Решение № 1718 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12869/2014 г.

Решение № 1718 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12869/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК по 2 касационни жалби: на "Тоба принт" ЕООД гр. Кюстендил и на "Бартер" ЕООД София против решение № 122 от 25.07.2014 г. по адм. дело № 376/2013 г. по описа на Административен съд-Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-00-1470/6.11.2013 г. на кмета на община Кюстендил за изменение на ПУП-ПР и ПЗ за УПИ IХ- "За производство, складова и търговска дейност", кв. 8 по плана на гр. Кюстендил, предвиждащ промяна на конкретното предназначение на имота в "За бензиностанция, газостанция, метанстанция и търговски обект". В жалбите се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му, както и постановяване на друго по същество, с което да се обяви нищожността, евентуално да се отмени оспорената заповед. Ответните страни кмет на община Кюстендил и "Титан 96" ЕООД Кюстендил оспорват жалбите. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационните жалби за допустими-подадени срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за неоснователни. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна, без наличие на основания за отмяната й по чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, както и основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, правилно кредитирани като компетентни и обективни, административният съд е установил всички правнозначимите факти. Със заповед на кмета на община Кюстендил № 360/14.05.2003 г. е изменен частично ПУП с обхват УПИ IХ-за търговска складова база, кв. 8 по плана на гр. Кюстендил, който е разделен на три УПИ, съответно IХ /собственост на "Титан 96"ООД/, ХII /собственост на "Тоба Принт" ЕООД/ и ХIII /собственост на "Бартер"ЕООД/. Определен е начин и характер на застрояване -свободно и ниско и за трите УПИ, с параметри за предимно производствена устройствена зона. По този действащ ПУП ограничителната линия за застрояване и за трите УПИ съвпада с уличната регулационна линия към ул. Овощарска. Оспореното изменение на ПР и ПЗ касае единствено устройствения режим на УПИ IХ-променя се предназначението му от "за производствено складова и търговска дейност" в "за бензиностанция, газостанция, метанстанция и търговски обект". Спрямо действащия план е изменена единствено линията на застрояване откъм дъното на УПИ IХ, като е отдръпната на разстояние 3 м. от регулационната линия /при 5 м по действащия план/. Линиите на застрояване откъм УПИ ХII и УПИ ХIII / на оспорващите/ и откъм уличната регулация не са изменяни. Правилни и в съответствие със заключенията на вещите лица са изводите на съда за материална законосъобразност на оспореното изменение на ПУП, с което са спазени устройствените показатели по чл. 25, ал. 3 и изискванията по чл. 53, ал. 4 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Всички оплаквания на оспорващите във връзка с линиите на застрояване в УПИ IХ откъм съседните УПИ ХII и УПИ ХIII, както и откъм ул. Овощарска, които не са изменяни с оспорената заповед, се явяват преклудирани с влизане в сила на действащия план от 2003 г. Освен това са и неоснователни, доколкото според констатациите на вещите лица линиите на застрояване са съобразени с изискването на чл. 26, ал. 3 ЗУТ и с линиите на съществуващото застрояване. При така предвиденото с оспорената заповед застрояване на процесния УПИ IХ, кв. 8 по плана на гр. Кюстендил, е възможно реализиране на застрояването в съседните УПИ, предвидено с действащия план от 2003 г., като възраженията на касаторите за обратното се явяват неоснователни с оглед събраните по делото доказателства. Правилно и обосновано е прието от решаващия съд, че оспорената заповед е и процесуалноправно законосъобразна- издадена при спазване на установената форма и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Доколкото заповедта е издадена по заявление на собственика на УПИ, предмет на оспорения план, е налице посоченото материалноправно основание за издаването й- чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Другите сочени не са основания за издаване на акт за изменение на действащ ПУП, но включването им не опорочава съществено съдържанието на акта. Фактическите основания за издаване на акта се съдържат в документите от административната преписка, като липсва законово изискване за приподписването им от компетентния административен орган или позоваване на тях. Не е налице и неяснота на властническото волеизявление чрез означаване на процесните имоти с номерата им като УПИ в текстовата част на заповедта, а с идентификаторите им като ПИ по КККР в друга нейна част. Имотите са достатъчно индивидуализирани и твърдяното от касаторите несъответствие в описанието им не е съществено и не опорочава формата на акта. Правилен и съответен за материалния закон е и изводът на административния съд за законосъобразно издаване на оспорената заповед от компетентен административен орган-зам. кмет, при условията на заместване, което е разрешено от закона /§ 1, ал. 3 ДР ЗУТ/ и изрично разпоредено със заповед № РД-00-1464/1.11.2014 г. при отсъствие на кмета на общината, цитирана до мястото за полагане на подписа на издателя. Настоящият състав на ВАС, второ отделение приема, че събирането на тази заповед като доказателство по делото не е извършено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Възобновяването на обявеното за приключило съдебно производство и даването на изрични указания за представянето от ответника по делото на заповедта за заместване е извършено в съответствие с принципите за истинност по чл. 7 АПК- за основаване на административните актове на действителните факти от значение за случая и за служебно начало по чл. 9, ал. 3 АПК-относно задължението на съда да укаже на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства. Общото указание на съда, че кметът на общината и заинтересуваната страна "Титан 96" ЕООД "носят тежестта да докажат наличието на предпоставките за издаването на оспорената заповед и спазването на административнопроизводствените правила при издаването й" не покрива изискването на чл. 171, ал. 4 АПК. Съдът е длъжен да укаже на страните конкретните обстоятелства от значение за делото, за които те не сочат доказателства. В случая, на етапа, в който се е намирало съдебното производство-приключило събирането на посочените от страните доказателства, указанието за представяне на конкретната непредставена заповед за заместване е допустимо и необходимо, като не представлява недопустимо предоставяне на адвокатска услуга и правна помощ, в нарушение принципа за равенство на страните по чл. 8 АПК. На оспорващите са осигурени равни процесуални възможности да участват в съдебното производство, вкл. и при събиране на заповедта. Без последната делото не е било изяснено от фактическа страна и решаването му не би могло да се основе на действителните факти. Като е изпълнил служебното си задължение по чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК да укаже необходимостта от събиране на цитираната в акта заповед за заместване на издателя и др. доказателства за отсъствието му на датата на издаване на оспорения акт, административният съд не е допуснал осъществяването на състава по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК и не е било налице основание за отвод. Правилно съдът не се е отстранил от разглеждане на делото, по искането за това на касаторите. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационните жалби пороци и следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касаторите и следва да се присъдят в полза на ответниците, които са направили своевременни искания за това, като на административния орган се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат по дела по ЗУТ, а на "Титан 96" ЕООД -доказания размер на платено адв. възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,