Решение № 11490 от 29.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5526/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. М., гражданин на Афганистан, против решение 1795/19.03.2024 г., постановено по адм. дело 11358/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа становище, че изводът на съда за липса на основания за предоставяне на закрила е необоснован. Твърди, че съдът не е съобразил чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), като фактическите и правните му изводи не съответстват на събраните по делото доказателства и актуалната обстановка в Афганистан. Посочва, че съдът е подходил формално при изследване на бежанската история, поради и което е достигнал до грешни изводи за липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното съдебно решение, както и отмяна на административния акт и уважаване на жалбата на Н. М.. Ответната страна - председателят на Държавна агенция за бежанците, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Н. М., гражданин на Афганистан, против решение 14985/19.10.2023 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което на чужденеца е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установил е, че Н. М., гражданин на Афганистан, чужденецът не е представил оригинални документи удостоверяващи самоличността му, личните му данни са установени от административния орган, въз основа на подписана декларация на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. С чуждия гражданин е проведено интервю отразено в Протокол Рег. УП- 12079/11.07.2023г. Напуснал Афганистан преди 2 години и 9 месеца, 2 години е прекарал в Иран, 9 месеца в Турция и след това е влязъл в България, навсякъде е пътувал нелегално. Само в България е подавал молба за закрила. Твърди, че баща му е бил държавен служител, и че самият той не е имал отношения с политиката и властта. Споделя, че проблемите му във връзка с етническата му принадлежност на узбек са се състояли в това, че тогавашната власт е искала от него да поеме държавния пост на баща си, след като той се е пенсионирал и е починал. За изясняване на обстоятелствата, са използвани и данните, отнасящи се за актуалната политическа и икономическа обстановка в Афганистан, изложени в справки от 05.05.2023 г. и от 08.09.2023 г. Съдът се е съгласил с административния орган, че от събраните данни не може да се изведе извод, че има основание за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Той не е посочил причини, обосноваващи опасения от преследване, като също така спрямо него не е установена и реална опасност от тежко посегателства като смъртно наказание или екзекуция. От представените доказателства не е установено влошаване на обстановката в Афганистан, достигаща границите на безогледно насилие, породено от въоръжен вътрешен или международен конфликт. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ спрямо чужденеца съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че не се доказва никаква реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, нито на лично основание, нито поради ситуацията в страната по произход. Съдът е сметнал, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че за търсещия закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът е подходил формално при изследване на бежанската история, поради и което е достигнал до грешни изводи за неналичие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Напротив, съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, Н. М. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът е заявил, че проблемите му във връзка с етническата му принадлежност на узбек са се състояли в това, че тогавашната власт е искала от него да поеме държавния пост на баща си, след като той се е пенсионирал и е починал. Въпросната длъжност се е състояла в това да държи в баланс отношенията между различните етноси в общината и, според молителя, тя е била отговорна и опасна. По думите на кандидат-бежанецът тогава ясно се е виждало, че талибаните настъпват" и че са били на път да превземат и провинция Фарияб. Разказва и че талибаните са принуждавали всеки, който е бил във връзка с предишната власт или да премине на тихна страна, или да отиде в затвора. От страх да не се случи това и с него, той напуснал страната си. Правилно АССГ приел, че така представената бежанска история на Н. М. не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. По тези съображения крайният извод на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Прави впечатление бежанската история на Н. М., а именно, че след напускането на Афганистан той е преминал нелегално през границите на няколко страни - Иран, Турция и България, което води към извода, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по добри условия за живот и реализация. Неоснователни са и възраженията на Н. М., че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Афганистан, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на Н. М. и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Афганистан, съпоставена с личната бежанска история на Н. М.. От съдържащи се по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, относно актуалното положение в Афганистан следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От нея се установява, че в Афганистан не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първостепенния съд, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Управлението на талибаните, сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. Напротив, както е посочено от първоинстанционния съд, въпреки трудната обстановка, икономическата ситуация в Афганистан се е подобрила значително и поради това ако кандидатът за международна закрила се върне в родината си, това не би довело до неблагоприятни последици за него. Административният съд, като е приел решение 14985/19.10.2023 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания водещи до касиране на атакуваното решение. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение