само при позитивен за искателя акт. Таксата за разглеждане на документи по подадено искане за продължаване срока на издаден лиценз в размер на 7500 лв. и таксата за потвърждаване на извършените инвестиции в размер на 2000 лв. са дължими на основание чл.30, ал.1 от ЗХ във всички случаи, когато е предоставена тази административна услуга без изключение. Те са правилно определени в размера, предвиден в ТТЗХ, към която препраща законът. Тези такси не подлежат на възстановяване съгласно чл.30, ал.2 от Закона за хазарта. По изложените съображения се налага извод, че АССГ незаконосъобразно е приел, че са налице основания за отмяна на решението на Изпълнителния директор на НАП, в частта, с която не е уважено искането на "ЕЛИТ СН 18" ЕООД за възстановяване на сумата от 2000 лв. и на сумата от 7 500 лв., които са платени основателно. Обжалваното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли оспорването на дружеството срещу административния акт в обжалваната му част. Предвид изхода на спора в полза на касатора следва да се присъдят разноски, представляващи такива за юриск. възнаграждение в минимален размер от по 100 лв. за всяка съдебна инстанция на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и 70 лв. - държавна такса за касационно обжалване. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховния административен съд, Пето отделение